Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2023 20:00 - Любовта изисква усилия
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2725 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
       Втори откъс от недовършен роман

   Когато зимата се оттегля – кръвта ни пощурява. Правим съзаклятнически план да превземем света, после се вразумяваме и сме съгласни да превземем себе си.

Топлият, закачлив вятър се провира под полата ми. Виждах напъпилите нарциси, жената с протрити на коленете дънки, наведена в градината, борът – със здрави и доста изсъхнали клони, до който обичам да се спирам. Точно като мен. Апетитът ми си е във форма, но гъвкавостта на ставите от ден на ден бере душа. Температурата е 60 по Фаренхайт или 16 по Целзий. Свикнах винаги да отбелязвам по двете скали. Събрах косата си назад с широк ластик, вместо да сложа лентата, която минава зад ушите и събира буйните ми коси. Преоблякох се с тънък пуловер и панталон, прилепнал по тялото ми и айде зад къщата. Дворът ми бе застлал с алеи от плочки за минаване, растения в тумбести глинени саксии, поляна от зеленина и малък парник. Произвеждах си зеленчуци и берях от овощните дървета ябълки, череши и кайсии. Поставих семената на морковите, марулата, кромид лука и спанака.

-         Подготви забавни страници за осми март, да се похилим, че ни е налегнала зимната меланхолия – избуботи в телефонната слушалка Нели, горе-долу на моята възраст.

-         Палячо ли ви е притрябвал?

-         Изнервена ли си, значи ти е писнало да си говориш с неодушевените предмети. Напиши и да се съберем за празника. Барикадирала си се у вас и на кого отмъщаваш, а, на теб си? – не се отказа от монолога си червенокосата ми позната от женския ни клуб.

   Някога се развличах в компанията на десетина жени, смеехме се, пийвахме по коктейл, но неизменно имаше една-две, които разкрасяваха и разнасяха разговорите ни. Затова и се откъснах от сбирките. Хич не ме заболя, че не виждам физиономиите им. Свикнах без шума, изгладените им рокли и хапливите им погледи, провиращи се през брачните халки.

-         Нелка, не ми се каканижат безмислици за вечните женски права – направо отрязах молбата.

-         Ей, много те мързи. Ние с децата и внуците, с досадните мъжища се справяме, а ти… Препиши от старите списания, нали са в библиотеката ти. Как четяхме статиите ти и въздишахме.

-         Какви статии, това бяха читателски писма и отговори.

-         Все тая. Грабни няколко и освежи компанията! Разчитаме на твоята веселост.

   Не обещах. Бих ли се осмелила да изляза със странното си лице. Приемам, че ще изглеждам съсипана след петнайсет или седемнайсет години, но не и през март, не и когато напъпват нецензурни желания и тръпки. Още не го бях приела стопроцентово, още подсмърчах тихо. Не приех да посетя сбирката и да ги развеселя. Не ми се лъжеше. Лъжа след лъжа и ти става навик, а аз съм пълна с лоши навици. След подобен по-ранен телефонен разговор с приятелката ми се подлъгах и отидох на среща с бившите си съученици. Гледах бабите и дядовците, и се тюхкак как ли ме наричат и те насаме. Поне не бях наддала на килограми, а единствено на бръчки. Правех всекидневно коремни преси, вдигах гири, плюс петкилометровите разходки и кълченето в градината.

   Любовта изисква усилия, а от стара авантюра освен човъркане на незаздравели рани и носталгия, какво ще се появи от шапката на фокусника. Виновна бях. Послушах Соня да не клинча и се натресох на неговия чар. Побелял, едва забележимо наедрял, бъбрив. „В кой замък те заключват? Издай адреса и веднага ще те отвлека!“ Нататък изключих звука. Със Соня го наричахме Х, за да не разбере никой кого обсъждаме. След толкова лета не си струваше да променям ритуала заради първата си страст. Х си съществува, но мен не ме интересува. Тялото и умът ми са свободни и са пуснали зеления светофар. Заблуда, но кой ще обърне хастара на душата ми за проверка?

Жадувах да ми признаят, че съм видима, не петно от ходещата тълпа. Видима! Жена с вежди и устни, извивка след талията, дълги крака. В момента бях стара, прекалено стара дори за моя вкус.

   Над печката виси листът със самопризнанията. В случай, че се събудя и не помня коя съм. Родителите ми страдаха от старческа деменция и вероятно наказанието не е далеч. Прочитах редовно и се успокоявах. „Име – Дима. Рождена дата – 19 ноември. Години – 64. Собственичка на едноетажна къща с градина. Здрава физически и психически /четете ли това, значи не/. Стройна, жилава и стегната. Кълбо от оптимизъм. Досадна, щом има цел. Умее да разчита знаци в чашите с кафе и по следите от кални обувки. Обича книги с меки корици и наситени цветове: керемидено, тъмнозлатисто и червеникавокафяво. Установила, че светът е наранен и жестоко си отмъщава, но е приятно да го изследва и доизмисля.“

   




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2009675
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031