Постинг
20.05.2022 07:32 -
Навремето улицата беше най-добрия психолог
Автор: nomadfamily
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1427 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2023 10:56
Прочетен: 1427 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 12.02.2023 10:56
Едно време най-добрия психолог беше улицата. Радвам се, че израстнах там - във Варна и в Провадия. Човек свиква да е между хора, обръгва на емоции, не е толкова обидчив, когато някой му подхвърли нещо. Може да се каже, че улицата е школа. Тоя въпрос, има директна препратка към днешните асоциални деца, които не могат да осъзнаят - какво не им е наред. Всеки родител знае, че това е резултат от компютрите и телефоните. Днес сме свидетели на следните сцени: две деца, които седят едно до друго и си говорят в контекста на компютърната игра, в която са влезли и двамата онлайн. По мое време лежахме с Гошко на един насип пясък, и си играехме с камиончетата, правехме си пътища, естакади от клечки и тунели, гледахме пушека който излиза зад гумите, мечтаехме...Не ми трябваше някой който да се занимава с мен - майки, бащи и т.н. На днешните деца, просто им трябва опит с хора, по-точно с други деца. Някъде четох, че няма по-добро лечение за едно дете от друго дете. Оставете тези коне и делфини. Другите деца, трябва да присъстват във всяка една минута от живота на нашите. Знаете ли, че днес има хора, които отричат "непринудения разговор". Ей така, срещаш Бай Иван на улицата и си приказвате глупости. Това днес все повече се отрича. На село това е един нормален делник. Но в града хората все по рядко го могат. Днес, по западен образец - разговорът трябва да донесе някакъв резултат на една от страните. Да, там разговор = сделка. У нас разговорът не е задължително да доведе до нищо. Дори разговор между мъж и жена. Аз съм стоял на прага на едно учреждение и съм приказвал с часове, с който мине. И всеки ден минаваха едни и същи народни хора и всеки ден си говорехме едно и също и никога не ни омръзваше. Едно време е било така. С оглед на това, всеки от нас е носител на времето, в което иска да живее. Аз искам да живея в Провадия, когато е бил занаятчийски център, била е 10 пъти по-голяма от Варна и хората са си говорели непринудено, без да очакват келепир. Не желая да живея днешното време на отчуждение. Не искам да виждам милиони самотни вселени. Да се чувстваш самотен сред хора е най-големия бич на обществото. Не ми говорете за пандемии и разни такива. Да, пандемията донесе нещастие и смърт, но самотата сред хора е вид бавно гниене. Много самотни старци са принудени да живеят сред нас, които не им обръщаме внимание, да го искат, но да не го получават. А дори вече и от децата си, пък камо ли от чуждите. Да внимаваме кого и какво копираме. Ако копираме нещо да бъде жизнен стандарт, не асоциално поведение. Онези общества са сбор от самотници, затворени в клетката на своя егоизъм.
Психопатите в професионална среда
Действия на ръководителите при емоционал...
Срещу какво янките ще подменят арсенала ...
Действия на ръководителите при емоционал...
Срещу какво янките ще подменят арсенала ...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
panazea -
Някога непознатите хора ни се радваха , когато ни видеха и ни поздравляваха.
20.05.2022 12:34
20.05.2022 12:34
Нама да забравя разговорите .
Бях при баба за ваканцията. Среща ме каруца с хора и титат:
- Ти чиьо си?
- На Райновците !
- Аз ги познавам . На къде си тръгнало ?
- Към кошарите .
- Яла , там отвадаме !
Разговорите бяха приветливи и непринудени !
Хората бяха добри !
цитирайБях при баба за ваканцията. Среща ме каруца с хора и титат:
- Ти чиьо си?
- На Райновците !
- Аз ги познавам . На къде си тръгнало ?
- Към кошарите .
- Яла , там отвадаме !
Разговорите бяха приветливи и непринудени !
Хората бяха добри !