На днешната дата, преди точно пет години (10/07/2008) волно/неволно беше даден старта на откритото и безпрекословно мое/лично противопоставяне на най-антихуманната, най-смъртоносната, най-престъпната, най-лъжливата и най-крадливатаиндустрия съществувала някога в човешката история. Как започна всичко можете да видите в краткото видео по-долу, направено във виенско интернет-кафе и разпространено през YouTube, с помощта на моя приятел г-н Петър Стаматов. Важно е да се отбележи, че направените във видеото констатации, за престъпно експериментиране с рециклирано ядрено гориво все още не са опровергани от нито един представител на ядрената мафия. Те няма как и никога няма да могат да бъдат опровергани. По-скоро се очаква в близките месеци и години виновниците за това престъпление да започнат да бъдат привличани под отговорност и да започнат да се учат да си я поемат. Колкото и да ви се струва невероятно, но това е неизбежно.

На старта на шестата година от безпрецедентната ми борба би било редно да направя равносметка за успехите и провалите по този път. След дълго и не лесно премисляне реших, обаче, да не постъпвам по традиционния начин. Причината за това е, че успехите за този период са изключително много на брой, докато провалите са само два. За това реших да акцентирам на провалите, а не на успехите, за да си направя поука и през следващия 5 годишен период да рапортувам за нито един провал.

Първото, най-голямо и непоправимо поражение получих още на втория месец, след старта на тази ми кампания, докато все още се намирах във Виена, Австрия. То ми беше нанесено от лицето Георги Касчиев и австрийския му шеф проф. Волфганг Кромп. Те успяха с доста усилия да ме излъжат да подам оставка, като служител в АЕЦ „Козлодуй”, и да замина да работя в Италия. Независимо, че към онова време (след 20/08/2008) не се връщах на работа в АЕЦ-а, след изтекъл неплатен отпуск тогавашния (по ирония на съдбата и настоящ) директор на предприятието Иван Генов отказваше да ме уволни дисциплинарно. Неявяването ми на работа продължи цели три седмици, но дисциплинарно уволнение не следваше. Това е изключително важно да се знае/казва, защото много често ядрени подлоги внушават по-форумите, че съм бил „изритан” от предприятието. Нищо такова не се е случвало. Ядрената мафия трескаво се нуждаеше да подам уставка и лицата Касчиев и Кромп се постараха усърдно това да се случи. В наши дни лицето Георги Касчиев го играе експерт на проститутките-рИформаторки, които ще ни спасяват от лапите на ядрената мафия.

Второто поражение, за разлика от първото не е непоправимо и считано от днес започвам да работя усърдно за неговото елеминиране. Става въпрос за следното. Още в самото начало на противопоставянето си на тази страшна сила си дадох сметка, че най-голямата гаранция за краен успех е максимално широкото разпространение на истината за престъпленията на тази може би най-силна международна организирана престъпна група. за целта си направих блог, който кръстих „Ядрена престъпност” и се регистрирах в най-голямата световна социална мрежа Facebook. Идеяата беше, че новите ми приятели във ВБ ще споделят разкритията ми със своите приятели, а те със своите и така в скоро време да се достигне до набиране на критична маса от знаещи/разбиращи и искащи преборването на тази ламя. За огромно свое съжаление трябва да констатирам, че тук съм бил доста наивен. Огромното множество от новите ми приятели във ФБ се оказаха само „приятели” и или не вярват на документите и фактите, които публикувам минимум веднъж на седмица или пък не искат те да стигат до техните приятели, а после и до приятелите на техните приятели и т.н. няма да ви губя времето с ненужни анализи, защо и как се стига до това. Ще спомена само, че червената лампичка, за тази порочна практика ми светна съвем наското, след поредното шокиращо разкритие, че Над 500% е поскъпнало ядреното гориво в Козлодуй за 6 години. Този шокиращ факт за пореден път не направи никакво впечатление на „приятелите” ми във ФБ и те го спестиха на своите си приятели. вместо това те продължиха да ме заливат с безкрайните потоци от собствените си остроумия, картинки, песнички и т.н. така ролята на членството ми във ФБ се обръща срещу мен и делото на което съм се посветил. Изхода? Да скъсам с „приятелите” си във ФБ, които ми губят времето без да допринесат с нищо за преборването на собствените им душмани. Ще го обясня по-просто.

Последните 5 години прави 1 826 дни, 43 824 часа, 2 629 440 минути или 157 766 400 секунди. Всичкото това време съм посветил на противопоставяне, разобличаване и преборване на ядрената мафия. В същото време на „приятелите” ми във ФБ се свиди да похарчат някакви си 3-4 секундина седмица, за да споделят поредния материал и така, съвсем безплатно и безкористно, да допринесат за общото благо. С 20-30 приятели коефициента ми на полезно действие ще се вдигне с над 50%, отколкото с 500 „приятели”.

Ами тогава – сбогом „приятели”!

Борбата продължава, въпреки „помощта ви”.

Г. К.