КРАЙ  НА  ХОДАТАЙСТВАТА!

 

Чукам на дълбоко резбованата орехова Порта, чукам вече десетина минути земно време, никой не я отваря. Колко пъти съм идвал тук, не съм броил, но това не се е случвало досега… Не, няма да се връщам обратно. Пак да бия същия трънлив път? Решавам: последно похлопване и ще седна отвън, на инат, до мръкване…

Тъкмо издухах един плосък камъка и… Портата се отвори.Адашът първо се прозя, а после ми подаде ръка да я целуна.

–        Дремнах малко, рече.  Все по-рядко ми се случва заради тази дяволска инфлуенца. Разбра ли какво е станало? Съобщиха ми по телеграфа, че една катафалка се обърнала и заприщила пътя. Час щял да мине, докато катаджиите разследват случая… А теб как не те домързя чак тук пак да дойдеш?

–         Е, Светѝ, мъка ме гони, а и след толкова гостувания открих пряк път…

–        Прекият път за всяка работа е най-труден, така да знаеш. Навярно случайно си попаднал на него.

–        Свети Петре, черпѝ едно кафенце и ще ти кажа защо съм се домъкнал.

–        Влизай, за приятели винаги има готово… Казвай сега какво те носи насам този път!

–        Прибрахте ми жената, без да ме предупредите, че в Пирогов е опасно.

–        Слушай, Пиер, вече сте 6-7 милиарда. Да не мислиш, че Раят е само за християни? Говори ли с Хеопс? Говори. Не си рекъл, не си приказвал и с Кадафи, нали така се казваше този, който насмалко да те изгони от Киренайка и то не за нарушаване на Десетте Божи заповеди, ами заради някакъв си пътен проект край Бейда. Хич и не се опитвай да се оправдаваш! Не си ли разбрал, че който плаща, той поръчва музиката… Да отговоря на твоя въпрос. Уж се борите срещу подкупи, далавери и прочее, а искаш ходатайствата да останат. Нещо да кажеш?

–        Свети Петре, логиката ти е желязна, но поне като догори свещицата на единия от двама силно, истински, навеки влюбени, прибирайте ги заедно. Не мога да живея сам, разбираш ли?

–        Чакай, бе, човек. Ти да не си Ромео? Или жена ти да е Франческа да Римини. Тия неща стават само на театралната сцена… Слушай, Пиер, върволицата се задава вече. Един съвет ти давам и… марш обратно. Довърши си книгата, а когато дойдеш тука, вече официално, ще си бъбриш с когото искаш. Остави жена си на мира. Няма Ангел в Рая, който да иска да се върне в Ада, в който живеете там долу. Хайде връщай се по прекия път, а на бюрото си ще завариш новичък лаптоп, подарък от мене, последен модел „Paradise squared”.

–        Свети Петре, може ли да го пратиш по жена ми, щом е вече Ангел. Тъкмо да ми сготви нещо…

–        Ама ти ставаш нахален, Пиер. Купил ли си някакви продукти?

–        Не.

–        Ще стоиш тогава гладен! Едно време като хванех риба, сам си я пържех… Тръгвай!

ще пукне от 'творческа'..Завист, това нагло добиче..
и мене, плюе и преследва, много ясно )
уж,имала "хубава карма", пусти макарони, без сирене..,самотия, и недоЕбия..
а, била,помошничка на Господя!!!
заееебии Го)

Свети Петър не случайно е Свети, „Един съвет ти давам и… марш обратно.„ - добър съвет с личен пример дава и правилно командвао ти поне две яца си купи, и инат не бъди;)

Интересно хрумване и супер изпълнение.Така си го написал, че боговете ми изглеждат някак си близки, някак си от нашите. И те със своите слабости, и те със своите грижи. Много ми напомня за едно мое старо писание. Тогава и аз похлопах и не ме пуснаха. Ще се поразровя и ако не е отишло в огъня ще ти го изпратя.
Поздрави от Вальо!

Тази твоя идея отдавна съм приватизирал, Приятелю.От пазара в Калофер купувам 2 х 10 още топли. Не си играя на дребно. И много внимавам да си ги не счупя по улицата. В София имам в момента 6 със сирене и кучешка радост, малко олио, малко масълце, добре изпържени. Постепенно ще се науча и боб да варя. Има една приказака:"Беден човек, жив дявол." Аз пък измислих друга: "Гладен човек и дявол ще свари." Казвам го под сурдинка да ме не чуе. Няма само как да окача рогата му в Блога да се плашат тези, дето се мислят за гяволи(ци).
Жив и здрав бъди!

Ние взаимно се съветваме, нали?
Ще загубиш повече време да го търсиш, отколото да го напишеш отново. Ако е от преди много години, сега си по-мъдър. Паролата е "поздрави от Пи-Ер" или почукай на Портата баш на празника Свети Валентин. Адашът е добряк. Ненапразно има прекрасен храм в Рим. Паметта му, по мои изчисления, е от порядъка на 10 на десета степен терабайта. Извинявам му се, ако съм сгрешил. Защо се извинявам? Ти разбра, че почти ме прогони да не му се мяркам пред очите. Не искам пак да го ядосам преди да ми е простил... Запомни, нали, "Пи-Ер"...

Много ме зарадва, че отново си сред нас, в блогбегето, с мъдрото си чувство за хумор. Липсваше ми свежото ти присъствие на широко скроен, благороден творец в блоговото пространство, който винаги те кара хем да се посмееш на шегата, хем да се размислиш за по дълбокия слой истина, вложен в нея.
Бъди жив и здрав, приятелю! Твори безценните си малки шедьоври, а аз, като имам повече време, ще изчета всичко от блоговото ти присъствие, което съм пропуснал!

Благодаря, Оги, и отгояарям с неприкривано съжаление, че не те потърсих по-упорито, след като се върнах - Бог знае за колко врене - отново тук, в Блога. Последните ти постинги са близо до моето собствено светоусещане, но докато в тях си много сериозен и логичен, аз го карам през просото, както се казва. Хуморът лекува. Спрях лекарствата, които ме подтискат и ме карат да се чувствам излишен. Реших да правя това, което в момента ми се иска. А то е да издиря старите приятели, да ги окуражавам според знанията и силите си, да драсвам по някой ред за отмра - въобще да съм сред Хора. Дори в момента правя не това, което трябва, а каквто ми е приятно. Днес ътянва да се върна в Калофер с изпокъсани платна и счупени мачти. Багажът ми не е приготвен, но виждаш, към Блога съм прикотвен...
Бъди жив и здрав и до нови срещи по теми най-горещи - има ли Бог, какво е направил Той за нас и какво правим ние (не за Него), а за себе си...
П и е р

Прочетох с интерес. Много мъдрост се крие под хумористичната окраска :)

Благодаря, Земела. Мъдростта избуява, когато в основата на написаното е заложена истината, независимо под какава форма е казана. Ти също не си поплюваш (не се страхуваш, смела си, решителна). Имам предвид последното ти творение...

До страшния съд Исус Христос е бил ходатай. След страшния съд длъжността на Исус вече не е ходатай, а Цар. Живеем във време без ходатай. Само съдебната вест е ходатай. Щом човечеството е опряло до това съдебната вест да е ходатай смятай какво става.

Под какъвто и ъгъл да погледнем Света, излиза, че човек вече няма на кого да разчита.
Изводът е - да внимава какво прави... Нелепото е, че колкото и да е праволинеен и хрисим, страда по необясними причини. И нещо друго, трудно оспоримо: Каквото и да стори човек, то повече или по-малко е грешно. Понятието "идеал" съществува по-скоро като стремеж, а не като нещо осъществимо. И с думата "примирение" е същото.
В града на Ботев се очертава днес Слънцето да е 24-каратово.
Поздрави!