Затри се всичко за което бяхме живели, за което изтичаше нашата кръв четири години подред. От този ден нататък ние вече нямахме отечество с което да се гордеем.
Държавния и обществен ред бяха ликвидирани. Нямаше вече авторитети. Хаос, болшевизъм и терор, тези звучащи не по германски думи и негермански по своята същност се настаниха в нашата родина. (червените революции в различни германски градове, Баварската съветска република итн)
|
Пред очите ни се случваха сцени, които след 1806 г. нито един прусак на би помислил дори за възможни. И за това още повече трябва да ценим преданноста на тези офицери, унтер-офицери и войници, които в новите условия, но със стария дух поставиха себе си в разпореждане на отечеството. Навсякъде се разграбваше военно имущество и се подриваше способността на страната за отбрана. Изчезна гордата германска армия,която преди това бе оставила в историята невиждани дела и години наред противстоеше на превъзхождащ я противник. Победоносния флот бе предаден в ръцете на врага. Новите германски управляващи, които преди това не бяха се сражавали на фронта, побързаха да помилват всички дезертьори, военни престъпници, в това число помежду себе си и своите приятели – предатели. (в днешна Германия се строят паметници на дезертьори и предатели от ВСВ, Лудендорфф дори не би си го представил) Новата власт и военните съвети неуморно работеха за унищожаване на военната ни сила...
|
Това разрушаване, което самите германци проведоха над своите въоръжени сили бе престъпление и трагедия, каквито досега света не познаваше. Германия бе опустошена...
|
Отсега-нататък трябваше да се създават нови авторитети и нова армия... В това мътно време изненадващо се появи лъч светлина и родината бе спасена, но не от родените в революция войски, а от доброволчески корпуси. (фрайкорпс-ите победили червените и поляците) Те съхраниха дисциплината и лоялността от 1914 г. докрая; нашите хора се оказаха неподатливи на мнимите революционни блага... Света не вярваше на очите си; толкова невероятен изглеждаше провала и разрухата в някога гордата и могъща Германска империя, която преди плашеше врага само с името си. Антантата все още се страхуваше от нашата сила, дори когато тя бе вече срината и продължаваше да позлва пропагандата си за да ни разлага вътрешно като общество...
|
Германия вече е паднала низко и по своя вина също е на дъното. Тя вече не е велика държава и не е самостоятелна държава. Нейното съществуване и достойнство се намират в опастност. Германия излезе от Великата война отслабена във всички отношения; ограбиха я, лишиха я от области и земи, от население векове наред и поколения наред принадлежащи на германското. После тя загуби всички колонии. Германския търговски флот изчезна от океанските простори, икономиката е подкопана, акаквото ни остана зависи от милостта на победителя. Живота на 70 милиона германци губи почва под краката си. (Лудендорфф не е знаел, че има и по-лошо: днес малко над 60 милиона германци намаляват демографски с над половин милион на година) Конттрибуциите са непосилни, репарациите неизпълними... Революцията поощрява мързела и безработицата... Пречи на творческите сили, препятства предприемчивия и зачерква всяка проява на личност. Вместо индивидуалността, днес господства масата и посредствеността. Импулса за възстановяване на страната и нормалния живот е вече под въпрос, ако вече не е загинал за продължителен период... В Германяи се пролива братска кръв. Германското достойнство е потъпкано. Държавните пари са изразходвани и употребени за егоистични цели. Разхищение ден за ден... Това вече е народ с отсъстваща нравственост, цари разгул,който се позлва от лъжливата свобода на революцията. Най-долните инстинкти изплуваха на повърхността и никой не се съборазява с нищо. Навсякъде цари безпорядък, отказ от работа, измама и стремеж към бърза и алчна, нечестна печалба.
|
Германия днес е отблъскаващо и недостойно зрелище,което предизвиква неописуема тъга в сърцето на всеки истински германец, но едновременно с това събужда презрение към врага или пасивния наблюдател. Появили са се немци, които пред очите на победителите, винят родината в измислени престъпления, за да се харесат на новите господари и да получат милостта им. (още по-брутално и срамно това става след ВСВ та до днес) Германците,които вярно служеха на отечеството днес биват предавани от собственото правителство на противника, за да украсят триумфа му. Това вече е кулминацията на нашето самоунижение... Революцията превърна германците в бедни парии, в роби на чуждия капитал на служба при чужденци, в хора,които сами себе си спряха да уважават. „След 20 години германския народ ще прокълне тези партии, които възхвалява сега за това, че му поднесоха революцията.”
|
Всичките мошеници и фокусници започнаха да слизат от сцената; масовата хипноза започва да губи. Пред нас са празнота, самоизмама, празнословие, надежда в някой друг, вяра в призраци и храброст но само на думи – като утешение за бъдещето. Тези похвати не стават за нищо сега, както и никога не са ни помагали в миналото. Нужно е нещо коренно различно. (днешния българин това никога няма да го разбере)
|
Германеца отново трябва да осъзнае своя дълг, да се изправи отново честен, справедлив и достоен; да се възцари истинска нравственост... Думите на Фихте, че трябва да бъдеш германец са равносилни на изискването да имаш характер и всеки да си припомни тия слова. Само избирайки този път ние отново можем да започнем да уважаваме себе си и да поискаме от другите да ни уважават. Германците като общност и всеки отделен германец като индивид може да намери себе си само в националното единение и възпитание, в работа по германски, в упорит труд, в съхранение на човешкото достойнство, но при ясно съзнаване на жестоката действителност и пълната липса на мечтано розово бъдеще.м Ткава упорита работа ще ни помогне да заслужим отчеството си, да се изпълним отново със старата самоотвержена любов към Германия, с нашия дух и нашите идеалистични ценности тъй характерни за германската култура... И ако съдбата поиска, то ние сме длъжни да отидем даже на смърт, както падаха героите в тази последна война.
|
Гигантски бяха нашите подвизи за тези четири години война; те са ярко свидетелство за силите, които се таят вътре в нас, за това на какво сме способни... Народ, постигнал толкова колкото нас има право на живот. Стига да му стигнат силите да разкъса оковите в които сам себе си е заковал. Само да намери лидери и ръководители, които като пълководците на война, със силна воля и твърда решимост да поемат тежката отговорност... След преживения ужас и жалко падение, нека си спомним героите паднали за величието на нашата Германия,които сега толкова липсват. Да се научим как отново да бъдем германци и да се гордеем, че сме германци! Дай Бог.
|
(това бяха старите фрицове - те ги убиха, промиха народното мозъче и днес 90% германска младеж е пълен боклук като съзнание, гордост и сила... победителите вече във Втората световна война се погрижиха да няма германско мъжко начало и същиенски германски дух - иначе работа, правила и икономика да - златната кокошка не е убита, но петел няма, тигър пък хич)
|