Асоциацията е учредена през юни 1998 г. като българското национално представителство на Transparency International и изцяло съобразява дейността си с основните принципи на коалицията. Transparency International (TI) е политически безпристрастна коалиция с идеална цел. Целта на организацията е да мобилизира структурите на гражданското общество и бизнеса, както и представители на академичните и правителствените среди в опитите си да намали корупцията на национално, регионално и международно равнище.
На национално равнище Асоциация “Прозрачност без граници” се стреми да обедини усилията на държавните институции, местните власти, представителите на гражданското общество, частния сектор и медиите с цел провеждането на системни реформи и предприемането на конкретни действия срещу разпространението на корупцията в страната.
Такова нещо се твърди на титулната страница на българският клон на Асоциация “Прозрачност без граници”. А дали е така? Аз ще Ви разкажа една случка с продължение, а Вие сами ще прецените.
Времето е средата на юли 2008 г., мястото е гр. Виена, Австрия, и преди няколко дни аз публично съм оповестил, каквото съм знаел до тогава за уникалното криминално престъпление, свързано с подмяната на ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй”. Контролираните от ДС български медии започнаха успешно за манипулират и заглушават първоначалният ефект от новината. Тогава един мой приятел ме посъветва да се обърна към представител на българският клон на Асоциация “Прозрачност без граници“ и да ги помоля за съдействие. Така и направих. За целта се спрях на г-н Огнян Минчев, председател на управителния съвет. Позвъних му и му се представих, при което той веднага си призна, че е чул за случаят, но за съжаление организацията била неспособна да ми съдейства, поради „липса на експертен капацитет”. Макар прекрасно да знаех, че не е нужен никакъв специален „експертен капацитет” след няколко минутният разговор разбрах, че е безсмислено да настоявам пред г-н Минчев, защото той вече беше решил за себе си, как да постъпи. Какво да се прави? Това беше далеч не единственият случай, когато системно получавах „крушета”, но успях да се задържа на ринга, без да изпадна даже в нокдаун.
Какво стана след това? Малко по-малко от година, след нашият разговор, г-н Минчев дава обширно интервю, където прави следното нагледно сравнение: „Това, което прави Русия с АЕЦ “Белене” е, че ни продава старо Жигули на цената на Мерцедес S класа.”
Брях, казах си аз. Как на този господин, преди няколко месеца му липсваше „експертен капацитет” да оцени криминалната подмяна на един вид ядрено гориво с друг, а сега е толкова добре „подкован”, че е в състояние да оцени цялата технология на една АЕЦ??? Трябва доста да е поработил и да е преминал кратък, но много интензивен курс по „Атомни електрически централи и установки” (така се нарича курса, който аз съм преминал за пет и половина години, в Москва), после да понатрупа малко практически опит и чак след това да е толкова категоричен. Но моята изненада идваше не от категоричният му тон, а от факта, че МОЖЕ да оцени цялата технология, а само горивото, което е малка част от цялото – НЕ! Това е все едно наистина да познаваш двете машини, Жигули и Мерцедес, да можеш да ги сравниш по технически характеристики, но в същото време да не можеш да прецениш ефекта от използването на едно или друго гориво, за тяхната експлоатация. Нещо не ми се връзва! Но какво значение има моята неграмотност и липса на въображение, така присъщи на възвишените умове? Точно за това г-н Минчев е толкова популярен и широко представен във всички БГ медии, защото знае и може повече, а не като нас, недоразвитите. Той формира общественото мнение и в същото време е шеф на международната отганизация, която бори корупцията. А това, уважаеми дами и господа, не е никак проста работа.
По-малко от две години след интервюто г-н Минчев повишава още повече „експертният си капацитет”, че стига до замяна на „старото Жигули” със „скапан Москвич”. Ето какво казва буквално: „...да ни се пробута скапан руски "Москвич" на цената на "Мерцедес 600" за АЕЦ "Белене".” На това аз му казвам – бурен напредък. Може би г-н Минчев ще е способен вече да оцени и разликата в горивата? Дали? Струва си да проверим.
Датата е 30 май 2011 г., а мястото – Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”. Предстои среща с проф. Булат Нигматулин от Института по проблемите на естествените монополи и бивш зам. енергиен министър на руската федерация. Минути преди началото на срещата влизам в посочената в поканата зала и, О! Небеса!, какво виждат моите очи? Самият г-н Минчев, в сладка беседа с наш общ познат – юрист. Решавам, че сега е момента да проверя растежа на „експертният му капацитет”. Подхождам, поздравявам се с общият ни познат и се представям на г-н Минчев. Напомням му за разговора ни, по телефона, от преди близо три години. Той си спомни, НО ... незабавно допълни, че позицията му е непроменена – „липса на експертен капацитет”. Нямаше какво да допълня. Логично беше да го попитам, как тогава е сравнявал руските коли с Мерцедеса, но ... не ми достигна лошо вузпитание. Щеше да се получи не спор, а препирня, която нямаше да промени нищо.
Така се сринаха илюзиите ми, че г-н Минчев е напреднал в познанията си по ядрена енергетика и най-сетне ще подаде ръка на една кауза, от името на организацията, която представлява в България. Уви! Но как тогава да си обясним сравненията на Минчев между съветските и германските коли? Моето лично предположение е, че това сравнение му е било предложено от други „експерти”, на него му е прозвучало благозвучно и решил да го размахва. За каузата! Но за коя? Е, как за коя? За отклоняване на общественото мнение от истинският проблем, който се нарича АЕЦ „Козлодуй”, като постоянно му се говори за АЕЦ „Белене”. Поради същата причина и г-н Минчев е сред съучредителите на новосформираната, през зимата на 2011 г., поредна организация „НЕ на АЕЦ „Белене”.
Защо Ви разказвам всичко това ли? Единствено само заради протокола. За да се види и знае, че по хода на своите търсеня, за изясняване на истината и установяване на справедливоста на практика съм се обръщал към всички легитимни институции и организации, но до сега с нулев резултат. Между другото, пак през периода юли – август 2008 г. и ДАНС бяха заявили, че няма да правят проверка в АЕЦ „Козлодуй”, по повод моите обвинения, поради „липса на експертен капацитет”. В последствие се оказа, че такава проверка е имало, но .... не за да се търси истината, а да се имитира дейност и да се оправдават харчове. Резултатите от тяхната „проверка” са публикувани в този блог, в поредицата „Ядрената мафия (ЯМ) - дела и документи”.
Г. К.
Не гледай към АЕЦ „Козлодуй”! Ето ти АЕЦ...
Огнян Минчев: Руската 5-та колона плъзна...
Абе комай реакторите с бързи неутрони "почистват" избирателно радиоактивните изотопи.
Не знам колко са, но се споменават в книги от 60-те.
Тогава са имали доста технологични трудности с натрия.
2. Натоварване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй" в реално време
3. АЕЦ "Запорожие" (Запорожская АЭС), Украйна
4. АЕЦ "Южна Украйна" (Южно-Украинская АЭС), Украйна
5. АЕЦ "Ленинград" (Ленинградская АЭС), Русия
6. Дневен статут на американските АЕЦ
7. Дневен статут на британските АЕЦ
8. Дневен статут на чешките АЕЦ
9. Статут на френските АЕЦ (почти) в реално време
10. Национална електрическа компания (НЕК)
11. Българска независима енергийна борса
12. Министерство на енергетиката
13. Еврочикаго, българският вестник в САЩ