Постинг
21.02.2021 09:13 -
КАМЪК ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1042 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2021 09:29
Прочетен: 1042 Коментари: 5 Гласове:
-5
Последна промяна: 21.02.2021 09:29
Беше топло през юли, когато
аз бях малка и само на шест
нависоко, във планината,
първо с лифта, а после и пеш,
бях харесала Витошки камък
и на него седях с часове,
долу - София, горе пък лято,
спряло в моите детски нозе.
Със букетче цветенца набрала,
онемяла от красота,
нито пила вода, нито яла,
аз седя ли, седя ли, седя....
И накрая подсети ме татко-
да се връщаме, ще се смрачи.
Пак на лифта и вятърът сладко
се увиваше в мойте коси.
Колко беше прекрасно и просто!
А над нас - светлосиният свод.
И до вилата стигнахме после...
Спомен, стигнал, за цял живот.
19 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
аз бях малка и само на шест
нависоко, във планината,
първо с лифта, а после и пеш,
бях харесала Витошки камък
и на него седях с часове,
долу - София, горе пък лято,
спряло в моите детски нозе.
Със букетче цветенца набрала,
онемяла от красота,
нито пила вода, нито яла,
аз седя ли, седя ли, седя....
И накрая подсети ме татко-
да се връщаме, ще се смрачи.
Пак на лифта и вятърът сладко
се увиваше в мойте коси.
Колко беше прекрасно и просто!
А над нас - светлосиният свод.
И до вилата стигнахме после...
Спомен, стигнал, за цял живот.
19 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Да знам кой е най-жалкия блогър на всичк...
Очаква се Путин да обяви ултиматум на Ук...
Патриарх Неофит осъди путинските антихри...
Очаква се Путин да обяви ултиматум на Ук...
Патриарх Неофит осъди путинските антихри...
Беше топло през юли, когато
аз бях малка и само на шест
нависоко, във планината,
първо с лифта, а после и пеш,
бях харесала Витошки камък
и на него седях с часове,
долу - София, горе пък лято,
спряло в моите детски нозе.
Със букетче цветенца набрала,
онемяла от красота,
нито пила вода, нито яла,
аз седя ли, седя ли, седя....
И накрая подсети ме татко-
да се връщаме, ще се смрачи.
Пак на лифта и вятърът сладко
се увиваше в мойте коси.
Колко беше прекрасно и просто!
А над нас - светлосиният свод.
И до вилата стигнахме после...
Спомен, стигнал, за цял живот.
19 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
2.
planinitenabulgaria -
Веднаж навлезе ли в душата на човека красотата и хармонията на природата,
21.02.2021 09:23
21.02.2021 09:23
тя остава в него за цял живот. Човекфкато мен може да разбере дълбокият смисъл на едно така скромно стихо, може да си обясни защо въпреки опастностите, човек се стреми към контакг с природата - извор на вдъхновение, вяра и слили.
Това обаче не става с всички, а само с тези, които имат подадине към нея, ползвам дума на Николай Хайтов.
цитирайТова обаче не става с всички, а само с тези, които имат подадине към нея, ползвам дума на Николай Хайтов.
Запечатала си вълшебен миг от детството и си го направила вечен - в спомените си и чрез стиха си. Поздравявам те!
цитирайТОЧНО ТАКА Е. БЛАГОДАРНОСТИ!
цитирайmissana написа:
Запечатала си вълшебен миг от детството и си го направила вечен - в спомените си и чрез стиха си. Поздравявам те!
Търсене