На фона на случващото се в Япония искам да се опитам да „разведря” напрегнатото ви съзнание с един кратък новинарски репортаж, от една национална ефирна телевизия. Мотото на новинарските емисии на нея ТВ е „ВСИЧКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ”. Е, аз го гледах много пъти, но не открих повече от една, и тя беше „ПЛАТЕНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА”. А ето го и въпросният репортаж: Колко струват два нови атомни реактора в Русия? Репортажът се състои от две части, описващи посещенията група български журналисти, на два различни ядрени обекта в Русия. Първият обект е новостроящите се два енергоблока, с реактори ВВЕР-1000, в Волгодонската АЕЦ, по проект, аналогичен с този за Белене. Целта на мероприятието е да се убеди зрителят, че исканото повишение в цената на проекта Белене, от първоначално договорените € 4 милиарда до сега исканите € 6.4 е обективно и оправдано. А за да се изпълни набелязаната цел медията използва универсалният принцип, че истината се познава в сравнението. До тук добре, но възниква въпросът дали този принцип е използван коректно. Как да разберем това? Много просто, като си спомним многобройните случаи от живота на всеки един от нас, когато ни се е налагало да използваме този принцип на сравнението, за да установим истината. В подобни случаи ние се обръщаме към еталони, безспорни и всепризнати критерии или авторитетни личности, природни закони и т.н. За съжаление АЕЦ Волгодонск не се доближава до нито един от тези критерии, защото тя е едно държавно предприятие в една от най-корумпираните държави в света (на 154 място сред 178 държави, според последната класация на Прозрачност без граници, за 2010 г.) И още един по-конкретен пример от руската икономическа и обществена действителност. Този пример е посочен в статията Корупцията постави олимпийски рекорд в СочиПострояването на "Тян Ван" е излязло на Китай около 30 млрд. юана (около 5 млрд. лева).” Най-последното изречение твърди следното – „Цената на един инсталиран киловат в ядрената централа на Лянюнган струва 1600 долара.” И сега сметката е проста. Умножаваме двата милиона (2 000 000) киловата инсталирани мощности на 1 600 долара и се получават 3 200 000 000 (три милиарда и дветста милиона) долара. При тогавашният (септември 2007 г.) курс на долара от около 1.5 лева се получава приблизително 5 милиарда лева (по-точно 4.8 милиарда). Но за съжаление журналистите от националната медия се опитват да ни информират за „добрите руски практики”, вместо за „лошите китайски” такива. Но и това не е всичко. В първата част от репортажа, освен измамата с нарастналата цена на проекта Белене, се отваря вратичка и за допълнителното му оскъпяване в бъдеще, заради инфлацията в Русия, която била над 5% годишно. Елементарната сметка показва оскъпяване с една трета или с около 2 милиарда евро, до завършването на обекта (за 5-6 години). И всичко това е поднесено с бодряшки тон, добро настроение и с мисъл за доброто на зрителите. на в-к „Дневник”. Такива примери могат да бъдат давани до безкрай. Естествено е някой да попита, е добре де, на къде да се обърнем за по-обективен критерий, за реалната оценка на стойноста на проекта Белене. Аз бих препоръчал да се обърнем към АЕЦ Тян Ван, КНР. А както знаем в Китай борбата с корупцията се води със средствата на смъртните присъди. Китайската АЕЦ Тян Ван е аналогична на проекта Белене, т.е. с два блока, с реактори ВВЕР-1000 и е построена от същият изпълнител „Атомстройекспорт”. Ето какво пише за крайната цена на вече завършеният и влязъл в експлоатация обект българският в-к „Стандарт” в материала си Руснаци тренират в Китай за „Белене. В началото на последният абзац от репортажа се твърди, че „ Във втората част на репортажа групата български медии е поканена да посети Машиностроителният завод в градчето Електростал, не далеч от Москва. Два са основните акцента в тази част. Първо „Руснаците на място демонстрираха, че имат тонове свеж Уран и нямат никакъв интерес и изгода да ни лъжат, и да продават рециклирано гориво, което вече е работило в руските реактори. Точно такива съмнения имаше преди две години от бивш служител от „Козлодуй””. В същото време във видеото липсват тези тонове ядрен материал. Но даже и да бяха показани не е ясно как журналистите могат да различат на външен вид дали ядреният материал е от природен или рециклиран Уран. На практика това няма как да стане. Разликата може да се установи само със специална апаратура и след сложни измервания. В същото време има не един и два документа, които показват, че същият завод в Електростал е сертифициран да произвежда ядрено гориво от рециклиран Уран. (Прилагам презентация на френският енергиен концерн АРЕВА, където на 7-ма страница са показани съответните сертификати, валидни от 1995 година. Презентацията беше свалена от интернет (http://www.rosatom.ru/common/img/uploaded/for_PDF-news/Atomexpo/Pres_IK_Atomexpo_09_ERU_f.pdf), след като я публикувах в блога си.) Или казано по-просто въобще не е ясно дали и какъв именно ядрен материал са показали руснаците на българските журналисти, а последните не са си направили труда да потърсят подтвърждение или опровержение на първите. А казано най-просто, „ВСИЧКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ” ЛИПСВАТ!!! Вторият акцент звучи така „Твърденията му бяха оборени с независими експертизи в Швеция.” А истината е точно обратната. На 17-ти януари 2011 година министър Тр. Тр. издава заповед, с която задължава четирима ядрени физици да потвърдят или опровергаят твърденията на Георги Котев (чието име в репортажа не се упоменава), за това дали в Козлодуй се използва рециклиран Уран. Ако мероприятието проведено от шведите доказваше нещо, защо тогава министъра заповядва създаването на съвет. В същото време в официално писмо от МС на РБ до Котев се твърди, че досега държавата е похарчила над 2 милиона лева бюджетни средства за да „подобрява накърненият имидж на българската ядрена енергетика” по вина на физика. На практика със заповедта си от 17-ти януари министър Трайков санкционира харченето на третия милион лева за опровергаването на Котев, а то все не се случва. И още нещо. Най-често повтаряното твърдение на противниците му е, че шведската компания проверявала горивото през 2008 г. е независима. Внимателният прочит на по-горе цитираната презентация на АРЕВА показва, че шведската ядрена индустрия е част от програмата на концерна по износ на отработило ядрено гориво от Западна Европа към Русия и последващото му частично връщане (само под 10%), под формата на рециклирано гориво, за повторна употреба. В същото време компанията извършвала проверката в Козлодуй е част от шведската ядрена индустрия и като такава не може да бъде определяна като „независима”. Ако шведите бяха казали истината за ядреното гориво в Козлодуй то руснаците незабавно ще прекратят практиката по вноса на западните отпадъци на своя територия. Ами сега? Нека читателите сами преценят дали подадената от националната медия (а и от други медии) новина е обективна информация или откровенна дезинформация и да се замислят за източника на средствата, с които е заплатена екскурзията на групата български журналисти до Русия.   И още малко инфо за собствена употреба. В края на втората минута от новинарският репортаж на бТВ се вижда в едър план, как един руски работник (в бяла престилка) върти в ръцете си една вертикално изправена ядрено-горивна касета. Тази касета е идентична 1:1 с използваните в реакторите на блокове 5 и 6, в Козлодуй. Както се вижда тя е с шестоъгълно напречно сечение и масата на обогатеният Уран в нея е 490 (четиристотин и деветдесет) килограма. Веднага след този кадър Анестев сочи зад себе си друга, легнала касета, която е с квадратно сечение (такива се използват в американските типове реактори PWR – Powe Water Reactor) и масата на ядреният материал в нея според журналиста е 145 (сто четирдесет и пет) килограма. Защо е това разминаване не ми е съвем ясно, но ми образува маса въпроси. Би следвало да показва предната, вертикална касета, а не хоризонталната. Иначе американските реактори PWR се използват масово в Западна Европа, именно от страните които се обслужват от АРЕВА, по програмата за износ на отработило гориво. Със сигурнос се знае, че в Електростал се произвеждат касети с рециклирано ядрено гориво за рекатори от типа PWR, но до сега не съм чувал да правят такива от природен Уран. Въпросът е, каква е суровината в касетата, показана ни от Анестев?   Г. К.

http://bnt.bg/bg/productions/74/edition/13002/referendum_15_mart_2011_postavena_li_e_pod_symnenie_sigurnostta_na_atomnata_energetika