Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2021 14:04
Цялата история на човешкия род – праисторията, древната и съвременната, е разказ за освобождавението на човека. Освобождение от властта и подобните й зависимости. Човек се приспособява, но по-желано му е да пригажда средата към себе си.
Можем ясно да видим как във всички нива (или писти) на човешкия статус – физическо, социо-емоционално, интелекуално и духовно-ценностно, настъпват изменения, които позволяват падането на ограниченията от всякакъв характер. Цялата [пра]история е борба (съзидателна и разрушителна) за свобода.
Примери в природно, физическото ниво: излизане от джунглата и нейните покрайнини и навлизане в прерията, където сме очебийно изложени на хищници, многократно по-ловки и гладни от нас. И там се налага да се храним с непознати растния, самите да улавяме животни за храна, защото необходимостта от енергията и структурата на протеините (белтъчините) е присъща на вида ни, поне през повечето време на съществуване.
Примери в социално-емоционално ниво: премахване на ограниченията наложени в традиционното общество: табутата и как се прави едно или друго нещо. Част от тези премахвания отварят път към разгръщане на способности чрез които отделните хора придобиват волево по-голямо влияние върху околната, включително социалната среда. Тези способности могат да пораждат като съперничество, така и сътрудничетво. Властта и нейнто легитимиране става системообразуващ факор в обществените отношения. Като и тя бива повече концентрирана за общото благо и разпрделяна между отделните човешки групи и дори до отделния човек.
Примери за интелектуално освобождаване. Интелектът търси обобщаване на практическия опит по наблюдение и взаимодействие със средата за да изгради теория. Имайки предвид че сетивността е само биологично наследена, то теоретичното, изхождащо само от описание на наблюдаваното е недостатъчно. Защото сетивата са ни пригодени за един много тесен процеп от реалнотта в природата, годен за биологичното ни оцеляване, и безотносителен и дори противоречащ на онова, което всъщност е. Накратко, природата, доколкото й е възможно, постоянно ни поднася илюзии и заблуди за себе си. Единствения начин да преодолеем зависимотта от теории за очевидноста, е да задаваме въпроси за всичко: защо това е така?, как работи това? Да поставяме експерименти, с които нашите въпроси придобиват природна проява. За тези експерименти ни трябват обектите, кото изследваме, инструменти и апаратура, и измисляне на методика с която хитрумно и да получаваме недвусмислени отговори.
В резултат на науката и практиката, измисляме техника, която служи за взаимодействие на природното в човека с прирдното вън от човека. Техниката е отражение на мисловните възможности. Тя е реализацията им на дадено ниво на съзнателност и мислене. Техниката усилва нашите природни, социално-емоционали и интелектуални способности, като прави в своето развитие все по-освободен отвъншните и вътрешни (телесни) условия човека. Техниката прави немислимото за очевидността, за пряката сетивност неща: като улавяне на животни в капани или заграждания, принудата на точно определени видове растения да растат на точно определено от човека място, издигане на тела по-тежки от въздуха, летене, използване на изчислителна мощ, която надхвърля реално мощта на природно и интелектуално изградения ум на всички хора, от цялата история – живи и мъртви, чрез компютъра. Дори на много ниска, достъпна цена споделяне на тази изчислителна интелектуална мощ чрез мрежа с много себеподобни по целия свят, където има хора.
В духовно-ценностното ниво има непрекъснато освобождение от наследените морални норми, когато те не отговарят на настъпили промени или възможности за промени в трите предхождащи нива (писти). Така освобождавайки се от привидното сетивно осъзнаване и съзнание, стигаме до митичното. Преодолявайки митичното, стигаме до религиозното. Преодолявайки религиозното, което е синхронизирано с обществени религиозни институции, сигаме до интегрално-научното.
Огромната част от от целите и енергията на освбожднието (либерализация, еманципация) отива за постигането на индивидуалност. Индивидуалност, независима от своята биологична природа, която е поставена в матрицата на развитие, водещо еквифинално към телесна смърт. Социална индивидуалност, която води към атомизация и непукизъм. Интелектуална индивидуалност, която води към натрупване на фактическа техническа обезпеченост, с която се ползват природните закони за да бъдат де факто продоляни, като космическите пътешествия, например.
Едновременно с индивидуализацията и концентрацията на индивидуална мощ, се оказва, че тя може да се усилва само в условията на сътрудничество, което е хармонизиране на намеренията, благодатна зависимост между отделните индивиди, издигащи своето господство над и чрез природата, обществото и техниката. Прогресът, който дава мощ на индивида е следствие, резултат от колективно приложените усилия. Цялата обществена, включително и политическа воля трябва да е насочена към такава колективна дейност, която интегрира, синхронизира, хармонизира индивидуалните очаквания с колективната дейнст, по начин по който принудата, насилието, агресията и конкуренцията между хората и човешките групи да бъде минимизирана, и доколкото е взможно – да бъде премахната. Тогава всеки индивид и личност ще може доброволно, самостоятелно да предприема инициативи за включването си в оркестъра на създадените вече обществени грепи имащи определени цели, или сам да оглавява такива инициативи.
Най-великата спойка за постигането на това е ЛЮБОВТА. Тя е безкористно служене на някого, нещо, дори на идеал (т.е. независими от вида на реализациите постигнати цели). Любовта е крехкото, но категорично предоставяне на себе си, без очакване на награда от другиго на своята цялостност – своето внимание, време и материални ресурси.
Свободата има две лица: любов и еволюция (съзнателната еволюция се нарича творчество).
FREEDOM
EVOL|LOVE
Свободата е воля без ограничението на атрибутите на властта: насилие, нежелателна зависимост. Крайната проява на освобождението от властта е последицата от закона за увеличаване на дяла на участниците в управленския корпус до пълното включване на всички в него – без оглед на пол, възраст и други биологични-физиологични признаци – безвластие, всевластие, самоуправление, анархия или холархия.
Къде е трансхуманизма в целия този изказ?
Трансхуманизмът е в добронамерената воля за заедност да се постигнат резултати в които нашата среда – физическа (природна), социална, интелектуална, духовна, Вселената като цяло, са благоразположени към нас. Тогава ние се чувстваме любими деца на Вселената. А някои хора с религиозно съзнание биха казали: синове на бога.
Качеството “Бог” е означаване на безсмъртие, което е релизацията на постигната крайна творческа цел – съвършенството. За човека това може да означава идеалният човек. Съвършенствто е край на творчеството. Съвършнството е модел, патерн, който може да бъде следван от онова, което още не го е постигнало. Съвършенството е постигнатият идеал. Този идеал може да е локализиран някъде, а може да е разпределен навсякъде по Вселената. Съвършеният творец – това е Бог. А съвършеното творение – устойчивите закони и константи във Вселената.
Със свършенствто отпада нуждата от усъвършенстване на онова, което се усъвършенства, творчеството. Това означава , че творчеството и любовта стават ненужни на безкрайно свободният и безсмъртен творец. По-нататъшно усъвършенстване е възможно, само ако този творец работи върху изменяема и все още несъвършена около него реалност. Той може да общува със субекти (съзнания, индивиди и т.н.), които искат да променят своята среда, и гледайки на себе си като но обекти, също да се променят и усъвършенстват.
A Complete Encyclopedia Of The Largest P...
Насилие, тормоз, агресия и негативни про...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69