Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2015 19:09 - Сондата "Нови хоризонти" - тънка руска нишка (+ видео)
Автор: gikotev Категория: Други   
Прочетен: 10037 Коментари: 12 Гласове:
4

Последна промяна: 30.07.2015 12:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Руската държавна корпорация Росатом прави много интересно поднасяне на пре-любопитна новина, а именно - че сондата на НАСА "Нови хоризонти" се задвижва от радио-изотопен термо-електро-генератор (РИТЕГ), в който се използва произведен в Русия Плутон-238. Наистина е много интересен начина по който е подадена тази новина и всеки от вас може да си прецени доколко може да и се вярва. Нека проследим хронологията.

Росатом:


Зонд «Новые горизонты» использует плутоний-238, наработанный в России

22.07.2015 07:44  |   Газета.Ru

"Енергийната инсталация, работеща на борда на сондата на НАСА «New Horizons", която в момента е в близост до Плутон, използва радиоактивен изотоп плутоний-238, натрупан в Русия, съобщава РИА "Новости". На борда на New Horizons оперира радиоизотопен термоелектрически генератор (РИТЕГ), който използва плутоний-238, произведен някога в производственото обединение "Маяк" (Озерск, област Челябинск, част от държавната корпорация "Росатом") и е предоставен в рамките на договор със Съединените щати, за да гарантира интересите на  NASA. Американски плутоний-238, за New Horizons не е произвеждан."

Новината продължава с други подробности, повечето от които непроверими и недоказуеми. А сега обърнете внимание! Росатом се позовава на
Газета.Ru. Тя пък от своя страна се позовава на РИА "Новости". Последната агенция, обаче, не се позовава на НИ-КО-ГО!!! Росатом препечатва 1:1 текста от двете "медии", но нито потвърждава, нито поставя под съмнение част или цялата поднесена информация. Ами сега! На кого да вЕрваме?

image

А ето какво казва НАСА по този повод. Вижда се на плаката, в най-долния десен абзац, в колоната описваща техническите характеристики на апарата. Буквално: "Базов енерго-източник: радиоизотопен термоелектрически генератор (РИТЕГ) осигурен от (американското) Министерство на енергетиката". Толкова!

Това не изключва вероятноста за руска връзка, но ... агенция Една Жена Каза (ЕЖК) заяви, че ще даде повече подробности ... един друг път.

В делата на световната ядрена мафия никога не е имало конспирации??? Ъ-ъ!

За по-любознателните от вас предлагам англо-езичната статия в Уикипедия, за начина на производство и формите на използване на изотопа Плутоний-238 ТУК.

На тези от читателите на този блог, които ще възкликнат - Виждаш ли бе, има и полезно използване на ядрените продукти? - бих ги приканил да се замислят и си от говорят на въпроси, като ... Защо, като е толкова полезен Плутоний-238 същият не се използва за гориво на постоянно обитаваната от астронавти Международна космическа станция (МКС), на други пилотируеми полети или в собствените ви леки или тежки автомобили? А също така - дали биха били съгласни да приберат в собствения си двор продукта, който остава при производството на същия Плутоний-238?

ДА! Науката иска жертви, но те трябва да са приемливи. А ако бяха приемливи, защо са така законспирирани???

НО! Има и един още по-важен въпрос??? Защо, ако е вярно, че радиоактивното гориво за сондата е с руски произход, производителите му съобщават за това едва на ДЕСЕТАТА ГОДИНА от началото на полета на сондата???

ДОПЪЛНЕНИЕ!

По-долу поставям и едно под 10 минутно видео, на английски език, в което американски учен потвърждава, или по-скоро заявява, че американските власти са получавали руски Плутоний-238, за космическите си програми, по принцип, което не изключва вероятноста такъв да е използван и в тази мисия. Видеото е качено в YouTube точно ШЕСТ дни преди горната публикация на Росатом.

Георги Котев

image








Гласувай:
4



1. bogoizbrania - Малко информация за МКС
22.07.2015 21:03
Въпроснта станция, освен че е финасова дупка, в която се наливат рекордни безсмислени суми за свръхбезсмислени експерименти, обикаля на орбита около планетата Земя (планетата на която се намирате). Въпросната планета е съвсем близо до Слънцето и електрозахранването може да се осигури и от слънчеви панели. Планета Плутон е цели 30 пъти по-далече от Слънцето или перихелии (29.7 AU) 5,906,376,272 km. Ето поради тази причина ползването на слънчеви панели е невъзможно. Надавам се следващият път да задавате по-сложни въпроси :)
цитирай
2. gikotev - Re: Малко информация за МКС
22.07.2015 21:09
Ти нали си избран от Бога? Следи редовно постовете ми и ме поправяй! ;-)
Без теб съм го закъсал!
Поздрави!
цитирай
3. poet - Вие какво гориво мислехте,
23.07.2015 10:43
че използва сондата? Да ви кажа - не е на въглища.
цитирай
4. godlieb - www.heritage.varnalife.com
23.07.2015 15:20
ПРИЗРАЦИТЕ НИКОГА НЕ СА САМОТНИ

МАЛКО подир почти забравената катастрофа с моторния танкер “Тори Каньон”- Монровия през 1967, правителството на Великобритания учреди специална Група за Контрол над За-мърсяванията на Морето. Групата изкара дълги години подгот-вителен период, защото тежки нефтени замърсявания подир това рядко се случваха в британски води. През това време, тя набра опит в различни точки на света, а лабораториите “Уорън Спрингс” разработиха широк набор от специализиран инструментариум и, апаратура. Заедно с подходящи методики. През 1977, тази група бе поставена под ръководството на контраадмирал М. Стейси. Човекът вече навлизаше в пенсионна възраст. В едно интервю пред списание “Шипинг Уорлд”, взето от известния по онова време журналист Кевин Чинери, адмиралът заяви:

“... Да, аз съм Сметосъбирач. Аз почиствам Мръсотата и Одобрявам Всичко, Което Намалява Риска... Ние не живеем В Един Съвършен Свят...”

Всичко това винаги ми идва на ум, стане ли дума за прословутите кораби-призраци, които все по-често започнаха да се появяват из бреговите води на България. И, да изчезват винаги навреме. Без да оставят подир себе си никаква следа. При това, без да бъдат колективни миражи. Предполага се, че те са пълни с опасен товар, предназначен за изхвърляне във все още неза-щитени от международни конвенции морета. Или именно там, където морското законодателство прикрива, вместо да контроли-ра и наказва. За разлика от повечето морски страни, Република България няма перфектно отработена система за Екологична Отбрана. Може да я има. На хартия. Може да е проиграна. При учения. Но, защо на практика не действа? Отговорът е един: Значителен Брой Хора На Закона и Морето Считат, Че Почистването На Мръсота Е Под Тяхното Лично Достойнство. Но, защо тогава възпрепятстват желаещите да се занимават с това?



ОЩЕ НА 01.03.1980, м/к “МАРИЯ БЪКОЛИЦАС”-Пирея, натоварена с т.н. "айрън пигс" по документи, (железни прасета, отливки от непреработена сурова стомана), на път от Бразилия

за Румъния, потъва пред Констанца в часа, когато достига своето назначение. Странно е, че по онова време Румъния внася сурово желязо чак от Бразилия, вместо от СССР, който го търгува далеч по-евтино, а транспортните разходи не биха могли дори да бъдат сравнени. Каква е съдбата на товара на кораба, който подир себе си не остави жив екипаж, а освен това не остави морето да извади никакви трупове, и все още лежи на 42 метра дълбочина, не може да не предизвика въпроси. Като се знае тогавашната толерантност на румънските пристанищни власти, към товари със съмнителен характер.



МАЛКО ПОДИР ТОВА, на 25.08.1984, френският рол-он-рол-ъф “Монт Луис”, се сблъска с прекрасния пасажерски ферибот “Оле Британия”, в северната част на Ламанша. Ареал общо взето тежко натоварен с корабен трафик. Именно в тази част на Световния Океан, в началото на епохата на механичната тяга, парните кораби настигаха ветроходните, за да ги изпратят безпощадно на морското дъно. Пасажерите на “Оле Британия” и двата екипажа, бяха спасени. Подир катастрофите с танкерите “Тори Каньон” и “Амоко Кадиз”, Франция и Англия успешно си сътрудничат в опазване живота на море. При сблъсъка “Монт Луис” потъна, като гвоздей в морето. Той пренасяше само 450 тона уранов хексафлуорид. Товарът бе от южноафрикански про- изход. Собственост на европейски и американски контрактори. Предназначен за преработка в съветски атомни реактори. Срещу стотинки в твърда валута. Подир преработка, товарът поемаше отново през океана. Кой знае дали централата в Чернобил не се занимаваше именно с подобна дейност. И, дали не го прави до ден днешен. Около подобни съоръжения винаги има подходящо информационно затъмнение. Под предлог за държавна, регионал-на и заводска безопасност. По онова време, над десет процента от тази скъпоценна стока, предназначена за Англия се прерабо-тваше именно в съветски атомни централи. Не се знае, какъв процент от общоеропейската и световната. Както не се знае, дали това не става и, в АЕЦ Козлодуй. Но, едно проучване на Междуна-родната Морска Организация - ИМО установи, че всеки грам преработен уран преминава средно 10 000 морски мили път запад-изток-запад, преди да попадне под формата на пръти или плочи в някой подходящ атомен реактор. При един почти нео-съществяван международен и национален контрол. Катастрофата с “Монт Луис” разтревожи за кратко общественото мнение на

запад. Тя почти не бе коментирана на изток. От край време вся-какви коментари, които имат пресечни точки с елементите на власт и богатство по тези ширини, се считат за вредни в най-широк сми-съл. Бизнесът си е бизнес. Здравето на хората - на второ място.



“МОНТ ЛУИС” потъна само на 15 метра дълбочина, а това винаги означава удачни подводни работи. При това, само на шест мили от брега на Белгия. Тоест в нейните териториални води. Не-забавно се събра цяла глутница кораби. Едни да охраняват. Други да предлагат водолазни услуги. Трети да шпионират. Заедно с два специални понтона тип “Титан”, за спасяване на подводници. Во-долазите облякоха много специално защитно облекло. Радиоактивността и химическия състав на водата се наблюдава-ха, както никога до днес. Журналистите бяха прогонени. Те се опитваха да подхвъркват с вертолети. Радиоактивността и химичния състав на водата бяха контролирани и, от военните. Както никога до тогава. “Грийнпийс” довтаса на разстояние и, странно, не се намеси. Катастрофата бе много, много, много сериозна! Според някои източници урановият хексафлуорид се съдържал в тридесет пълни и десетина празни контейнера, много от които хукнаха из морето. Междувременно в морето изтекоха към 500 тона гориво. Те, бяха оставени на произвола. Внезапно бе обявено, че операцията завършва докрай сполучливо.



(С РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИТЕ ПАРАХОДНИ ДРУЖЕСТВА у нас, които все още едва ли са узрели за истинско държавническо отношение към Проблемите за Опазване на Морската Околна Среда и Здравето на Хората, независимо че се ръководят от бивши номенклатурни кадри, бяха регистрирани ред странни по характер морски катастрофи).



В СРЕДАТА на 1988, ИК на ЦК На Румънската Комунистическа Партия, се събра на извънредно заседание. За да разгледа някои очевадни случаи в страната. Един от тях бе складирането и съхраняването на особено големи количества вредни отпадъци на площадки в порт Сулина. Доказан бе незаконен контракт с базираната в Лихтенщайн фирма - пощенска кутия “Кимика”. Още през 1986 румънското правителство бе провело съответно следствие, но то бе потулено от всемогъщите пристанищни власти. Следствието доказа, че фирма с подобно наименование притежава и румънската държава. Която само формално се

интересува от влиянието на неконтролираното складиране на вредни химически отпадъци върху здравето на местното насе-ление. Навярно съветската страна е повдигнала въпроса. На този свят, винаги се намира някой, да си отвори добре и навреме очи-те. Понякога постфактум. (Както това стана и, с добре замаскира-ния Лепрозориум в Делтата на Дунав). ЦК сне от власт секретаря на Министерството на Външната Търговия Константин Станку, един-двама директори на митници и безброй местни наивници. Както и, Министъра на Външната Търговия Илие Въдува, и Председателя на Държавния Планов Комитет Щефан Бърля. Без да зачита тяхната "партийна правоверност". Твърди се, че складирането било прекратено. Но доколко, това никой не би могъл да каже.



БЕЗИЗХОДИЦАТА С НЕПРЕРАБОТВАЕМИТЕ ОТПАДНИ ПРОДУКТИ, в световен мащаб отдавна е критична. Крупните концерни умеят да се справят на черно. Дребните производители, успяват да пренебрегнат природозащитното законодателство. Редовият гражданин, често пъти без да подозира, е подложен на въздействие от този порочен кръг. Очевидно, на подобна инвазия е подложено и Черно Море. Поради неговата специфична особе-ност за относително мъртвило под 180 метровата изобата. Което означава, че биха могли да се извършват несанкционирани конвенционално потопявания известни като “дъмпинг”. Обхванати от т.н. Лондонска Конвенция от 1972. Към която причерноморските страни не питаят никаква отговорност. Това е една скъпа конвенция. По нея страна за Черно Море бе единствено бившия СССР.



ЕДВА ПРЕЗ 1988 стана ясно за кораб-призрак, който вместо да броди из Европа, се е спуснал по течението на Дунав, за да излезе в Черно Море. Дали не бе натоварил злополучните смеси именно в Сулина? Това никой не би могъл да каже. Корабът бе речно-езерен тип, наричаше се “Петерсберг”, регистриран бе в Германия и, официално носеше товар в обем 1176 тона неф-тени смеси. Част от тях в контейнери, които се предполагаше че ще приеме турската страна. Румъния често партнира с Турция. Малко подир 18.05.1988 корабът навлезе в Черно Море, за да до-стигне турския бряг. Където внезапно му бе отказан достъп. Евро-пейската преса под натиска на природозащитници, бе вдигнала шум до Бога, че корабът носи на борда си отпадъци от лабора-тории в Австрия, разработващи препарати за борба със СПИН.

ПРЕД Измит, “Петерсберг” остана 45 дни. През това време, властите от Истанбул вземаха на няколко пъти химически проби. Капитанът на кораба, който бе взел със себе си своето семейство разбра, че и той не е наясно какво точно превозва. Незабавно отпрати семейството си у дома. Дали не бе късно? Доказано бе, че радиоактивността в някои контейнери надхвърля 140 Бекерела. Капитан Гюнтер Грошиян, бе вбесен. Той вдигна котва и, отплува. Но, обратният път по Дунав към Австрия му бе отказан.



ЕДНО РАЗСЛЕДВАНЕ на вестник “ДИ ВЕЛТ”, по-късно показа, че “Петерсберг” многократно бе товарил и разтоварвал в Сулина. Вестникът съобщи, а подир това се извини, че товарите винаги отпътуват подир това за България, където биват складирани на неизвестно място. В краят на седемдесетях години и до края на осемдесетях, това не би могло да стане без протекция на бъл-гарските власти. Именно по онова време, в Комитет за Опаз-ване на Природната Среда при МС, имаше най-много щастливи бракове, с мисионерки на Световния Червен Кръст и Червен Полумесец.



ВТОРО РАЗСЛЕДВАНЕ на независими експерти доказа, че някой си Лотар Витенберг, който притежава брокерска агенция за поречието на река Дунав, държи постоянна радиотелефонна връзка с “Петерсберг”. Той установи, че работата не отива никак на добре. Когато корабът бе спрян от руски военни кораби, капитан Гюнтер Грошиян отново хвана пътя край бреговете на България. За да се установи на около 14 мили пред Босфора в екстериториални води. Той поиска разрешение да бункерова в Истанбул и, получи 48 часова транзитна виза. За да приложи един стар морски трик. Да изпомпа своите сантини, а всъщност част от размесените с нефт за камуфлаж лабораторни отпадъци. Основният товар в контейнерите обаче, продължи да бъде обследван от множество инстанции.



ОСНОВНИЯТ ТОВАР представляваше изгребана земя и късове строителни конструкции, примесени със ксилен и бензин, за да бъдат поне частично обеззаразени. Което бе направо смехотвор-но. Концентрацията на нефтоводни смеси в товара бе над 50 мили-грама на литър, а това вече не се разрешаваше от компетентните власти. Вездесъщият “ШПИГЕЛ” незабавно оповести, че това са наистина отпадъци от старите лаборатории на “Вагнер и Сие”,

банкрутирала не без задокеанска намеса, закупена от новия стопанин от Швейцария “Имуно”. Който, започна да събаря ста-рите цехове за да строи нови. Твърди се, че отпадъците са били не по-малко от 10 000 тона, част от които все още се намират на австрийска територия (1988 г.). Проблемът с отпадъците от опити със СПИН възникна, когато стана ясно, че товарът се трансфе-рира чрез швейцарска корабна агенция, а “Имуно” притежава 20 новозакупени шимпанзета за подобни опити.



ПОСЛЕДВАХА РЕД ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КОНТАКТИ. Австрия бе получила устно уверение от турска страна за депониране на отпадъците, но портовите власти се бяха оказали на висота. Последва среща между министъра на околната среда на Турция Аднан Кавечи и, този на Австрия Клаус Тьопфнер. Турция решително отказа. “Петерсберг” отново се запъти на север, за да изчезне завинаги от корабните регистри. Преди това, капитанът изхвърли варелите пред 12 милната зона пред Измит. Морето ги изхвърли на брега. Турция намери къде да ги зарови.

Но, къде остана “Петерсберг”, това не може да каже никой.

Няколко години по-късно, шабленски рибари видяха друг един кораб-призрак, “ХАЛТЕРМАА”, да стои загадъчно на хоризонта точно на румъно-българската граница. И, внезапно да потъва. Без да подаде "SОS". Без да отдели лодка. Без да има спасяващи се.

Не бе ли това отново, и отново, някой пореден “Петерсберг”?

Това, не пожела да установи никой.
цитирай
5. denijane - Няма никакво разминаване - реак...
23.07.2015 15:38
Няма никакво разминаване - реакторът е разработен от НАСА и те са много горди с него. Плутоният обаче най-вероятно е руски, защото липсата на плутоний за космически цели в САЩ е известен проблем, който започнаха да решават чак тази година и ще подновят производството. Плутоният за космически цели е различен от този за оръжия, поради което и в САЩ се оказаха изведнъж с много малки запаси и се наложи да си купуват от Русия. В което също няма нищо лошо - двете космически агенции са в доста добри отношения и там санкциите на важат. По очевидната причина, че ако ги приложат, американците ще видят МКС под крив макарон.
А МКС безмислена не е.
цитирай
6. raders - Най-вероятно журналистите хвъ...
23.07.2015 16:21
Най-вероятно журналистите хвърлят кьорфишеци. Но всичко е възможно...
цитирай
7. lightsaber123 - То
23.07.2015 16:58
и ние правим разни апаратури за космически станции, за спътници и т.н..
цитирай
8. zaw12929 - Не само "Плутон-238", а ...
23.07.2015 19:42
Не само "Плутон-238" , а с още много липсващи другаде суровини е богата Русия...и не е чудно, руският му произход, а и няма нужда от съобщения- от къде другаде може да е...
цитирай
9. gikotev - В заключение!
24.07.2015 09:13
Нарочно пуснах всички коментари, за да се види, че никой не желае да отговори на поставените, в края на статията, въпроси. Никой не желае да приеме в собствения си двор продуктите от производството на плутония.
Така ще бъде и с ядрения боклук, който вече 41 години се произвежда в Козлодуй. Един "прекрасен" ден и той ще трябва да се приеме някъде в България. И тогава ще настъпи "веселб"???
цитирай
10. bogoizbrania - Познавам хора, които работят към института по ядрена енергетика в София.
24.07.2015 19:09
Радиоактивните предмети просто се изгарят като обикновен боклук, а остатъците от самото гориво се връщат на доставчика за преработка както е според договора. Тази практика със сигурност не може да се разкрие при седене зад компа, а и каквото и да се измисли за в бъдеще, то ще е само наливане на пари в безсмислените теории за край на света, на разни алчни екологисти.
цитирай
11. gikotev - Re: Познавам хора, които работят към института по ядрена енергетика ...
24.07.2015 20:15
Г-н Богоизбран! Специално за вас поставих (под името ми в края на статията) официалната ми визитна картичка, която ме е представяла до месец септември 2008-ма г. Занимавал съм се с тази дейност повече от 17 години само в АЕЦ-а и още 2 години в чужбина.
Това което пишете в последния си коментар е пълен абсурд (нищо лично), независимо кой ви го е казал. Поради тази причина не си струва коментара ми.
Поздрави!
цитирай
12. bogoizbrania - Абсурдно звучи, но не е
24.07.2015 23:32
Поне имам доказателства че отпадъците не ги карат в Русия. Не съм наблюдавал точно какво се прави с тях, нямам и претенции да съм авторитет по въпроса, но както мога да забележа и вие не давате смислена информация за ситуацията.
И не е необходима да изразвате лично отношение, към съобщения от непознати, четено от страни това изглежда много странно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gikotev
Категория: Други
Прочетен: 8913054
Постинги: 3166
Коментари: 2895
Гласове: 5351
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031