На практика вече всичко е повече от ясно. В началото на третата година от разкриването на това уникално, по своят мащаб и характер, криминално престъпление остава неизяснен само един въпрос, но той не е от такова значение за да промени нещо. По-долу ще го формулирам и него, а сега нека започна с кратък отчет за свършеното през тази втора година.

Безспорно най-големият пробив в изясняване на механизма на престъплението е намирането на отговора на въпроса „Защо институциите на ЕС (ЕП и ЕК) плюс световната МААЕ вече трета година отказват да приложат вменените им задължения, по този случай?” И то не само отказват, а на практика самоотвержено бранят ЯМ (ядрената мафия, разбирай интернационална) използвайки откровенни лъжи, манипулации, а също така престъпвайки и юридически норми. А отговорът се оказа колкото неочакван, толкова и прост. Оказа се, че седем от най-влиятелните и най-богатите страни-членки на ЕС плюс Швейцария вече близо 15 (петнадесет) години си изнасят отработилото ядрено гориво в Русия!!! Нека за протокола да ги споменем поименно. Това са Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция и Испания. Заради „услугата”, която Русия оказва на тези страни те са готови да си затварят очите и даже да толерират нейни престъпления на територията на най-бедната и най-корумпираната страна-членка на ЕС – България. А като най-богати и влиятелни, споменатите тук страни си имат механизми и методи да налагат своите политики и интереси на останалите страни-членики. В такива случаи добрият стар Шерлок Холмс възкликваше: „Елементарно, Уотсън!” Наистина е елементарно, макар и дълбоко несправедливо,  порочно и с непредвидими последствия.

Второто постижение, за отчетният период е, разкриването на механизма по който въпросните евро-институции успяват да неглижират и пренебрегнат разглеждането и справеливото разрешаване на този криминален случай. В основата на този „механизъм” стоят три огромни лъжи. А иначе не би могло и да бъде! Разбира се, трите огромни лъжи са в основата, но същевременно те се съпътстват от множество средни и малки техни посестрими. Но нека видим поне основополагащите.

Лъжа 1: Е-Комисията е „била в контакти с мен”, а също така и с БГ-институциите, при което аргументите на вторите са „надделели” и ЕК „приема случаят за приключен.” Туке е моментът и мястото да заявя, че Е-Комисията, както и Е-Парламентът никога и по никакъв начин не са търсили или пък осъществявали какъвто и да е контакт с мен. Не, не и никога! Точно обратното. Аз търсех неколкократно ЕК за контакт и съдействи, но винаги ми беше отказвано с аргументи от рода: „Ако обичаш не ни занимавай с глупости.” Сега моите безплодни усилия се представят като тяхна инициатива и правилна позиция, което на практика е истина, но обърната точно на цели 180°. Същото се отнася и за Е-Парламента, в лицето на Комисията по петициите към него. Още през есента на 2008 г. гражданският комитет в моя защита подава петиция във въпросната комисия, на ръка, на нейни представители, пребивавали тогава в България. Случаят е разгледан чак през май 2009 г., но подателят на петицията не получава своевременно решението на комисията. Това е направено с цяла година закъснение, чак през май 2010 г. Решението на въпросната комисия е небективно, заради позоваване на неверните твърдения на ЕК за „контакти” с мен, гарнирано с неверни твърдения от страна на български институции, като АЯР и АЕЦ „Козлодуй”. Съвместните „мероприятия” на ЕК и ЕП са неприемливи и заради съдържащите се в тях неверни твърдения, че случаят се следи от тях. На практика, обаче, такова нещо няма. Ако това беше вярно то той би следвало да присъства неизменно в мониторинговите доклади на ЕК, за напредъка на България по изпълнение на поетите ангажименти, при присъедияването й към ЕС. На практика, обаче, този случай никога не е споменаван в тези доклади. Получава се така, че случайя за 7.5 милиона евро („усвоени” от спонсорите на президента Гоце) се следи под лупа, а този случай, за над 500 милиона евро, откраднати по схемата с подмяната на горивото, не се забелязва. Това навярно се  нарича равнопоставеност по европейски.

Към тази свръх тлъста лъжа следва да се споменат още два опровергаващи факта. Първо - не само от мен лично, но и от членове на комитета в моя защита, а също така и от журналисти за случаят са били информирани не един и двама евро-депутати. Всеки един от тях в последствие „предприема някакви действия”, без абсолютно никакви практически резултати, демек – нищо. Ще спомена само най-последният случай, от 19-ти юли 2010 г.  Журналистът Иво Инджев информира, предава моят телефон и и-мейл и моли за съдействие българската евро-депутатка Надежда Нейнски (бивша Михайлова). Тя „обещава нещо”, което и до днес не се случва, а едва ли и някога ще се случи. И второ – аз вече почти цели два месеца съм в Брюксел, от които над три дни престоях напрекъснато под прозорците на евро-комисията. „Конакт” с представител на тази институция все още нямам, независимо че чукам на портата им. Резултатът от всички тези усилия е последното заявление от говорителка на комисарят по енергетика: „За нас този случай е приключен!” Това нагло поведение наподобява съдебно решение в ковто е изслушана и уважена позицията единствено и само на защитата на обвинената страна, а на обвиняващата страна дори не е позволено да стъпи в съдебната зала. И споменатите тук две евро-институции искат от България да подобри праворазадвателната си ситема!? Вие вярвате ли в това? Аз не!

Лъжа2: И български и европейски институции в единен хор неуморно повтарят, че е било проведено досъдебно производство, което категорично било определило, че няма извършено престъпление. А дали това е така? На кой му пука. Важното е да се повтаря. Ако то наистина беше проведено както трябва отдавна трябваше да е внесено в съда и даже вече да има произнесени присъди, а Р. Овч. и не малката му компания да търкат нарове по затворите. Вместо това то е прекратено със скалъпени лъжи и то от кого??!! От доказано корумпиран и слуга на организираната престъпност прокурор. Точно две седмици след като тогавашният апелативен прокурор Иван Петров прекратява нашето досъдебно производство той бива уволнен дисциплинарно, заради засечени многократни негови контаткти с Красьо Черничкият, от Плевен. Същият прокурор преди години спасява Косьо Самоковеца от дранголника и това не са единствените му „геройства”. Но независимо от това сега той е добър и правилен магистрат в очите на ЕП и ЕК, които, иначе, и на ставане и на лягане критикуват българската съдебна система, но не и този път. В този ред на мисли може да се добави и дебелашката лъжа на ЕК, в лицето на шефа на Дирекция Ядрена Енергетика Петер Фарос, че комисията следяла случаят с горивото. Е тогава, как така пропуснаха да забележат от кого и как е прекратено досъдебното производство? Да, да! Ще забележат, ама някой деуг път. Тези факти могат да Ви подтикнат към мисли за истинноста на европейските плакания за неработещата ни съдебна система.

Към тази втора тлъста лъжа следва да отбележа и един прелюбопитен факт. Участието ми във въпросното досъдебно производство или по точно „контактът” ми със следовател Калин Ангелов (Следствена служба Враца) и негова колежка е единствният ми „контакт” с представител на официално овластена структура. За над две години българските и европейски власт-имащи структури успяха да ми организират „контакт” единствено и само със следовател Ангелов. Това е един свръх удобен за всички тях „контакт”, защото той остава скрит под грифа „следствена тайна” и никой никога не разбира какво точно се е случило там. А няма как да се разбере, защото следва тлъст подкуп на прокурора, който прекратява делото и то не влиза в съда, където единствено могат да се разгледат резултатите от следствието. Отдавна се каня да напиша постинг за това какво и как се случи по време на разпита ми от Ангелов във Враца, но от елементарно отвращение не ми идва музата. За протокола, обаче, тук ще спомена три важни момента.

Първо – следовател Ангелов беше предварително „подкован”, демек – подготвен. Именно той ми лансира за първи път версията, че видите ли свежото ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй” би могло да се е „зацапало”, когато е минавало през поточна линия, през която преди това е минавало рециклирано гориво!!!!!!!!??????? Аз щях да падна от стола. Така, без да се замисля и за секунда, ми отговори той, когато му показах доказателство, че заводът производител на горивото за Козлодуй ползва суровина от завод, който има официален лиценз за производство на рециклирано гориво. Ангелов е абсолютен лаик в сверата на ядрената енергетика, еле пък на горивото, но за сметка на това преди мен той вече беше „разпитал” маса хора, в това число и шефове от АЕЦ-а и самият Иван Генов (тогава изп. дир.). От там идва и „подготовката” му.

Второ – той не желаеше да приеме от мен събраните до тгава доказателства, които аз му предложих на магнитен носител. Просто неискаше и това е. Конфузната ситуация беше заметена от помощничката му, която все пак се съгласи да ги приеме. Крайният ефект, обаче, е същият, като и да не ги беше взела.

На раздяла следовател Ангелов ми каза, че ще ме потърси пак до 2-3 седмици. От тогава са изминали над 80 седмици........

Лъжа 3: Независима шведска компания е извършила проверка на изотопният състав на горивото в АЕЦ „Козлодуй” и по безспорен начин е доказала отсъствието на рециклиран уран в него. Поради простата причина, че Кралство Швеция е в клуба на страните износителки на отработило ядрено гориво в Руската Федерация, такова едно твърдение повече от нелепо, несъстоятелно и пълна глупост. Това е и една от основните причини, поради които евро-институциите не желаят да имат контакти с мен. Защото тогава ще трябва да ми обяснят, как така се получава тази „независимост”. Същото се отнася и за другите две лъжи.

Както казах и по-горе, тези три основни лъжи са съпътствани и от множество по-дребни такива. Заради безчетният им брой и поради опсаност да не пропусна някоя от тях сега няма да се спирам на тях. Всички те са разгледани подробно на страниците на този блог.

Какво следва от така построената мозайка? Нищо хубаво! И българските и европейските институции в единен хор и на един глас, но много фалшиво заявяват, че в случаят с подмененото ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй” няма да бъде приложено правосъдие, на всяка цена! От тук на сетне всеки да се оправя както намери за добре. Това е! Ако Ви харесва. Европа-та, която си „съдира гърлото да критикува” съдебната ни система на практика демонстрира огромно задоволство от нейната „ефективност”.

Каква е разликата от преди една година? Тогава все още си мислех, че армията на „опълченците”, бранещи ЯМ е разположена само на териториите на България и Русия. Тогава все още се чудех, защо „армията на справедливоста” – Европейски съюз мълчи и бездейства. Сега, вече, картите са свалени на масата. Става абсолютно ясно, че армията на ЯМ е много по-голяма и разположена на много по-голяма територия. Ха сега иди се бори с такова животно! Че се пребориш, ама в некой друг живот.

Кой е последният неизяснен въпрос в схемата? Както обещах по-горе, сега ще го формулирам. А той звучи така: Дали използваното през последните 6 (шест) години рециклирано горияо е произведено от западният износ към Русия или от друг източник? Отговорът на този въпрос могат да дадат самите руснаци, участници в схемата, но това не се очаква да се случи близките 500 (петстотин) години. На практика, обаче, отговорът на този въпрос не е толкова важен. Много по-важно е, че ако европейските институции приложат правомощията си и разследват руските престъпления в България, то Русия автоматично ще спре да внася отработилото ядрено гориво на споменатите в началото страни. Точно тук и е „заровено кучето”. Така най-богатите членки на съюза третират най-бедната си сестра - България, правейки я, на практика, още по-бедна. А с помощта на продажната и ненавиждаща народа си (материалът) българска „политическа класа” това е повече от лесно. Такава е голта истина. Последствията предстои да се видят, но очакванията не са никак оптимистични.

Г. К.