... СПРЕТЕ...
    
                ... Стана рано... Не можа изобщо да спи, през цялата нощ... "Дали е заради Вълчата Луна? Защо преди не му действаше! Дали е заради срещата с Натали...Да, с моята сестричка? Има достатъчно време дотогава!"... Лунните отблясъци започнаха бавно да избледняват. Да мисли отсега за полета, защо? И ако няма закъснение: той е обявен за 23.32!... Умори се да наблюдава сменящата се игра на сенките по тавана. Умори се както от изгубините спомени и от странните, и от обърканите мисли... "Стига!"... И когато го произнесе на глас, скокна като уплашен заек. И хукна да се надбягва с чисто новия ден. Понесе се същински ураган на новичките си пантофи сякаш са с внедрени пружинки. И за отрицателно време, цъфна в хола. Очуди се на бързината си, но повече се удиви на осветлението там. Продължаваше да свети!? Е, и защо? Това направо го порази! "Дали е толкова ярко от пълнолунието? Дали е толкова силно от лампичките? Те са в програма и релето ги командва, но защо още работят?" Пусна си дълго кафе на машината. Грабна от кошницата двоен кроас. Изобщо не му се яде така рано!. И докато илюминациите продължяват да отпечатват Светлинните си петна в плътния Мрак, той изтрезня от полусъня. "Колко е нелепо? Колко е тъпо с всяка декорация!? Особено след като е отминал Празника! И да, има нещо нетипично: Излишно, Налудничаво, Изкуствено!" А това подсили лошото му настроение. "И на кого е Нужна подобна Показност? И на кого трябва излишен Блясък? Идват ми свръх и безмерно, и помпозно и досадено и... Идват не на място! И дори дразнещо в Делничните дни! Не знам? Това винаги силно го е Натъжавало!"... Замисли се... Дали не е за... Да заради фактът, че за поредна година членовете на нашето семейство, не се събраха... За това?!..." И реши: "Тъпата украса да остане още някой друг ден! Надявам се, сестра ми, да оцени този жест! Защото с толкова Труд, искрено Желание, упорито Търсене... Едвам успях да изровя някоя стара играчки и украшение. Да купя нови, модерни джунжурии... Да опитам да импровизирам! Да й покаже моят Коледен Дух! А си беше ясно, от самото начало, че нямам никакви навици, в подобна и толкова пипнива Дейност..." А и това, което е звестно е: "Колко Майка ми и Сестра ми си падаха... Те наистина обожаваха пищната Декорация!"... Подритна кутията за обувки. Онази, която успя да скрие, да замаскира зад завесата до Елхата. И забеляза сега, че тя цялата е натежяла от многобройни : Играчки, Гирлянди, Лампички като някаква мома тръгнала за годеж! Прекалих? Защото вече се задушава от..." Той захвърли кроасана, защото се опари с кафето, което също остави настрана. А в този момент, от кутията, издайнически, изхвърчаха снимки, пликове, картички... И от единия, натъпкан чак до пръсване, изпадаха купчина от неща. Изведнъж съдържанието се разспръсна, точно в краката му.... "А не! Не и това, в никакъв случай! Нямам и минута! За какво ми е да разглеждам Боклуци? Неее... Дори не са  моите! И повечето са на Натали! Има и на Боряна, на майка ми, де... И е крайно време... Нека тя да ги изхвърли и да ги вземе при себе си!... И какво като сега живея, тук? А къде можех да отида? Просто така се случи след развода?... Нямам друго освен пижамата и бельото и завивките не са... Каква Глупост са всички тези картички!?... ОТЖИВЕЛИЦА! КОЙ ГИ ИЗПОЛЗВА?"... И в този момент, доказателството се набута право в ръцете му. "Да, познавам, разбира се, изискваният почерк на майка. Поне от месец преди Празниците, тя е закупила над 30 различни коледни картички. И се започва с онова... А да също, тя предпочиташе да й говорим по име: Боряна! Разбира се, от нейната Суетност... И се започваше с Търсенето и с Преписването на Разнообразни, на Различни, на Нестандартни Пожелания... Идваше изписването им! Да, с някой от трите любими Шрифта и тя ги владееше до Калиграфско майстерство. Нали говорим, все така, за златната медалистка на Икономическия техникум, за Отличничката на випуска за Тяхната Майка... Усети осезаемо Лошо и Тягостно Раздразнение, което да нахлу в него като лош дъх, и като метален вкус в устата... "А не!? И веднъж я попита... Защото трябваше да пусна шедьоврите в централна поща: Защо е това? Какво искаш да чуеш? Мотив? Няма Смисъл! ИМА ТАКЪВ! И ДА! ТИ НАИСТИНА НЕ ГО ВИЖДАШ! Благопожеланията ни представляват нас самите. И така ние ще сме там, в техните домовете. Да, на нашите мили Роднини, Близки, Приятели...Измислени са и други начини на комуникация! И колко от тях остават? И колко от тях помним? Не разбирам! Това са личните наши архиви, да, на всички хората, които днес, живем с някога, някъде в някаква страна. А картичките ми правят едно дълго околосветско Пътешествие! Да!? Изминават Европа, но не спираха тук, пресичат океана и достигаха до бреговете на Америка. И оттам, те отпътуват чак до Австралия... Да, бе?! Какво ми казваш? Ами това, което добре чу, те са нашите посланици: Истинските ни арете факти! ??? Да! Онези, които всеки от нас, във всеки момент сам създава! Е, добре щом искаш, предавам се!... А в последните години, започвам да я разбирам!... Какво ли не бих дал майка да ме накара и да  ги пусна... И да го направя отново!... Да отида и да пусна коледните й картички!... Някой пази ли ги? Мисля обаче, че тя не се интересуваше! Нали тя пазише техните и някаквите снимки... Да, на които вече не разпознавам никого. И кого да попитам сега? Кой? Кой е?... И родителите си заминаха, а роднините са пръснати навсякъде по света... И сега вече започвам да я разбирам!... Никога ли Прозрението не идва навреме? Навярно е също като с РАЗУМА? "Не може да е бъде? Кога стана 6.30! Стеннят часовник проговори от стената! Да, както го е правил и преди, когато бяхме деца! Съвестно, Точно, Педантично, той отмери цифрите без никакви Емоции! Да, все така сме заедно със случващите се Събития и тук, и там! Да, както го е правил и преди, през всичките дни - години от нашия Живот! А едва сега го ОСЪЗНАВАМ!... Вземам душ! Кафето допивам! И стартирам един от трудните си Дни! А в офиса, в момента, е пълна Лудница! По дяволите! И защо сега? Когато през цялата годината имахме отливи, спадове, неуспехи, трудности, а в последните дни: НЯКОЙ Е ОБЯВИЛ КРАЯТ НА СВЕТА! ДА, ПОРЕДНИЯТ... И ЗА КОЙТО ПАК НАУЧАВАМ, РАЗБИРА СЕ, ПОСЛЕДЕН!"
        Любопитството Надделя! И накрая, той побърза да обърне гърбът на първата Стерио Картичка... "Тя винаги е произвеждала Спорове! И защо? До сестра ми е, за нейния рожден ден, от леля Соня, която работише в Норвегия от години. Да, и от чичо Яцек, мъжа й. Двамата са я изпратили. А и някак със сестра ми, те успяха да изградят приятелски отношения. Натали отиде при тях да учи. Омъжи се за поляк. Остана там, където е, и досега работи, и живее и... Странна Картичка?! Представлява едно замръзнало езеро, върху което се пързалят спретнати Дечица... Невероятното е друго, в долния десен ъгъл, се мъдри Фея, като тези от Приказките. Една такава мъничка, с дребна фигурка на Момиченце. Облечена е в синьо - сребърна рокля от блестящ тюл. Дотук добре! И момичето гали, точно пред себе си, едър снежнобял Лебед! Но стоп: в Кадъра се вижда: Как тази Красавица намига на някого, да, с лявото си око... И хоп, ето ти, това на е СТЕРИО?"... Разсмя се на глас от видяното. Явно го е забравил! Да сме се карали за такъв Кич?"... Погледна надписа отзад: "Мила наша, Принцесо Натали!... Тук, не се чете!... Поздравления от нас за твоя юбилей: ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА ТИ...??? Тук, аз съм на 14!... И да се бия за подобно нещо!" Отдели картичка. Наистина тя му повдигна градусът на настроението. "Мисля, да й я връча веднага! Да, още днес, на летището!" И започна да събира останалите снимки, картички, писма, които стоят пръснати по килима... "Ей, на тази я помня! Избледнели две кристални, недопити чаши, с пършава гирлянда и бутилка с шампанско, а до тях, подобен на техния стеннен часовник се мъдри. Замръзнал е на: 23.55.!... Страхотно! Ето ги, Майко: Истинските арете факти!... Ето я безумната композиция с трите къщички заровени, чак до покрива, в плътната покривка Сняг! И снежнобелия, груб, малко повече от нужното възголемичък Снежен човек!? А в близост до него, едно космато Куче, с три весели Дечица... Наивно! Детинско!... И?... Къде избягахте, а? Къде отидохте, а? Къде сте? А къде можем да видим подобна Картинка?... Навярно в Норвегия, Дания, Швеция? Да, там, може! Където все така, живеят Леля ми, Сестра ми, Племениците ми и Дъщеря ми... Не и тук! В никакъв случай!... А онзи ден, преуморените колеги разпускаха с гадаеене и със залагания: КОЛКО ДЕНА ЩЕ ТРАЕЕ ЗИМАТА: ТРИ ДЕНА? ЕДНА СЕДМИЦА? ПОНЕ МЕСЕЦ?... Не е ли Тъжно!? Нали на теория, и ние живеем сред 4 сезона! Къде са те? Какво да покаже на Грижина, красивата ми племеница, която избяга от Севера, и от Студа? Която замина чак в Австралия да живее! Да, именно! Тя, която, от три години, смени поне пет пъти билета си за тук... Ние можем да й покажем, да изредим два: нещо като Пролет - Лято, и нещо като Есен - Зима!"... Не съдеше ли твърде строго? И всъщност от кого зависи? От Нас?... От Природата? Ежедневнно я съсипваме, целенасочено, и безнаказанно! Ами докога така? Защото от позициите на сегашното време, и на модерните възможности, и от висотота на завеждащия на печеливщата рекламна агенция... Да, нещата изглеждат съвсем Различно! Да, подобно и както с Мисловното Мрънкане! Всъщност и от него няма никаква полза! Е, само една! Поне за малко управя лошо настроение... И той преряза сам почетната лента, обявявайки: СТАРТ НА ДЕНЯ! Утринната прохлада и Смразяващата студенина го нашаросаха яко, точно по откритите части на цялото тяло. И някак като по инстинкт и веднага, той изтрезня... Моментално и от сутрешното Мърморене! Метна качулката на якето. Затвори полара догоре и с бързи крачки се насочи към долната спирка на автобуса, извивайки цялата си стойка така, че да вземе добре завоя на пътя, надолу. Съседът с таксито се прибираше и му присветна. Махнаха си на вместо поздрав. Овчарката на милата Дама го настигна, подуши го, отмина го. Спря се да си затегни ботите. И забеляза, че издокарана е Госпожата, още от сутринта...  И тя му каза: "Да ви е Успешен деня!... Нека е такъв и за вас! Благодаря ви..." И в този момент се усети ОКРИЛЕН! Започна се... Да, с онази Симфонията на новия Ден! Засвири тя с темпо алегро, и по старата партитура, и с новичък опос... А с крясаци, и с викове, и на бегом, той ги наричаше така, "Тримата мускитари", момчета от отсрещния вход, го подминаха. Минаха покрай него и се понесоха на прибежки надолу... Явно идваше някоя от колите? Затича се и той след тях, но бързо свършиха силите му. Е, нали и трите автобуса, които минават оттук, и трите му вършат работа до офиса... Както и очакваше, повечето хора се скупчиха пред вратите на първия... А те бяха само 4 души. Докато той предпочете другият, малкият, който дойде веднага. И когато спря, той се метна с еленски скок в него. Ведрото му настроение, наистина го повдигна след Безсънната нощ... А точно когато се отправи към любимата си задна седалка, шофьорът спря рязко и отново. Едвам се удържа. И вратите се отвориха, а оттам, се опита да преодолее препядствието на стълбите, един възрастен мъж, нещо средно между Леонардо Да Винчи и Петър Дънов!... Не беше нужно да му поиска помощ, защото той вече подаде ръката си. Стегнатият господин му кимна с глава. И каза ясно: "Благодаря ви, млади Господине! Няма за какво наистина!... Чак пък и "МЛАДИ, ГОСПОДИНЕ!" Е, със сигурност, сте Млад от мен! Да, и вие изглеждате страхотно! Представятели си, наскоро станах Дядо! Имам внучка Софи, която стана на 6 месеца! Честита ви Радост тогава! Не съм я виждал обаче, понеже живее в Дания! Е, все някога, ще я видите, нали! Вярвам го! Надявам се! И нека да е скоро!"... А тогава възстаричкият автобус започна да: Заскърцва, Раздира, Затропва, Разтрисва се подобаващо и... Тръгва на път!?... А те се залепиха, един след друг, и трите автобуса образуваха цяла тромава композиция. И се насъбраха пак на следващата спирка. А шофьорите им започнаха да си правят знаци нещо за пожелание и: "НА ДОБЪР ЧАС!"...