Тук авторката е права: няма преки доказателства, че Фани Попова- Мутафова е авторка на " Време разделно".
Но моите уши чуха и друго, когато често посещавах кафето на СБП на " Ангел Кънчев" 5. Родопски учител донесъл ръкописите на Антон Дончев, които, както обикновено се случваше по времето на соца, застояваха в кабинетите дълго време и привилегированите писатели не им даваха път.
Човекът починал и след неговата смърт Антон Дончев сменил заглавието с настоящето и издал романа от свое име. Това бяха упорити слухове по онова време от хора, добре познаващи Антон Дончев, разказвани на маса от писатели. Тези слухове също не са преки доказателства.
Но има едни особености, че роденият в Мездра Антон Дончев изобщо, ама изобщо не е живял в Родопите и няма откъде да знае тези силни моменти и факти, отразени в романа, за който той твърди, че е негов. А неговата версия, че е чул това от родопска жена, пък нещо му се присънило, звучи като съшито с бели конци пояснение, защото между тези страници има много правдоподобни факти, които едва ли на сън или от разказ са се явили всичките. Личи, че е преживяно, но от кого?
И дали Антон Дончев казва истината е и досега въпрос без отговор. Лично аз не вярвам, че този роман е негово лично дело, както и мнозина още писатели, с които сме разговаряли.

    PLOSHTADSLAVEIKOV.COM Кой е авторът на „Време разделно“?


Кой е авторът на „Време разделно“?

„Време разделно“ на Антон Дончев зае второ място след „Под игото“ на Иван Вазов в допитването за любим роман на българите. Снимка: БГНЕС

Диляна ДИМИТРОВА

30.08.2018

Време за четене: 3 мин.

 

Много въпроси постави присъствието на Антон Дончев в надзорния съвет на „Трейс Груп“ – компанията, строила пътя за Своге, на който катастрофа взе живота на 17 души и рани около 20.

Хиляди негови и почитатели, и просто читатели се питат защо един толкова прочут писател, академик в БАН, е на служба като пиар в пътно-строителна компания; защо е нужно авторът на „Време разделно“ – книга заела второ място след „Под игото“ на Вазов в допитването на БНТ „Голямото четене“ за любим роман на българите – да заема позиция на посредник между компанията и медиите и да отговаря за „възпитанието на кадрите“. И не на последно място – има ли връзка между компетентността на един 87-годишен творец за строежа на пътища у нас и пътищата-убийци.

Вижте още: ПИСАТЕЛИ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

Но има и един въпрос от литературно естество, който изникна покрай спора за мястото на един писател в пътно-строителния казус. На десетки стени във Фейсбук се появи твърдение, че автор на „Време разделно“ не е Антон Дончев, а Фани Попова-Мутафова. Стар слух от мракобесните времена в България, когато хората на изкуството бяха притискани да вършат пропагандни услуги на тоталитарната власт – за да спасят от тормоз себе си и семейството си, немалко от най-талантливите ни автори се пречупиха, други отказаха и платиха тежка цена за съпротивата си. Говори се и за други, още по-низки практики сред примитивите, завзели властта в царска България с помощта на чужда армия – отнемали са художествени произведения на големи майстори и са ги подписвали хора на партията, назначени за творци. Обяснението било, че не са имали възможността да учат в академии, затова имат право да присвоят чуждото авторство.

Слухът за „Време разделно“ е от онова време, когато на Фани Попова-Мутафова е било забранено да публикува книгите си. Имало е и такива случаи – Партията е спирала пътя в изкуството на творците, отказали да следват пропагандната линия и да подвият коляно пред силните на деня. Заради публицистиката си в защита на фашисткия режим, след преврата през 1944 г. Фани Попова-Мутафова получава присъда 7 години затвор от Народния съд за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. Помилвана е след 11 месеца (или след 2 години, според някои източници) и донякъде е реабилитирана, след като приема да се разкае за убежденията си и да „поправи“ идеологически някои свои романи, написани преди преврата. Но след 9 септември 1944 г. има забрана Фани Попова-Мутафова да публикува нови свои произведения, прехранва се с преводи и редактиране.

Твърдението, че „Време разделно“ е неин роман, преработен от Антон Дончев (по думите му написан за 41 дни), е коментирано като слух дори в често цитираните „Дневници (1947-1991)“ на писателя Йордан Вълчев, публикувани посмъртно.

И днес, покрай участието на Антон Дончев в „Трейс Груп“, този слух бе подет като доказателство за моралния упадък на един писател. Абсурдно, но така работи общественото мнение. В социалните мрежи споделят тази история като истинска, посочвайки „следи“ къде може да бъде открит оригиналният роман.

Трябва да признаем, че се опитахме да проверим има ли истина в тези твърдения. И не успяхме. Затова, ако не се появят категорични аргументи за обратното, предпочитаме да вярваме на фактите, на онова, което се знае със сигурност: Антон Дончев е автор на „Време разделно“. Няма писмени документи от Фани Попова-Мутафова, че авторството на този роман е нейно. Всичко останало са слухове.

Има някаква лудост в свободата, с която мнозина използват Фейсбук за недоказани твърдения и откровени лъжи. На някои това им е бизнесът – но ако не сте от тях и ако твърдите, че не четете жълти вестници, защо ги пишете, разпространявайки неистини? Включително и за един писател, създал голям роман и след него редица скромни писания.

И все пак може би са необходими доказателства, които да опровергаят този слух, който се носи повече от 40 години. Иначе съмнението остава

Много въпроси постави присъствието на Антон Дончев в надзорн

Бих казал - майсторски написан.

Интересен е материалът ти, Роси. Много интересен!

Малко подробности. Синът на този тарикат е собственик на фирмата с кофти направеното шосе към Своге, дето загинаха 20 души в дерето като се обърна рейса, на връщане от манастира. Дедь Дончев тогава на 85 години се водел във фирмата на сина си "реклама". Така им е генетично - безсрамието.