Със запитването относно закупуването на още 8 изтребителя F 16 премиерът Бойко Борисов е договорил свой четвърти мандат начело на страната. Това мнение изрази в интервю за „Истории от прехода“ бившият военен разузнавач и ексминистър на вътрешните работи Чавдар Червенков. Според него страната се е „разбързала“ за договаряне на още 8 изтребителя (България вече има подписан договор за закупуването на осем броя F16).  

“Отдавна се говори, че тези осем не са достатъчни и в перспектива ще закупуваме още 8. Сега се разбързахме. Четох един коментар след срещата с представители на Дженеръл Даниелс, че с това, което премиерът обяви, че ще бъде изпратено запитване за още осем самолета, които ние ще купим, всъщност си е купил четвърти мандат. Сега върви закупуването по договора за бронираните машини за 1,5 млрд. и както вървят нещата пак американците ще бъдат „фърст“, така че по този начин мандатът ще се бетонира“, коментира Червенков.

Бившият военен разузнавач обясни, че според него изтребителите „Грипен“ са достатъчно добри за първоначално обявените цели, а именно охрана на въздушното пространство или т.нар. “Air policing”. „Тогава не ставаше въпрос, че ще се бием с някой, тоест да водим военни действия. Сега също не е ясно с кой ще водим бойни действия (можем само да гадаем). Самолетът „Грипен“ не беше никак лош. За онези пари, които тогава се въртяха в публичното пространство, бяха предложили 10 самолета и икономическо сътрудничество. Ако имате време проверете как стои този въпрос в Унгария. Какво направи Унгария като взе „Грипен“ на лизинг и какво получиха като икономическо сътрудничество – получиха завод за битова техника, който създаде около 1000 работни места. Печалбата от този завод изплати техните самолети и те им излязоха без пари, а им остава 1 завод и 1000 работни места. Това ни се предлагаше и на нас. Никой не смееше първоначално да каже, че решението за избор на самолет няма да е икономически целесъобразно, а ще е политическо, както стана накрая. Ако ни бяха казали: „вижте какво, решението ще бъде политическо“ – този, който ще ни подкрепя най-добре и в перспектива ще ни гарантира сигурността, от него ще закупим самолети. Тогава нямаше да има никаква драма – да, ясно е от кого ще купиш самолети.  Нито Франция, нито Швеция може да ти гарантира сигурност. Тогава се говореше за икономическа целесъобразност и такъв беше проектът „Грипен“. Ако тогава бяхме подписали въпросния договор, за който имаше и решение на парламента, тези самолети вече щяха да са в България и нашите пилоти щяха да летят на тях и вече можехме да мислим за следващия самолет. А сега не съм сигурен дали заводът все още работи, който трябва да произведе въпросните F16- блок 70, които ще дойдат тук 2023-2024 г. В крайна сметка решението е политическо и икономиката остана назад. На първо място излезе политиката“, аргументира се Чавдар Червенков.

Относно експулсирането на руски дипломати той коментира следното:

„Теории на конспирацията колкото искате, но като изключим последните две години и експулсирането на няколко руски дипломати, обвинени в шпионаж, до този период не е имало никакви доказателства за разузнавателна нерегламентирана дейност от страна на чужди дипломати. Същото важи и за дейност на български граждани, които са ги подпомагали. Четох в медиите, че руските дипломати са получавали информация и са се срещали с български граждани, но не разбрахме кои са тези български граждани. Имаше няколко такива случая – единият е в Полша, където разкриха един бивш военен, а съвсем скоро имаше и в Белгия такъв случай – бивш белгийски военен е предоставил информация на руското разузнаване. Името му обаче е оповестено публично, същото е и в Полша – полски гражданин, който е предоставил информация на руското посолство, тоест участвал е в шпионска мрежа и обществото беше информирано. Тук всичко се затваря до съобщението за експулсирането на двамата руски дипломати. Ако те са си набирали сами по някакъв необясним за мен виртуален начин информацията, ами щом има такава възможност в страната естествено, че всеки ще се възползва.

Ние научаваме само крайния резултат и не знаем детайлите от кухнята. Има Виенска конвенция за дипломатическите отношения, която урежда въпроса за имунитета и задълженията на дипломатическите служители. Ясно е, че те не трябва да нарушават законите на приемащата страна, но също така е ясно, че във всяко посолство има дипломати, които вършат такава работа и събират информация от различен характер. Тя може да не е само военна информация, а икономическа такава. Даже понякога икономическата информация е много по-ценна от военната, ако се върнем в историята назад имаше скандали и между страни-членки на НАТО, които се разузнават взаимно, но главно в икономическата сфера. Особено активен в това отношение е Израел и имаше проблем със САЩ, но тъй като Израел е негов ценен партньор в Близкия изток се търси начин да се смекчи скандалът. Все пак е факт, че Израел работи активно и набира икономическа информация. Това подпомага националната икономика (този вид шпионаж)“, заяви бившият разузнавач.

Неговата прогноза е, че за разлика от предния път когато руски дипломати бяха обвинени в шпионаж и експулсирани, което остана без ответна реакция от страна на Русия, този път ще има такава. Очакванията на Чавдар Червенков са, че в нашата държава вероятно ще бъдат върнати един или двама дипломати.  „Те казаха и предния път, че ще има ответна реакция, а не се случи нищо. Сега също първата реакция беше такава, ще изчакаме, ще видим. Струва ми се, но няма как да се прогнозира с точност, но понеже е втори път мисля, че руснаците няма да подминат случая и дето се вика „за честта на пагона“ ще изгонят един-двама души от нашето посолство, за да има реципрочност“.

Присъствието на сътрудници на други разузнавателни служби на територията на България:

„Присъствието на чужд разузнавач в България на страната „X“ не означава непременно, че той ще води разузнаване срещу България. Той може да използва нашата територия, за да разузнава друга страна. Ако има граждани на някоя страна, която ги интересува (в България както знаем има много руснаци по морето например), хипотетично американското разузнаване може да има представители, които да работят с тези руснаци, а не с българи. За България няма с какво да ги изненадаме, но може да търсят подходящи хора сред руския контингент, които да свършат някоя полезна работа за техните служби, така че всякакви възможности има.

Влиянието на Русия в България:

„Русия постепенно ще губи влияние, ако въобще има някакво влияние тук. Те се опитаха с други инструменти – опитаха се с Южен поток, но не стана. Сега през Турски и т.нар. Балкански поток е другият път, по който тя влиза. Ако този проект завърши успешно, тя ще се настани трайно при нас по отношение на преноса на газ. Тази тръба, по която ще тече газ към Сърбия, Унгария и Западна Европа, ние разчитаме да вземем някакви такси, за да си изплатим този тръбопровод, който строим с наши пари. Той трябва да се напълни, но кой ще го напълни? Засега единствената възможност е това да е Русия. Има и други имагинерни източници, но при тях става въпрос за след повече години. Така че, ако това се реализира не може да игнорираш руското присъствие по този начин. За въоръжението е ясно, след като ние сме станали член на НАТО, то е смешно да се мисли, че ще купуваме руско въоръжение. Ние сме бедна страна, която не може да си позволи да купи това, което й се иска. Ще поддържаме докато можем старата съветска техника, докато съберем сили да купим нещо ново. Почваме с тези самолети, които ще ни излязат солени, ще се купят бронирани машини и старите БТР-и ще отидат за скрап. Но има още много техника – свързочна, инженерна техника, артилерия, зенитни средства. Велизар Шаламанов, който беше служебен министър на отбраната, а навремето беше зам.-министър, прави разчети, че за да се модернизира изцяло нашата армия, която не е кой знае колко голяма, трябват 12-15 млрд. лв. Тези пари ние не можем да ги спечелим, да ги заделим и с тях да купим техника. Или трябва да стане бавно в течение на 10-15 години, или да теглим кредит, за да купим ново въоръжение (както се случва в последно време).   

За връщането на наборната армия и задължителната казарма:

„Искам да отворя следната скоба. Още 1992 г. имахме проект в Генералния щаб за поетапно съкращаване на армията – не ударно, както предлагаха някои министри, а поетапно, за да не се създава социален проблем. Ако съкратиш огромно количество военнослужещи (офицери и сержанти) те са научени да служат в армията и нямат алтернатива навън в живота и друга гражданска професия. Увеличава се броят на безработните и се създава социално напрежение. Бюджетът няма пари, за да ги издържа, някои от тях напуснаха армията млади и дори нямаха години за пенсия. За да не се създава социално напрежение имаше идея по-плавно да се намалява числеността на армията. Филип Димитров обаче не прие – уплашиха се. Един от министрите (няма да му споменавам името, не е между живите вече) каза: „г-н премиер, те военните искат ние да поемем отговорността“. Имаше два варианта – от 105 000 да се намали на 80 или 60 000 като първи етап. Ние настоявахме да се съкрати на 60 000 в първите 3 години, след това още, за да се прецени и види как това се отразява. Естествено, че правителството трябва да поеме отговорността, кой друг да я поеме? Не се разбра кой да поеме отговорността и страната ни, както в други сфери загуби 6-7 години в умуване. Армията си остана така и започна да изнемогва. Нямаше храна за войниците – те  се пускаха в отпуска в петък до понеделник. Да си отиват вкъщи да ги хранят майка и татко, защото в казармата няма с какво да ги храниш,  а зимата да ги топлиш.

Според мен както Геншер е казал на Тодор Живков за Възродителния процес, че е закъснял със 100 години, тук сме закъснели с 20 години. Този въпрос трябваше да се реши когато се реши от „раз“ да се премахне наборната служба и да се мине на професионална, без да е ясно какво точно ще стане. През 1992 г. на посещение у нас беше началника на Генералния щаб на Белгия, която беше започнала процес на професионализация. Пред нас стоеше този въпрос, ние още го изучавахме(какво и как ще става, предимства и недостатъци). Белгиецът ни каза така: „ние бързаме, но да ви кажа много внимавайте. Ако си мислите, че утре на порталите на поделенията ще се наредят дълги опашки от качествени младежи, много се лъжете. В армията ще дойдат хората, които никъде другаде не са могли да намерят реализация. Имайте предвид какъв материал ще получите и как трябва да го обучите, за да си постигнете целите, което се и случи в общи линии. Липсата на 5-6 000 души си стои непрекъснато, въпреки оптимистичния тон на г-н Каракачанов, който твърди, че процесът е овладян – колкото напускат, даже малко повече постъпвали, но реално 5-6 000 души ги няма. С въвеждането на наборната служба това е един начин да се запълни празнината. Който би се хванал да бъде доброволец с тези 6 месеца обучение, след което да бъде в резерва, той ако е взел такова решение ще стане професионален войник. Не виждам разлика между професионалния войник, който да дойде в армията и да искаме да го назначим, за да служи определен брой години, и виртуален доброволец. Все пак нека опитаме и ще видим какво ще се получи, колко ще бъдат кандидатите и т.н. Мисля, че покрай идеята на министъра една група от хора са се „облекли“ в документи, закони, нормативни актове. Така стана навремето и с професионалната армия – никой не направи по-широко проучване какви са нагласите в българското общество.

За „Новичок“

„Аз съм изключително изненадан, че вече за трети път от известните ни случаи „Новичок“ се употребява неуспешно. Според мен употребата на „Новичок“ трябва да доведе до летален край на хората, спрямо които е употребен. Скрипал бяха излекувани, Емилиян Гебрев също, макар че там имаше съмнения и дискусии дали е точно от този вид или е подобен, но така или иначе като химически състав е сходен. И сега имаме случая с Навални, който много бързо се възстанови, така че какъв „Новичок“ е това просто не мога да разбера. Струва ми се, че „Студената война“ под една или друга форма продължава. Някъде четох, че едва ли не Русия трябва да бъде благодарна на разширяването на НАТО към нейните граници, защото това повишавало нейната сигурност. За съжаление обаче руснаците не го възприемат така – те го приемат като заплаха към тяхната сигурност и има такива реакции. Те отговарят симетрично, трупайки войски на своята западна граница. По отношение на „Новичок“ ми се струва, че някой не иска отношенията с Русия да се нормализират. Трябва да е ясно, че руснаците не са като другите европейци. Западните партньори не разбират достатъчно тази особеност на руската душа – руснакът е готов да живее в мизерия, но да има силна армия и да бъде най. Има имперско самочувствие, Русия е била велика сила с тежест в света, събитията в последните 3 години я изместиха, но на тях им се иска отново да са на това място и правят всичко възможно светът да ги признае за велика сила. Трябва да има баланс на отношенията, който не се случва и избива в напрежение. Особено в актуалната обстановка не е полезно за нито едно от обществата. В този стремеж да се натика Русия в ъгъла големите страни (като САЩ) пропускат Китай. Във военно отношение, ако не сега, то до 3-5 години, проблем номер едно на Запада ще е Китай, а не Русия.
 

Цялото интервю на Чавдар Червенков пред „Истории от прехода“ вижте