Прочетен: 3621 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2013 22:39
Преди да продължа ще уточня, че аз нямам нито един ден трудов стаж на който и да е от вече спрените блокове от 1 до 4. Целият ми трудов стаж е преминал единствено на блокове 5 и 6 и никога не съм имал представа за наличностите и движението на горивото на блокове от 1 до 4. Това не е оправдание, а безспорен факт. Както съм казвал и друг път трудовата ми книжка все още се намира в АЕЦ „Козлодуй” и изпълнителния директор Валентин Николов може да се убеди лично.
На 25-ти февруари 2013 г. предаването „Господари на ефира” излъчи интервю с шефа на АЕЦ-а Валентин Николов (около 5 минути и може да се види ТУК). В него той заявява, че продаденото в края на 2011 г. свежо ядрено гориво е от блокове 4 и 3, съставлява десет броя ядрено-горивни касети и е било закупено през 2006 г., но не е използвано. Цената на горивото (не става ясно дали посочената сума се отнася за една или за всичките десет горивни касети?) според Николов през 2006 г. е била 1 134 000 (милион сто тридесет и четири хиляди) лева. А през декември месец 2011 г. са продадени за 36 000 (тридесет и шест хиляди) евро? Ако приемем, че Валентин Николов не се е объркал (а аз лично се съмнявам) и е посочил коректно цената на закупуване на горивото в лева, то след превръщането й в евро и разделянето й на цената на продаване се получава разлика от над шестнадесет пъти. Ако закупната цена, обаче е в евро (разплащанията между АЕЦ-а и който и да е руски доставчик никога не се извършват в левове или в рубли, а винаги в конвертируема валута и то в тази, която е по-скъпа в момента на пазара) то разликата набъбва до близо 32 пъти. По-нататък той коректно заявява, че такава сделка никога не е правена в историята на централата. Уведомил е съответните институции, но резултат до сега няма. Предполагам, че никой от вас не е изненадан, но все пак нека видим, защо нито една от назованите от него държавни институции все още не е предприела действия за търсене на наказателна отговорност. Нека само преди това да уточним, че периода в който най-вероятно е подаден сигнала до институциите варира от месец май 2012 г., когато Валентин Николов оглавява АЕЦ-а и до неомври 2012 г., когато в местен, козлодуйски вестник за първи път „изтича” информация за тази сделка.
Кулминацията на интервюто на водещия Влади Василев с Валентин Николов настъпва след въпроса: „Защо е закупено това гориво?” Отговора на Николов е: „Това е добър въпрос, който инспектората (на МИЕТ – бел. Г.К.) и прокуратурата трябва да реши.” Защо Валентин Николов отговаря така? Логично е да допуснем, че той наистина не знае, защо е било закупено това гориво, преди повече от шест години, защото тогава той и не си е представял, че някога ще стане шеф на АЕЦ-а. Но дали има някой около него, който би могъл бързо и лесно да му отговори на този не труден въпрос. Има ли такъв човек в неговият екип? Оказва се че такъв човек има, но николов „не си спомня”. Името и статута на човека, който знае, защо е закупено това гориво, след като е било повече от ясно, че на 31-ви декември 2006 г. блокове 3 и 4 ще бъдат окончателно спреди и то ще е ненужно и дава отговора на въпроса: „Защо държавните институции бездействат?” Досетихте ли се вече, кой е той? Не?
Това е нашият добър познайник и член на евро-парламента (ЧЕП) Владимир Уручев. Помните ли го? Същият който изграждайки светлото европейско бъдеще се труди неуморно, както в Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй”, така и в Управителния съвет на Държавно предприятие „Радио-активни отпадъци” (ДПРАО). Малка подробност е, че законите на страната и даже Конституцията му забраняват да се труди толкова неуморно, но той е упорито решен да влезе в книгата на рекордите с 24 часово себераздаване, от които 16 часа „безплатно”. Нали точно за да „съветва” Николов беше назначен в СД на АЕЦ-а Уручев. Защо тогава не го е „посъветвал”, защо е купено това гориво, след като от него не е имало никаква нужда?
Има няколко смущаващи момента в твърденията на Николов пред господарите. Първото е, че документите за препродажбата са подписани от Александър Николов и Костадин Димитров – изпълнителен директор на централата до 12-ти септември 2011 г. Ако сделката е осъществена през декември 2011 г., както твърди Николов, Димитров няма как да е подписвал каквото и да било? Другият момент е в бройката на горивните касети. Само десет? Работата е там, че в реакторите от типа ВВЕР-440 се разполагат по 349 (триста четирдесет и девет) броя касети, за всяка горивна кампания (времето между две презареждания на реактора). По време на презареждането му с ядрено гориво от него се вадят около 1/3-та от най-изгорелите касети, а на тяхно място се поставят същото количество свежи. Това прави малко над 100 броя горивни касети. Говорейки и за двата реактора, на блокове 3 и 4, бройката надхвърля 200. Ако предположим, че българския клон на ядрената мафия тайно се е надявал, че ЕК ще се смили в последния момент да разреши експлоатацията на блокове 3 и 4 след датата 31-ви декември 2006 г. и поради тази причина се е запасила със свежо ядрено гориво, за да ги презареди то 10 броя касети са твърде малко. Наистина ли броя на касетите е бил точно 10 или много повече? След презареждане на един такъв реактор само с десет броя касети може да се осигури работата му за около един месец. В света такова нещо не е правено. Ами другия реактор? Тези десет касети за нищо не стават. Не е логично да са само толкова. И тук на помощ ни идва откровението на Валентин Николов, от 29-ти януари 2013 г., пред вестник „Капитал”, където той казва, за изминалата 2012 г. буквално следното: Намалихме злоупотребите с гориво и др. Цитирайки тази публикация, водещият интервюто Влади, предполагам от ненарочна небрежност, измества акцента от горивото и разширява въпроса за злоупотребите, което дава възможност на Николов да се измъкне с ВЕЦ-а и стрелбището. Но ако се върнем към „откровението” на Николов пред „Капитал” следва да си направим извода, че ако през 2011 г. АЕЦ-а е продал на руснаците 10 броя свежи горивни касети, то през следващата 2012 г. пак са им продали, но по-малко от 10? 9, 8 или колкото си решите? Не ли? А как иначе е „намалил залоупотребите с гориво и др.”? Това отново поставя въпроса за истинското количество закупени и чак сега препродавани ядрени касети през 2006 г.?
От хвалбите на Николов за „борбата” му със злоупотребите при строителството на ВЕЦ-а и стрелбището не остана време да бъде попитан и отговори за падналата с над 10% цена на електроенергията на т.нар. „свободен пазар” и как това води до скока на цената за крайния потребител с над 13%. Голям праз! Важното е у зрителя да остане впечатлението, че той е „минимизатор” на всякакви загуби от АЕЦ-а, не само от сделки с ядрено гориво, но и от каквото друго се сетите и стигнете до стрелбище, построено в гараж. Това няма да свали сметките ви за ток, но ще имате още един „борец” срещу кражбите в родината? Сега по-добре ли ви е?
Докато пишех тези редове на сцената се появи и г-н Стефан Гамизов. (интервюто му с господарите можете да видите ТУК) Нарочно си спестявам титлите, с които господарите го титолуват. На този етап няма да се впускам в обширен коментар на тази негова изява, но понеже имам много аргументи за това оставам в пълна бойна готовност да го сторя във всеки един момент. Ще отбележа само, че аз бих се попритеснил да коментирам Пласидо Доминго, по въпросите на оперното пеене, докато г-н Гамизов без капка стеснение ме коментира по въпроси свързани с ядреното гориво. „Намерих си майстора”, както се казва?
Г. К.
ДА СЕ СМЕЕШ ЛИ ИЛИ ДА ПЛАЧЕШ
Тайната сватба на Мария Игнатова и Димит...
2. Натоварване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй" в реално време
3. АЕЦ "Запорожие" (Запорожская АЭС), Украйна
4. АЕЦ "Южна Украйна" (Южно-Украинская АЭС), Украйна
5. АЕЦ "Ленинград" (Ленинградская АЭС), Русия
6. Дневен статут на американските АЕЦ
7. Дневен статут на британските АЕЦ
8. Дневен статут на чешките АЕЦ
9. Статут на френските АЕЦ (почти) в реално време
10. Национална електрическа компания (НЕК)
11. Българска независима енергийна борса
12. Министерство на енергетиката
13. Еврочикаго, българският вестник в САЩ