Базелското земетресение, известно и като Голямото Базелско земетресение, досега остава най-голямата сеизмологична катастрофа, случвала се някога в Централна Европа. На 18 октомври 1356 г. то разрушава град Базел в Швейцария и освен това причинява обширни разрушения в Германия и Франция.

Епицентърът на земетресението по данни на съвременните научни изследвания е разположен на територията на днешна Германия, в планинската долина на Горен Рейн. Трусове се усещат в Цюрих и макар и приглушено дори и в Париж, столицата на намиращото се в 100-годишната война Френско кралство. Общо 500 000 квадратни километра. Във Франция и Романдия бедствието е познато като ,,Земетресението на Свети Лука“, «Seisme de la Saint-Luc»,тъй като на 18 октомри французите отбелязват празника на евангелиста Лука. Според оценки, силата на земетресението достига 9-10 бала, от 10 до 12 по Меркалисовата скала. То достига Базел около 10 часа вечерта. После в средатата на нощта, последва втори мощен тласък и редица последващи трусове. Тук трябва да се отбележи, че старият град и жителите му пострадват не толкова от основния земетръс, колкото от локални пожари, тъй като многобройните факли и восъчни светилници падат от вторичните тласъци, възпламенявайки дървените градски конструкции и градът в рамките на крепостния  вал е разрушен. В резултат числото на жертвите нараства. Само в град Базел то възлиза на 300 души. Разрушенията не засягат абослютно целия град, но са значителни. Не е пощадена нито една църква,кула и каменен дом, нито в града, нито в предградията.

На населението на пострадалите райони е нанесен съществен урон. За силата на земтресението говори и това, че 200 години по-късно хронисти съобщават за него и намира отражение и в Космография на Себастиян Мюнстер от 1556 г. И в Средновековието съществува солидарност и готовност за помощ, като такава показват не само съседите на Базел, но и други големи градове, като Страсбург, Фрайбург ам Брайсгау, Колмар, Мюлхаузен, изпращайки помагачи, коне и оборудване за разчистване на останките и повторно изграждане на града, което продължава 6 години. Щедри дарения за възстановяването на Мюнстера или катедралата правят заможните граждани и на 25 юни 1363 г. тя е държествено осветена в присъствието на кипърският крал Петър Лузинян.

Макар и да има други земетресения впоследствие, като напр. През 1357 и 1358, земетресението от 18 октомври 1356 остава определящо събитие за град Базел и не е изгубило актуалността си заради опасността от земетресения заради високата индустриализация в региона. Трус, подобен на този, днес би застрашил повече от половин милион жители.

Картина на Карл Жозлен от 19 век.

https://rus.team/events/proizoshlo-bolshoe-bazelskoe-zemletryasenie
http://www.epicentrum.ru/bazel.php/
https://web.archive.org/web/20110107025653/http://www.burgenlexikon.eu/513.html