Като коронавирус се търкалят дните.
Гладни, мръсни, сиви и пребити.
Смръквам пак с наслада кока
и си лягам на топло пред блока.
Пес бездомен ми диша в ушите.
Тая котка е много сърдита.
А луната, чудесница бяла,
е ужасно- ужасно презряла.

удивително е светоусещането ти
самоиронията ти е филигранна и достига до сарказъм
надсмиваш се над префърцунените каканижения
показваш живота къфто е а не къфто го бълнуват некои
ти си ненадмината

Благодаря, сияйнико, озаряваш небосклона Ми!
Сред тия низши души тук ти грееш като Йерихонска тръба!
В кръвта ти има атоми злато и ти си ослепително ярък!