(народна приказка)
В едно царство дошъл на престола цар, който бил убеден радетел за истинска пазарна икономика. Дори като бил в гимназията, понеже нямало вече комсомол, членувал в дискусионен клуб по пазарен фундаментализъм.
Виждал царят как бизнесът изнемогвал под данъчното бреме, почти на загуба работел, а надежда отникъде не се виждала. А на всичкото отгоре, хората над 40 години тежали като воденичен камък на врата на работодателите: мудни, инертни, консервативни, със старо мислене, немотивирани, неспособни да прегърнат ценностите на пазарната икономика. Изобщо за нищо не ставали.
И нямало какво да се направи – ако ги съкратят, помощите за безработни пак на гърба на бизнеса щели да паднат. Да ги пенсионират, пак не ставало, и без това милиони пенсионери вече смучели жизнените сокове на икономиката. Да ги обезглавят нямало да е цивилизовано и хуманно. Мислил царят, сън не го ловяло, правил работни срещи с бившите си съратници от клуба по пазарен фундаментализъм и най-после решили: Всички над 45 години да бъдат подложени на евтаназия. Проучванията им показали, че разходите за това нямало осезаемо да увеличат данъчното бреме за бизнеса.

Речено – сторено. Един момък обаче решил тайно да избави баща си. Скрил го зад вградените уреди в кухнята си и скришно го хранел през отвор в гърба на един от шкафовете. Не че толкова обичал баща си, който непрекъснато му досаждал със старите си възгледи, обаче си спомнил, че като дете дядо му го бил отегчавал с една народна приказка за старите хора (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3009&Level=1). Младежът бил буден, амбициозен и мотивиран, та си рекъл, че може и да има далавера в тая работа.
 
Минали месец, два, всичко вървяло от добре по-добре. Показателите на икономиката рязко се подобрили почти както се подобрила реколтата в Китай през първата година след кампанията за изтребване на врабчетата. Но на първи октомври, международния ден на възрастните хора, царството осъмнало поразено от зловеща кибератака на зъл хакер. На всички компютри в царството излязъл черен екран, на който пишело:
==========================================================
||     ~~~~~Погубихте професията ми, но сега аз ще погубя вас.~~~~~             ||
|| Все пак ви давам шанс. Всъщност просто искам да ви погледам сеира.       ||
|| До 36 часа въведете колко е 456:100  и натиснете Enter.                                 ||
|| Имате право на две грешки.                                                                                  ||
|| Ако не успеете, всичките ви файлове ще бъдат изтрити.                                  ||
||              ~~~~~~~*****Геронтологът Отмъстител ****** ~~~~~~~~                    ||
============================================================
В царството настанал страшен смут. Никой не се сещал как да сметне 456 делено на 100. Отдавна образователната система била реформирана и изведена до финландско и над финландското равнище, та в училищата не се учело смятане, още по-малко -  математика. Всички калкулатори пък отдавна били рециклирани отговорно към околната среда. За какво са нужни тези отживелици, щом за всяка работа си има софтуер, който си има грижата за сметките – казваш на компютъра какво точно искаш и софтуерът ти смята всичко от-до.
Вечерта скритият старец видял, че синът му е умърлушен и запитал:
-Защо си кахърен, синко?
 -Как да не съм кахърен, тате. Мениджърът каза, че ако утре заран не му кажем колко е 456 делено на 100, всички ни ще съкрати и ще назначи млади мотивирани енергични хора от Молдова.
-Туй ли е то всичко? Просто сложи една точка между четворката и петицата и ето ти отговора!"
На другия ден момъкът първи отърчал в офиса и казал на меринджея, че знае отговора.
-Мисли му, само да си сбъркал, отиваш на пазара на труда!
Въвели те 4.56 и компютърът се отключил, и един бит не бил изгубен от ценната бизнес информация, отключили те и другите компютри. 
Момъкът вече си представял повишение, почести, пари; как ще си купи Бентли със 7-литров V8 и 530 конски сили, яхта, къща на Хаваите и нова, по-атрактивна приятелка.
Но изражението на шефа говорело нещо друго. Меринджеят, човек врял и кипял в суровия свят на бизнеса, трескаво размислял: “Откъде този е разбрал колко е 456:100? Може би знае да смята, сигурно значи е със старо мислене. Змия в пазвата си сме държали... Ами ако има някаква връзка с Геронтолога Отмъстител...”. После изведнъж му проблеснало, че като бил малък дядо му му пречел да се концентрира върху смартфона на майка си с някаква народна приказка за старите хора. “Ами ако и този е скрил баща си? Такива неприятности може да ни докара... Току-виж утре и от Агенцията за защита на пазарните ценности да ми цъфнат тук. “
-Уволнен си за старо мислене!
-Ама аз... Аз спасих фирмата... Ето, сега и царството ще бъде спасено... защо...
-Виж какво, моето момче, не само на теб са досаждали дъртите с народни приказки, и ние се сещаме това-онова.
Като чул това, момъкът пребледнял.
-Хайде сега, иди при секретарката да оформите там документи, едно-друго, че да не стане по-лошо – продължил меринджеят – А и да бяхме изгубили информацията от компютрите, ти какво си мислиш, щяхме да си произведем нова, по-хубава. Колко му е да назначим 200 мотивирани младежи от Молдова на изпитателен срок, после като оправят бакиите, да ги разкараме за несправяне с работата. По-добре изгубена информация, отколкото да стане лош прецедент. А за спасяването на царството, ето какво ще ти кажа: Днешните царе не са царете от приказките. Те не могат да си позволят непостоянството и прищевките от безгрижните времена на царския абсолютизъм: днес така, утре друго, днес – убийте старците, утре – реабилитирайте ги. Те се ръководят от прин-ци-пи! Защото на тях лежи отговорността за постигане на още по-висок ръст на икономиката, за справянето с новите предизвикателства и за борбата срещу диктаторските режими.

Разбрал момъкът, че наистина може да стане по-лошо и се простил с колегите си. А клеймото за старото мислене вървяло с него почти като “син на враг на народа” едно време. Пък и вече бил на 32. Никъде не го взимали на работа. Дори до интервю не стигал, колкото и вдъхновени мотивационни писма да пишел. Скоро банката го изхвърлила от апартамента в южните квартали, купен с ипотечен кредит. Простил се и с колата си. Вместо той да си купи нова приятелка, сегашната му била купена от друг. Баща му горко съжалявал, че не се подложил на евтаназия, когато можело да стане без пари. След няколко месеца мъки си отишъл от глад, студ и болести. А по улиците хората срещали един обезумял клошар, който ровел из контейнерите за смет и бърборел: “Четиристотин петдесет и шест делено на сто е четири цяло и петдесет и шест! Аз съм спасителят на царството!”
И оттогава вече никой не смее да се отклонява от генералната линия на бизнеса, освен ако не иска да завърши като клошар.