2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Накъде вървим?*
Не обичам да разказвам подобни случки, но тази ме извади от равновесие. Ще се опитам да я пресъздам. Живея в жилищен блок, който наричам „ общежитие“. Защо ли? Защото, такива жилища придобивахме, преди години. Не можехме да избираме. Каквото ти дадат, без право на избор - това ще ползваш. Живущите бяха професионално обвързани. Докато те работеха, животът в „общежитието“ беше поносим с малки изключения. Дойде „новото време“, едни заминаха за чужбина, други се устроиха в наследствени жилища или закупиха нови, трети си отидоха от този свят без време… Много малко останаха старите обитатели. В някои се настаниха наследници, млади хора, а свободните или са заключени, или отдадени под наем. Промени се картината на живущите, вече в най-различни възрастови граници. Съседи, които изобщо не се познават, макар да живеят врата до врата.
Нека се върна на случилото се. То е свързано със самоуправство, бруталност, унищожаване на чужда вещ и кражба. Как разбрах за това?
Реших се най-после да подновя кухнята. Трябваше да сменя кухненския шкаф и понеже мястото не се вписва в стандартните размери, потърсих консултация от дърводелец. В късния следобед в средата месец май, той пристигна. Посрещнах го, долу на входа, трябваше да види поставения в мазето шкаф и прецени, дали може да бъде ползван. Отключих входната врата, после втора и когато отидохме до третата, се оказа, че някой „пъргав“ съсед е поставил катинар.
Върнахме се обратно горе на площадката. Досетих се за момчето от първия етаж, че той може да има ключ. Помогна ми да осъществя контакт с него, друго момче от групичката, с което всяка вечер обитават с часове пейките пред блока. Въпросният дойде, даде ми ключето и веднага изчезна, вероятно допускайки в каква посока би отишъл разговорът, като видя това, което е извършил. Веднага се усъмних, че той е извършителят!
Отново с майстора се върнахме в мазето, преодоляхме този път трите врати и изведнъж, какво виждат очите ми? Всичко, което беше съхранено в коридорчето липсваше. Хайде, да махна с ръка и кажа, желязото е отишло на „Белканто“, взел е някой лев, но металният рафт на две нива, оставен от съпруга ми беше нарязан, само една част от него избутана пред мазето ми и на останалите трима съседи. Отварянето му бе невъзможно и продължава да бъде така. Майсторът се възмути: „Що за съседи са тези, които са извършили тази вандалщина? Аз живях преди време тук, не беше тогава така. Щом няма достъп, ще ти направя нов.“
Горе на площадката, предадох на майстора листчето, с размерите за нов шкаф и се разделихме. Остана да чакам офертата му, какво ще ми струва.
Качих се в жилището ни, мислите ми бушуваха, търсейки отговор, кой е извършителят? Не беше трудно да намеря отговор. Съмнението ми падна върху момчето от първия етаж, което трудно се задържа на едно работно място, а от известно време дейността му се свежда до извършване, допускам на черно, товаро-разтоварни работи с камиона, паркиран пред блока ни.
Много години живяха тук родителите му, сега живее той със семейството си. Реших да позвъня на майка му. В разговор с нея изразих съмнението и възмущението си, за извършеното от сина й. Жената остана изненадана, каза, че нищо не знае, и, че ще говори с него. След разговора им, той ми позвъни и колкото и да се опитваше да отрича, накрая си призна, че го е извършил. Опита се да хвърли вина върху домоуправителката, която организира чистенето на бомбоубежището, че тези дето чистили са взели нещата, но тя няма достъп до мазетата на собствениците, живущи от първия до четвъртия етаж включително. После, хвърли вината върху починалия наскоро съсед на етажа ни, без да може да види себе си във всичко, което беше организирал и извършил.
Прежалих изчезналите, складирани вещи, но оставения от съпруга ми метален рафт – не! Настоях, същият да бъде възстановен и след това, аз да преценявам, къде да бъде поставен, щом на него върху общата площ му е пречил. Не можех да се владея напълно от грозната постъпка, от неуважението към мен, от самоуправството и кражбата, която беше извършена, от своеволието и чувството му за безнаказаност. Била съм горе в дома си, когато той с „тайфата“ около него е изнасял нещата и рязал това, което уж му е пречило. Без да реши, че трябва да уведоми съседката си.
Търсейки отговор, се питах дали този младеж не е олицетворение на поколението, което идва след нас? Знаех, че нито ще получа извинение, нито това, което поисках ще бъде поправено, напротив получих заплаха, че ако подам сигнал за деянието му, ще отмъсти за това. Само дето не знам за какво? Работата ми беше с млади хора, ей Богу, през всичките години не срещнах такава арогантност и наглост. Тази постъпка и това поведение на млад човек, баща на две деца, ме извадиха от равновесие. Освен заплахите ми бе препоръчано, да се лекувам. И да си пия хапчетата!
Каква наглост?
Защо Ви разказвам всичко това и отнемам от времето Ви, за да четете?? Вероятно не са ви чужди подобни случки? Въпреки, че законът и правилникът за управлението, реда и надзора в етажната собственост ясно указват правилата, в повечето случаи, те не се спазват. Защо всичко това остава ненаказано?
Тази случка не е изолиран случай в обществото ни. Например: присвояват се тухли, изваждат се току- що поставени плочки в квартални градинки, премахват се комини, стени, измъкват се цветя и храсти от градинката, защото са им харесали, убиват се котките, за които се грижи някой, разхвърлят се отпадъци, стои се на пейките до късните часове, без оглед, че шумът от бръщолевенето, след няколко бирички, пречи на живущите. Още, секат се дървета, строи се на всяко място, без оглед на тревните площи, стига да могат да се изкарат пари….
Ах, тези пари, те ли са смисълът на живота ни, а къде отиде духовността? Човечността? Взаимопомощта? Няма да ми стигне мястото да пиша за кошмарът, който се случва около нас. Защо се стигна до подмяна и падение на ценностите?
Една, наглед дребна случка, разкрива прикрити процеси, които ерозират обществото ни. Това говори за деморализация като цяло, за липса на отговорност, за липса на възпитание, ниско ниво на образование, за лентяйство и безхаберие към хората, с които споделяш общ дом, ползваш общи части и влизаш през една врата с тях. И най-вече за безнаказаност.
Търся отговор на въпроса: Накъде вървим?
Няма отговор, защото примерът ни, не е пример, а вече отсъства и феноменът социален страх. А за човечност – нека не споменаваме.
Ати Милуш
*Пресъздадох случката, разказана от моя приятелка.
Но това, което описвате, е просто едно нищо в сравнение с почти ежедневните масови стрелби и убити в империята на доброто- идеалът на нашето управленско тяло , което уверено ни води към хекатомба.
© St. Born Taratancijskij i Ta6akmakanskij - Honorary General major Comodor of First women's body division of Taratancian armed forces.
Сега , ако не си крадеш, си глупак!?
Хубава вечер!
Но това, което описвате, е просто едно нищо в сравнение с почти ежедневните масови стрелби и убити в империята на доброто- идеалът на нашето управленско тяло , което уверено ни води към хекатомба.
© St. Born Taratancijskij i Ta6akmakanskij - Honorary General major Comodor of First women's body division of Taratancian armed forces.
Имате основание, но още път предстои да изминаваме докато ги стигнем. Но, да се опитаме да се съпротивляваме по - някакъв начин. Стига с този васалитет.
Сега , ако не си крадеш, си глупак!?
Хубава вечер!
Да, коренна е промяната, връщане назад няма, но историята ни е показала не един пример при падение на ценностите, падат и държавните образувания .Дано да има осъзнаване от тези дето стоят начело, защото нищо добро не ни чака. Да не говорим за идващите след нас, какво им предстои. Прогнозите, не са никак добри. Известният чешки писател Мартин Вопенка, който днес е представил на Софийския литературен фестивал романа си "Новата планета" - книга, в която преди 7 години е предсказал бъдещето, в което вече живеем днес. "В тази книга бъдещето не е много добро, има две цивилизации. Едната е много развита, другата - много изостанала. Нито едно от двете не е добро за нас" е споделил авторът.
05.06.2022 23:26
Бях в Пловдив на изпращане на абитуриентка. Изненадващо попаднах сред интелитентни млади хора, което ме зарадва. Всички си бяха уредили следване в страна от ЕС и бяха много развълнувани. Доста оп-интелигентно изглежда градът в сравнение със София, простащините по изпращаането бяха доста приглушени в сравнение с тези по София. А и градът изглежда доста по-уреден и подържан от София.
Агресията и арогантността на новото поколение няма да подминат нито едно населено място. Родени и възпитани в смазващата ни простащина, необходима на идиотите да яхнат страната, те не могат да бъдат хора с ценностна система. Такива има напр. в Западна Родопа - хора, съхранили се като хора. Които се трудят, обичат родния си край, уважават възрастните хора, в селата им няма кражби и престъпност. Има обяснение за това....
Бях в Пловдив на изпращане на абитуриентка. Изненадващо попаднах сред интелигентни млади хора, което ме зарадва. Всички си бяха уредили следване в страна от ЕС и бяха много развълнувани. Доста оп-интелигентно изглежда градът в сравнение със София, простащините по изпращането бяха доста приглушени в сравнение с тези по София. А и градът изглежда доста по-уреден и подържан от София.
Агресията и арогантността на новото поколение няма да подминат нито едно населено място. Родени и възпитани в смазващата ни простащина, необходима на идиотите да яхнат страната, те не могат да бъдат хора с ценностна система. Такива има напр. в Западна Родопа - хора, съхранили се като хора. Които се трудят, обичат родния си край, уважават възрастните хора, в селата им няма кражби и престъпност. Има обяснение за това....
"За да живеем свободно в "свободното" общество на днешната реалност ние вече се отказахме от правата си. Заменихме ги с нахалство и простащина.
Още по трагично е, че липсват действащи механизми и структури, които да ни защитят. По трагично от трагичното е липсата на морални бариери и обществена нетърпимост, камо ли съчувствие и съпричастност..." - това е споделил близък до приятелката ми. Бих добавила още: Да, така е, има и възпитани млади хора, но има и другото и то изплува на повърхността- ниско образовани, самонадеяни, арогантни. Получили всичко наготово, без никакви усилия, без пример, те смятат, че всичко им е позволено. И семейството и училището и обществото като цяло трябва да намерят своето място в този процес. В противен случай ще се потвърди поговорката, че "малките камъчета обръщат колата". За положителния пример, където трудът е в основата на възпитанието, да има обяснение.
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com