Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2023 18:48 - Смела жена!!! В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО. ФАЛШИВ РАЗГОВОР ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. НИКОЛАЙ КОПРИНКОВ И „ЛУДАТА“ ВЕСЕЛИНА ТОМОВА.
Автор: bojinkata Категория: Новини   
Прочетен: 1248 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 На 24.01.2023 АФЕРА публикува:

 

ИСКАМ НЕЗАБАВНА СРЕЩА ОЧИ В ОЧИ С ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДАНС, ДОКАТО „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ НЕ МЕ Е НАБУТАЛ В НЯКОЙ БАГАЖНИК! „АЗ СЪМ ОПРАВИЛ РАБОТАТА С ТОМОВА!“ ВЕРНО ЛИ, БЕ?!

Две седмици преди това след поредица от публикации за готвеното назначение за нов шеф на ВиК – Варна „по пътя на копринката“, бях налазена от няколко на пръв поглед иначе взаимноизключващи се кръгове – през ухажване, ръмжене и „кажи цифра!“, с една цел – „спри да пишеш за ВиК“. Всички тези кръгове напред вървяха с едно име: „Копринков“.

След публикацията, с която поисках незабавна среща очи в очи с президента и председателя на ДАНС, всички набези към мен секнаха, като отрязани с нож.

На 27 януари т.г. в 11,55 ч., докато пътувах за София, телефона ми звънна:

-Добър ден, г-жа Томова търся.

-Аз съм.

– От администрацията на Президента се обаждам. Главният секретар по вътрешна политика на президента, Николай Копринков съм. Мога ли да Ви отнема няколко минутки?

-Разбира се, слушам Ви.

-Тъй като имате повече от интерес към мен, аз исках да Ви поканя да пием по кафе при нас в администрацията, ако, така, имате настроение в тая посока…

-В коя администрация не разбрах?

-На президента.

-Кой ме кани – Вие, или Президентът?

-Аз Ви каня. Разбира се Президентът ще го уведомя за нашите разговори, може и той да се включи в разговора…

-Ами, господин Копринков, аз в момента пътувам… Каква синхроничност! Някой е пуснал дрон май да ме следи /смея се/… Шегувам се. Пътувам в момента за София и някъде, живот и здраве, към 15 часа ще съм в София, само днес и тази вечер съм в София, утре пътувам за чужбина. Така че, ако можете да го организирате днес след 15 часа следобед, ще бъде прекрасно.

-Ами да се организираме тогава за 15,30 ч. – 16 ч….

– Ние сме във Велико Търново сега, слагам го два часа и половина, че тука един дъжд вали, мъгли… Айде, сложете го в 16 часа!

-16 нула нула, входа на който ще Ви чакат е входа откъм „Дондуков“, не този с гвардейците…

-О.к. Няма да мога да се облека подобаващо, заради Вас, тъй като пътувам…

-Ама, моля Ви се, няма проблеми, спокойно.

-Добре, господин Копринков, ще се видим в 16 часа, живи и здрави.

Айдаааа, плещя си наум, аз искам среща очи в очи с Президента и шефа на ДАНС за „пътя на копринката“, те ме пращат при … „пътя на копринката“.

Е, да го изтанцуваме тоя валс!

По пътя към София нищо не премислям, нито се подготвям на ум за сглядата, защото когато си професор по изпреварване нямаш нужда предварително да запаметяваш „заучени положения“, спонтанността винаги е била най-непредсказуемото ми оръжие. Надявам се само Копринков да е достатъчно подготвен с кого точно ще си има работа, за да ми е интересно.

София ме загръща със студ, прехвърчащ сняг, пристигаме петнайсетина минути преди 16 часа, успявам само да хвърля куфара в хотела, да сложа едно червило, да застана пред огледалото като Боб Фос от „Ах, този джаз!“ и да изрека: „Време е за представление, приятели!“.

На входа на президентството откъм „Дондуков“ ме посреща секретарката на Николай Копринков. Толкова широко усмихната, че се чувствам като лейди Га Га. Качваме се в кабинета на Николай Копринков, който е последния по коридора в дъното вляво.

Вътре кабинета на Копринков е с широко отворена врата и докато изчаквам да ме покани, в секретарското кътче, Копринков, виждайки ме, забързва речта си малко приповдигнато към белокос нисък мъж, с който приключват разговор.

-Оправяме проблема с Мексико… – с жест ме кани Копринков да вляза в кабинета му.

-Вие оправихте България, че до Мексико опряхте! – изплесквам като начало.

-Амааа… там българите ги арестували, помагаме… – бързореко Копринков пише активи на велик държавник.

Хубаво, ама аз не съм дошла тука да си говорим за Мексико и го оставям без никакво внимание по тая тъй важна тема на управленска загриженост.

В кабинета на Николай Копринков има кът с диван и кресла и докато стоя права Копринков ми посочва дивана и казва:

-Седнете там, да ви е по-широко…

Вдясно от мен до дивана има малко допотопно телевизорче, чийто звук е усилен обаче с една подозрителна идея по-високо. Аре, сега, пинизи – си мисля – ще се надцакваме кой кого ще запише и ще заглуши. Ама се правя, че съм от Левуново.

-Какво ще пиете? Кафе, чай… Или нещо по-силно… – суети се Николай Копринков.

-Чай с мед и минерална вода. Но ако Вие искате нещо по-силно за да се успокоите, налейте си, няма проблем…

Копринков сяда срещу мен на креслото. Аз съм си на дивана, за „да ми е по-широко“.

В началото Копринков ми казва, че един човек го по посъветвал да се срещне с мен – ей така очи в очи, да се видим, и свойски тихо казва „код ….“. Айдааа, почнахме с „кодове“ да си говорим. Давам му да се разбере, че разбирам за какво говори и той се усмихва доволен. За кратко.

-Много странно! Аз искам среща с президента и с шефа на ДАНС, а се срещам с … Вас! – изстрелвам.

 Те се пазят… – изрича Копринков.

-Пазят се от мен, така ли?

-Не, нее… – на това място Копринков нещо се опитва да каже за „техните хора“, „вашите хора“ – объркана работа, която вкарвам веднага в релси:

-Кои са вашите хора?

-Моите хора са майка ми, сестра ми, жена ми, децата ми – това са моите хора… – изрича Николай Копринков. – То в днешно време – кой да ти е човек? Само след няколко години някой, на когото си разчитал, се обръща, или пък те забравя…

– Сигурно е така. – отбелязвам.

– Минава времето и те забравят…

-Ама ние не говорим за приятелски връзки, господин Копринков, говорим за корпоративни връзки, които не са приятелски никога! – връщам топката на терена аз.

Копринков отново заговаря за майка си, сестра си и че това са неговите хора.

-Вижте сега, дайте да не бъркаме майки, бащи, сестри, деца и така нататък, защото това е толкова банално, че…

-Аз исках да изчистим нещата, Вие пишете за мен много, за някакъв „път на копринката“, който го няма…

-За разлика от Вас, господин Копринков, не стоя тука в тая сграда и не съм в някаква кула от слонова кост, това не е обидно към Вас, така са Ви се сложили обстоятелствата, Вие работите тука, в тая сграда…

-Ами ние непрекъснато сме сред хората, имаме толкова мероприятия…

-Вижте сега, оставете мероприятията ..............

Целият разговор:

https://afera.bg/%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%84%d0%b0%d0%bb%d1%88%d0%b8%d0%b2-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80-%d0%b7%d0%b0/




Гласувай:
7



1. bojinkata - Радев е казал на копринажа - Срещай ...
02.02.2023 22:23
Радев е казал на копринажа - Срещай се, оправяй се! Копринката - нс...н!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojinkata
Категория: Новини
Прочетен: 5385980
Постинги: 3597
Коментари: 5838
Гласове: 6714
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031