Ядрена престъпност :: Няма връщане назад

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.07.2017 11:18 - Няма връщане назад

Автор: gikotev Категория: Други

Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:

Тези дни световната ядрена мафия чества юбилей. Преди точно 70 години нейните бащи сътвориха, навиха пружината и пуснаха да тик-така часовникът на Страшния съд (the Doomsday Clock). От тогава и до днес всяка година мести стрелката напред и назад, държейки човечеството в постоянен страх, че още малко и светът ще свърши.
Днес часовникът е настроен на ДВЕ и ПОЛОВИНА минути от полунощ. За първи път съществуването си създателите му цепят минутата, за да не повторят най-краткия път до края на света, когато през 1961-ва г. той е бил на ДВЕ минути от свършека.
На световната ядрена мафия и трябваха цели 70 години, за да почне да се усеща и да стартира хленченето ...

... ДАЙТЕ ДА ВЪРНЕМ ЧАСОВНИКА НАЗАД. За целта си е спретнала цяла една изложба в Музея за наука и индустрия в Чикаго, САЩ. И кани жертвите за дискусии и беседи, как това да се случи.

Само дето още не ще да си признае, че това НЕ Е ВЪЗМОЖНО. За да се върне часовникът на зад трябва да се случат НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА. Като например пак да съберат в едно цяло всички безбройни тежки ядра на УРАНА, които разцепиха и продължават насилствено да цепят, за да произвеждат несъществуващият на земята елемент ПЛУТОНИЙ. Когато това се случи, тогава и часовникът ще се върне назад. Но това е НЕВЪЗМОЖНО!

Остава единствената възможност - часовникът да бъде спрян. За целта е задължително час по-скоро всички работещи окол 400 "мирни" ядрени реактори да спрат бълването на смърт, а също така неизвестният брой още транспортни и откровено военни реактори. Спрете производството на смърт и часовникът силно ще забави своят ход към Страшния съд. После можем да говорим за справяне с ужасното наследство натрупано през последните повече от 70 години.

Ядрената мафия обаче не мисли така и ще продължава да се гаври с жертвите, докато неизбежно припознае и себе си, като жертва на самата себе си, но тогава ... вече може да е късно?

Георги Котев

Нагоре