.
.
.

   Всичко вървеше много добре, но се случи нещо ненадейно. Петдесетгодишният Марин от Немайкъде реши да се ожени! И то за 35-годишната китайка Ай – естествено красива, с висок интелект... Тя водеше група от международни специалисти по телепатия, мозъкознание, паранормални явления...
   Повечето роднини, приятели и познати на нашия герой се изненадаха, защото той бе заклет ерген, а и го смятаха за доста разумен... Някои допускаха, че може Историческата дупка да е поразклатила, поразмътила ума му... Други подозираха, че китайката го е омагьосала...
   При новината за тази женитба Джулия Шоу получи нервна криза... Ивангел Местния се вдъхнови и написа шеговити стихове в стила на народните песни, дори съчини мелодия:

Хайде, Марине, хайде де!
Все някоя ще ти даде!...

Хайде, Марене, хайде бе!
Хай, ожени се, щом ти се ще!...

Давай, Марине, не се чуди!
С млада китайка ти се сгоди!...

Много не чуди се!
Скоро ожени се!
Дупката те чака.
Мамата си трака!...

   Марин от Немайкъде беше загубил вяра в любовта и в жените, но когато зърна Ай, недоверието му започна да се изпарява. Тя го стопи с вълшебните си очи, с благата си усмивка, с топлия си глас... А китайката видя в него мъжа на мечтите си, защото проникна в съзнанието ву, прочете част от мислите му, долови цветовете, уханията на душата му... Разбра, че той е необикновен, изключителен,  извънредно умен, благодушен, с чудесни мисли, прозрения, емоции...
   
За пръв път се любиха през тиха, топла лятна нощ – под звездите, до величествен родопски бук... Тогава усетиха, че душите и телата им говорят на един и същ език... След омайващите прегръдки и целувки китайката, облегната на бука, повдигна ръце, изви ги назад и впи пръсти в ствола на дървото. Марин я подхвана за дупето, внимателно я повдигна, за да се наместят в хармонична поза и хубаво проникна в нея... Достигнали до върха, те се сляха във вълшебно единение, получиха прилив на космическа енергия... Слабичкият Марин се почувства силен като бик, летящ като орел, по-млад с 10-20 години...
   Двамата прошепнаха едновременно:
   – Ти си моята Съдба!...
   Букът се усмихна отгоре и рече:
   – Вие сте благословени, благо уловени!...
   Останалите дървета се засмяха и им помахаха леко с клоните си...

     Марин Тачков

При новината за тази женитба Джулия Шоу получи нервна криза... Ивангел Местния се вдъхнови и написа шеговити стихове в стила на народните песни, дори съчини мелодия:

Като прочетох заглавието, веднага си помислих за евентуално влияние на Историческата дупка при вземането на жизненоважното решение.
То и от много четене и писане може да се побърка човек.

Браво- честито,за много години!

Браво! Похвално!
Нека се вземат младите, щом се харесват :)))

1. notfun - а Божил Щапарката, стана КръСника на Блоговата Сватба @ Магия, даа, това, е древноБолг Магия..
08:24


При новината за тази женитба Джулия Шоу получи нервна криза... Ивангел Местния се вдъхнови и написа шеговити стихове в стила на народните песни, дори съчини мелодия:

Сватбата на Марин от Немайкъде и на китайката Ай се проведе близо до Историческата дупка, в екзотичния ресторант "Благолюбие", в който се съчетаваха модерност и традиция, изкуствена и природна красота. Покрай масите и столовете имаше дървета, храсти, цветя, треви, птици...

Над сто души присъстваха на сватбеното тържество, което започна сутринта и продължи до среднощ... Специален гост бе прочутият гайдар бай Иван Шамандуров – приятел на Ивангел Местния. Бай Иван поздрави младоженците и им каза:
– Вие май не знаете, че ние, древните българи, сме измайсторили гайдата и сме я занесли чак в Шотландия!...
Марин и Ай се засмяха и благодариха...
Изведнъж от Историческата дупка изхвърча огромен букет и падна пред благоженците. Букетът беше в златна ваза, на която пишеше: "На Ай и М. За спомен от ИД"...
Оркестърът свиреше българска, китайска, гръцка, сръбска, руска, английска, френска, италианска, германска, американска музика...
Привечер се изви неописуема българско хоро около Историческата дупка. На хорото се хванаха кръстникът Ивангел, Джулия Шоу, Зорба, Осман, Бранислав, Македончо, Даке, братовчедките и племенниците на Марин, две от трите певици и още десетки сватбари...
Ивангел подхвърли предизвикателно на Дулия:
– Хайде да се надиграваме!...
– Хайде де! – отвърна Джу и се засмя. – Ако спечеля аз, ще признаеш публично, че съм по-веща, по-умна от тебе...
– Дадено! – викна Ивангел. – А ако аз те надиграя, ще признаеш, че ние, българите, сме местен, древен, велик народ!...

Дивното хоро продължаваше близо час. Капнали от умора, музикантите един по един спираха да свирят, а играчите съвсем оредяха... Накрая остана да свири само старият гайдар бай Иван, а последни хороиграчи се оказаха Ивангел и Джулия. Двамата, плувнали в пот, се чувстваха без сили, без крака, без дъх... Всички погледи и фотокамери бяха насочени със смайване, с възхищение към тях. Залогът бе твърде голям, бе въпрос на чест...
Ивангел неволно преплете краката си, главата на Джу се замая и двамата едновременно се строполиха на земята...
Веднага пристигна екип на спешна помощ, защото героите бяха в несвяст. За щастие скоро се свестиха, помогнаха им да се изправят и да седнат на местата си...
Към тях се приближи американецът Байдрън и обяви тържествено:
– Ивангел и Джулия, вие сте моите герои на деня!... Затова имам честта да ви подаря по хиляда долара от името на Организацията за защита на патриотите и идиотите...
Заваляха ръкопляскания и викове: "Браво! Честито!"...
Видеоклип с това великолепно българско хоро се разпространи в Интернет и беше гледано от милиони хора по света...
А осемдесетгодишният гайдар бай Иван получи неочаквана награда – родопски калпак, в който имаше няколко древни монети...
Когато се стъмни, от Историческата дупка полетяха към небето фойерверки...

Марин Тачков