Архивите на ЯМ продължават да “говорят”. И още дълго ще е така. Тук предлагам началото на кореспонденция между АЕЦ “Козлодуй” и ДАНС, осъществена през лятото на 2008 г. На практика тази кореспонденция представлява имитация на дейност по “изясняване” на истинноста на изнесените от мен тогава факти, за манипулациите с ядреното гориво в централата. А защо това е имитация, ще разберете сами, като проследите поредициата от отговори, дадени от страна на АЕЦ-а, на поставени от ДАНС формални въпроси, колкото да отбие случая.

Ето го и отговорът на първият от въпросите, на снимките. Те (снимките) се увеличават с кликване върху тях.

Въпрос №1: “От кога датират разликите в продължителността на изчисляемия и действителния горивен цикъл на ядрените реактори и какви мерки е предприело ръководството на централата за да открие причините за това?”

Колко кратък отговор??? Абсолютно извън стила на автора му, лицето Красимир Митков Каменов. Само някакви си осем реда. Би следвало да е кратко и ясно. Но дали наистина е така? Е, има една малка подробност, че към тези осем реда са приложени над три пъти повече на брой приложения, но това е “подробност”. Повечето от тези приложения са пак творение на лицето Каменов, което аз лично предпочитам да наричам Полупроводника. Не само защото е завършил същата специалност в СУ, но и поради полуефективното му (полупроводниковото му) съучастие в групата ЯМ.

Само осем реда, но лице като Полупроводника може и в такова малко пространство да натвори маса лъжи. Първата от които е, че разликите между пресметнатите и реалните продължителности на горивните кампании (времето между две презареждания на реактора с ядрено гориво) са забелязани чак през месец Май 2007 година. Смях в залата!

Още в Доказателство №6, публикувано от мен преди повече от една година (сега може да бъде проверено в “Архив на доказателствата”), когато все още и не съм имал представа от тази имитирана дейност межди АЕЦ-а и ДАНС, може да се види иситинската картина на развитието на случаят във време-пространството. Цитирам буквално:

1. Някъде през месеците февруари-март 2007 година в сектор “Реакторно-физични разчети (РФР)” и за ръководството на АЕЦ стана абсолютно ясно, че имаме безпрецедентни разлики между прогнозните и реалните продължителности на горивните кампании на реакторите на 5-ти и 6-ти блокове, превишаващи значително паспортно допустимите предели.

2. Към същия този момент АЕЦ Козлодуй има сключени и действащи два договора за сътрудничество с научен колектив от РНЦ КИ (Курчатовски институт, Русия), автор и поддържаща страна на програмния комплекс КАСКАД, сключени през два различни посредника, като единият договор е за т.нар. консултантски услуги, а другият – за поддръжка на програмите.

3. В работната седмица между датите 26.03.2007 и 30.03.2007 р-л направление “Инженерно осигурявани” Васил Хаджиев, придружаван от р-л сектор “РФР” Красимир Каменов са командировани в град Москва, Русия, в централния офис на ОАО ТВЭЛ, със задача – изясняване и търсене на решение на проблема с разминаванията. Предполагам, че именно на тази среща е бил и написан сценарият за всичко, което се случи след нея.

4. За близо три месеца след тази командировка, през месеците май и юни, се случват основно две неща. 1-во централата изпраща официално писмо до ОАО “АТОМЭНЕРГОЭКСПОРТ” (посредник по договора ни за консултантските услуги с РНЦ КИ) с искане за предприемане на действия по решаването на проблема. 2-ро, Красимир Каменов пише “историческото” си произведение “Отчет анализ на възможните причини за отклоненията в продължителностите на 13-та кампания на пети блок и 12-та камапания на шести блок” (Идентификационен № 07.30.OБ.YC.НФХ.18/0), по-известен, като част от Доказателство № 3.

Продължението можете да видите в оригинала.

Защо е това съкращаване с цели три месеца? Много просто. За да се скрие въпросната командировка, до Москва, на лицата Хаджиев и Каменов. А защо следва да се крие въпросната командировка? Още по-просто. За да се скрие една от “най-важните мерки от страна на централата” по изясняване на причините за констатираните разминавания. А същността на тази “мярка” е да се проведат консултации с руската част на ЯМ за заличаване на следите от показващата се истина. Нито повече нито по-малко. Факта на съществуването на въпросната командировка е елементарно доказуем, но това ще се случи, когато му дойде времето.

По време на така грижливо скриваната командировка-мярка лицата Хаджиев и Каменов получават важни указания, в централният офис на руският доставчик на ядрено гориво – ОАО “ТВЕЛ”, какво и как да правят, за да заличат следите на далаверата с горивото. И резулататите не закъсняват. Два месеца след завръщането си от Москва Полупроводника съчинява и документира едно от “най-великите си произведения”, което е посочено в отговора до ДАНС под “Приложение 6.8 Отчет анализ на възможните причини за отклоненията в продължителностите на 13-та кампания на пети блок и 12-та камапания на шести блок” (Идентификационен № 07.30.OБ.YC.НФХ.18/0”. Тук, за разлика от отговора до ДАНС изписвам цялото му название. Въпросният “Отчет анализ ...” аз подробно съм анализирал в Доказателство №3 (Вижте архива). Епохално творение – връх в развитието на полупроводниковата техника. В полупроводниковата – да, но не и в ядрената.

На второ място в тази кратка Справка – отговор на АЕЦ-а, на въпрос на ДАНС, за предприетите мерки следва да се отбележи и комбинацията на лицата, които са я подписали. За непосветените в “кухнята” на АЕЦ “Козлодуй” това не би направило абсолютно никакво впечетление, но за посветените... Каква комбинация само? Полупроводника – Каменов, в ролята на “изготвил” и сегашният изп. директор на централата Ангелов, в ролята на “съгласувал”. Прилича на продължение на филмовият хит “Мисията невъзможна IV”. Не знам на какво точно прилича, но комбинацията е сбъркана и освен това е показателна.

А е сбъркана поради простата причина, че към момента на написването на справката Полупроводника не е следвало да се намира на подчинение на Ангелов, който тогава заема длъжност Главен инженер на блокове 5 и 6 (ЕП-2, което на практика е едно и също), а на лицето Александър Николов – важен елемент от ЯМ. Ръководеното от Полупроводника звено е следвало да се намира на пряко подчинение на Николов и извън структурите на подчинение на Ангелов, но въпреки това “съгласува” сегашният №1. Защо и как става така сега не ми е ясно, но се надявам скоро да разбера. Като цяло се подтвърждава нарисуваната от мен картина, още в първият ми обвинителен видео-клип, за сруктурните и персонални аномалии в централата. А показателноста се състои в подтвърждаването на факта, че настоящият изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй” Димитър Ангелов е неотделима част от дейноста на ЯМ. И още нещо. Полупроводника се подписва в ролята на Р-л сектор “РФР-ВВЕР-1000”, а не както би лседвало - Р-л отдел “РФР”, което е доста по-различно, за какъвто е обявен преди по-малко от месец, преди написването на въпросното творение, от бившият изп. деректор Иван Генов, на пресконференцията им от 17 юли 2008 г. Повече от година, преди Полупроводника да постави подписа си под тази длъжност тя (длъжноста), в нарушение на всички закони и норми, не е била заемана от никого.

На трето място, следва да отбележа и ролята на самата ДАНС, в целият този театър. Както отдавна разкрих, аз в продължение на цяла година работих в сътрудничество с трима агенти на ДАНС (които преди да станат такива бяха офицери от НСС) по разследване на манипулацията с ядреното гориво. Събирах доказателства, анализирах ги и им ги изпращах. През май-юни 2008 картината беше вече напълно нарисувана. Беше абсолютно ясно, че горивото което ни се доставя не съответства на описаното в ТОБ-а (Техническата обосновка на безопасноста – паспорта на централата). Когато им казах и за внедрената фирма-посредник “Химатом-Инженеринг” – ООД, един от тях на следващата ни среща ми подтвърди, устно, че те са получили лиценз от АЯР за посредническата си дейност, нещо което в последствие Цочев и всичкото ЯМ упорито отричат. И така, въпреки безспорните доказателства за безпрецедентното престъпление на ЯМ ДАНС отказа да ми осигури статут на защитен свидетел и да предприеме законосъобразни мерки срещу групировката. Отказва да го направи и до ден днешен, вече почти цели две години. ОТКАЗВА, макар прекрасно да знае, че паспорта (ТОБ-а) на централата е фалшив. Ако полицай хване човек без или с фалшив паспорт веднага ще го арестува. Нали? А когато паспорта на най-голямото в страната предприятие е фалшив, то това си е в реда на нещата.

Вече почти цели две години нито един, ама абсолютно нито един от лидерите и пионките на ЯМ, нито един прокурор, политик или пък ДАНС-аджия, никой и по никакъв повод не смее да спомене абревиатурата ТОБ. Не смее и толкова. Изписани са вече хиляди страници, по този случай, но никъде няма да срещнете тези три букви – ТОБ. Га че такова животно нема. Картината е абсолютно същата и в разиграваната сценка въпроси-отговори между АЕЦ-ДАНС. Ние няма да ви питаме за каквото трябва, ама и вие гледайте да не сбърката с отговорите. И сценарият работи. Ами как няма да работи, когато липсва свързващото звено – публиката. Ако една истинска театрална трупа сътвори нов спектакъл, то той би имал евентуален успех или неуспех само и единствено пред публика. Нали така? В трупата АЕЦ-ДАНС успеха е 100% гарантиран и то без никаква публика. Всъщност публика има, но тя само плаща билета без да гледа спектакъла. Коя е публиката ли? Аз поради тази причина и показвам тези документи, за да може публиката да си получи платеното.

За сега все още не е ясно по какъв начин ДАНС е проверила верноста на получените от Полупроводника и Ангелов въпроси? По времето когато те са получавали тези отговори в публичното пространство се чуваха твърдения, че ДАНС нямало да се занимава със случаят, понеже не разполагала с компетенти експерти в областа. Интересно кой им е тълкувал въпросните отговори??? Някой ден и това ще се разбере. За сега е единствено ясно, че ДАНС по никакъв начин не защитава българският национален интерес, а единствено и само този на ЯМ и други организирани криминални групировки. Ако още се съмнявате продължавайте да следите поредицата “ЯМ – дела и документи”.

 Г. К.