Мероприятието се е състояло в рамките на суперсекретния проект „Манхатън”, чиято цел е била производството на първите атомни бомби. Всички знаем с какво и как завършва този проект, който след убийството на стотици хиляди (възможно е даже да са и милиони и десетки милиони, но МААЕ е забранила на СЗО да ни каже) преминава във фаза на „мирно използване”, подготвяйки унищожаването на цялото човечество, на практика.
Доколко човек е доказал, че контролира верижната реакция на деление си личи от оригиналната графика, показваща изменението на интензитета на неутронния поток в купчината от графит, уран и кадмий.
Представете си че си палите печката (нали вече падна сняг), а тя все ви гасне, а после отидете до съседа и му кажете, че имате най-хубавото кюмбе на света? Не знам как правите вие, но за ядрената мафия това е норма.
Факте е, обаче, че са се убедили, че е възможна самоподдържаща се реакция на деление в среда с достатъчно количество на изотопи Уран-235. Това е било гаранция за успешно продължаване на античовешкия проект „Манхатън”, защото 1-во обезпечава механизъма чрез който ще стане възможно гръмването на бъдещите бомби и, 2-ро самоподдържащата реакция на деление ще позволи наработката на несъществуващия в природата изотоп на Плутоний-239, за да произвеждат още по-компактни и по-мощни бомби. Алчност за смърт!
Сигурно някой от вас вече се е запитал, защо ми е в блога си да отбелязвам „светли” за ядрената мафия дати? А причината е следната. Неотдавна прочетох книгата „Майката на Дявола” на бившия КГБ шпионин, а по настоящем емигрант в Англия, Виктор Суворов. В нея той онагледяваше комунизма, като остров, който се крепи на два кита. Първия е тоталната секретност, а втория – безграничната авто-хвалба. Ядрената мафия се крепи на същите тези два кита. Комунизма практически потъна на малко повече от 70 години! И макар да има още островчета, агонизиращо искайки да се върнат назад във времето това е практически невъзможно. Тези дни ядрената мафия чества 70 години. Не и остава още дълго съществуване. Агонизиращият и гърч все по-силно се усеща.
Г. К.
П. П. По ирония на съдбата съм бил на мястото, където се е състояло това събитие. Това се случи преди 7 години, през декември 2005 г. А след това, пак по някаква ирония, работих две години в същия факултет, който е дал образованието на Енрико Ферми. От 2008 до 2010 години, във факултета по инженерни науки, към Университета на град Пиза, Италия.
Такова изказване за мен залита към литературата, която бяга от реалните действия на реални хора, които са конкретни и подсъдни. Обобщения, които преминават в някакъв вид символика, която няма как да не е многопластова, хлъзгава и непълна.
Но все пак не съм чел книгата, щом ти е направила впечатление, сигурно си заслужава, а и безспорно е доста добре казано, вярно и запомнящо се, само дето звучи като откриването на топлата вода. На мен по-скоро ми прави впечатление, че като че ли разпадането на измамна структура е горе-долу в рамките на едно поколение.
2. Натоварване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй" в реално време
3. АЕЦ "Запорожие" (Запорожская АЭС), Украйна
4. АЕЦ "Южна Украйна" (Южно-Украинская АЭС), Украйна
5. АЕЦ "Ленинград" (Ленинградская АЭС), Русия
6. Дневен статут на американските АЕЦ
7. Дневен статут на британските АЕЦ
8. Дневен статут на чешките АЕЦ
9. Статут на френските АЕЦ (почти) в реално време
10. Национална електрическа компания (НЕК)
11. Българска независима енергийна борса
12. Министерство на енергетиката
13. Еврочикаго, българският вестник в САЩ