Ядрена престъпност :: Що е то ядрена батерия?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.11.2015 17:19 - Що е то ядрена батерия?

Автор: gikotev Категория: Други

Прочетен: 2696 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.11.2015 20:29

Завесата повдига нарочна статия в брой №7, от 2015-та г. , на специализираното руско издание "Вестник атомпрома" ("Вестник на атомната промишлиност"), озаглавена "Ядрено сърце". Целият 52 страничен (във формат PDF) брой можете да разгледате от ТУК. А ако искате да се ограничите само в рамките на конкретната статия, за настоящето и бъдещето на ядрените батерии можете да видите ТУК.

Какво представлява технологията за производството им?

Първата фаза изисква производството на високо обогатен (не по-малко от 80%) Никел-63, който не съществува в природата. В природата се среща изотопът Никел-62. (Изотопите на един и същи химичен елемент представляват атоми с ядра, които съдържат един и същи брой протони (равен на номера на елемента в Менделеевата таблица, за Никел това е 28) и различен брой неутрони). За удобство ви показвам кратка таблица с изотопите на Никеля, в долният ляв ъгъл на снимката. За по-добър преглед и прочит кликайте с мишката върху нея. (Повече за изотопите на Никеля вижте в Уикипедия ТУК.)

Колоната в зелената рамка показва доколко всеки отделен изотоп се среща в природата. Редът в червената рамка показва изотопа Никел-63, който не се среща в природата. SYN означава, че той се получава (СИНтезира) изкуствено. Как става това?

В резултат на реакции на (бомбандиране с) неутрони в специален реактор може да се произведе уникален изотоп Никел-63. И за тази реакция се изискват два етапа на обогатяване (обогатяването означава нарастването на процентния дял на даден изотоп в сместа на елемента, за сметка на другите изотопи): първо по Никел-62, а после, след облъчването с неутрони и отделянето, следва обогатяване по Никел-63. Нито една страна в света все още не е в състояние да обогатяват Никел-63 с помощта на центрофуги. Производство на батерията се разделя на две фази: обогатяване и производство на източника. В първата фаза през 2015 г., в реактора се зарежда първоначалната мишена с обогатен Никел-62, а през 2016 ще се получи необходимото количество Никел-63, което след отделяне и обогатяване ще се използва в батерията.

Втората фаза на развитие включва създаването на пряко и ефективно производство на компактни батерии с висока ефективност (високо КПД, но не се конкретизират числа), която се основава на бета-волтаичен ефект (бета-разпад = изпускане на електрон). За сега по втората фаза се провеждат изследователски работи.

В оригиналната статия следват дълги лакардии за ползите от все още не произведените батерии, най-вече тяхната безвредност, компактност и дълъг живот от над 50 години. А завършва с минусите:

Не си струва обаче да очаквате в скоро появата на такива батерии в търговската мрежа, в продукти като мобилни телефони. Днес единствената пречка за разпространението на ядрени батерии е високата им цена. Според експерти, производството на батерията може да се струва до няколко милиона рубли (1 евро струва в момента 70 рубли, което значи че 1 лев = 35 рубли). Това се дължи на скъпото производство и на сложната технологична верига за създаването на изотопа Никел-63. Тя може да се реализира само в специални ядрени реактори, каквито днес има в три руски предприятия. Въпреки това, ако тестването на батерията мине добре, обемът на произведеният за нея Никел-63 нарасне, а цената на една батерия ще падне. Надявам се (автора се надяма, а не аз - бел. ГК.), че руските учени ще имат възможност да направят налична технология за обществеността възможно най-скоро.

Какво не се казва в статията? Тънкият момент е, какъв ще бъде източникът на неутрони, който ще бомбандира ядрана на Никел-62, за да се произведе Никел-63? Ето това е въпросът! Най вероятно пак става въпрос за деление на тежки ядра (най-вероятно на Уран-235 или Плутоний-239), както това става във всички енергийни (за производството на електроенергия) реактори. Всяко едно разделено тежко ядро изпуска между 2 и 3 нови неутрона, което хем позволява да се поддържа верижната реакция на деление на други тежки ядра, хем да се реализира излишък на неутрони, с които да се бомбандират изотопите на Никел-62 и така да се получи Никел-63. И какво се получава в резултат? Продукти на деление на тежките ядра, също като във всички ядрени реактори по света. Високо радиоактивни и много дълго живеещи (над 100 000 години). Възниква въпросът - в цената на батериите ще влизат ли и разходите за управлението на този смъртоносен продукт в бъдеще?

Да се пита човек не е вредно. Не ли?

Георги Котев

Нагоре