Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2010 19:07 - Стачката не е прекратена.
Автор: gikotev Категория: Други   
Прочетен: 1629 Коментари: 1 Гласове:
0



Както сигурно знаете вече, от някои електронни издания, в четвъртък, 15-ти юли 2010 г., аз бях буквално изгонен, по брутален начин, от мястото, където започнах и малко над три дни провеждах мирният си протест. Първо дойдоха  двама цивилни полицаи, които настояха да си прибера палатката и прекратя протеста, на което аз им отговорих, че ще уважа искането им, но това по никакъв начин не означава, че няма да се върна и да продължа с стачката си. В момента в който аз започнах практически да освобождавам палатката от багажа в нея, за да мога да я разруша и събера, изневиделица, зад гърба ми се появиха още трима, но вече униформени полицаи. По хода на моите действия по събарянето на палатката цивилните постепенно започнаха да се отдалечават от мястото на действието, а инициативата за довършването на операцията поеха в свои ръце униформените. И тогава започна да се разиграва екшънът. Отначлото бях подканен просто да побързам, но постепенно ръмженето, особенно на единият от тримата, който най-добре от тях се изразяваше на английски, взе да се засилва. Опитаха се да ме вкарат в безсмислен и неконструктивен спор относно това, срещу кого и къде се провежда протестът. От една страна площада е белгийска територия, а сградата на евро-комисията не била, така че аз, видите ли, съм нарушил националното законодателство. На въпросът ми, как тогава да протестирам срещу ЕК разположена на тяхна територия ми беше отговорено с „не знам и не ме е грижа” гарнирано с първата серия от откровенни псувни. Помолих полицаят да не ми говори по този начин, при което той за миг се усети и спря.

След като вече бях събрал всичкият си багаж и понечих да го взема и тръгна се отказах от 4-5 бутилки минерална вода, които очевидно не можех да взема, барабар с раницата ми, две найлонови торбички (едната от които пълна именно с вода), спалният чувал, самата сгъната палатка, плюс двата транспаранта, под мишка. Тогава един от полицаите, типично на колегите им от цял свят, реши да разлее оставащата вода, абсолютно неизвестно по какви причини. Но още след първата бутилка се отказа и ги зарязаха пълни. Последва искане от страна на третият полицай да поеме транспарантите, което аз първоначално приех като форма на помощ, с оглед на своята претовареност. В последствие се оказа, че той просто ми ги е отнел в полза на кралство Белгия, макар на практика незаконно да отнема частна собственост. Така прекосихме градинката и на единият от трите и изхода аз ги попитах на къде отиваме. Те ми отговориха, че всеки си тръгва по своят път, при което аз си поисках транспарантите и тогава разбрах, че те вече не били мои, а на братовчеда на Мони Горският – негово кралско величестжо Алберт II. В този момент реших, че щом съм свободен мога да се върна в градинката и да обмисля на спокойствие следващите си стъпки. Така и направих. Върнах се в градинката (самият площад Шуман представлява една кръгла градинка) и пак сложих всичките си неща на една от пейките. Това преля чашата на търпението на най-гневният от тримата и той изригна в поредна тирада от псувни и закани. В старанието си да остана спокоен аз го помолих да се легитимира със значка или карта, в случай на усложнение да знам кого да посоча за провокатор. Той ми отказа с аргумента, че едва ли съм си позволявал подобни искания и от българските полицаи. След това продължи да настоява пак да си вдигна багажа и окончателно и безвъзвратно да напусна площада. Аз му отговорих, че имам нужда от време да помисля какво да предприема. Да, ама на него не му се чакаше и искаше единствено и само да ме види далеч от площада. След окло три и половина секунди пак ме попита дали съм готов с решението си и при ответен отрицателен отговор придружен от единият си другар отидоха да ми вдигнат багажа от пейката и да ми го пъхнат в ръцете, като другият нарочно изпусна спалният чужал, за да ме накара да се навеждам, за да го вдигна. Тогава окончателно им обърнах гръб и напуснах площада. След около час и половина вече пътувах извън Брюксел.

Сега възниква въпросът: „А какво следва от тук на татък?” Първоначалната ми идея беше да ходя и да искам разрешение за протест от община Брюксел, но в момента тази позиция се преразглежда, в посока консултация с адвокат, който да предложи оптимален вариант за мирно и законосъобразно продължаване на протеста. Така че напрактика следва да се счита, че последната точка над И жсе още не е поставена.

Продължението следжа.

Г. К.



Тагове:   стачка,


Гласувай:
1



1. spopodlyze63 - ПОДКРЕПЯМ ТАЗИ ИНИЦИАТИВА
17.07.2010 19:34
Абсолютно подкрепям протеста и се обявявам против методиките на западноевропейските държави (Полицията и служби действат по един и същи начин), както бе постъпено и при мен 2007-2008 Холандия, Германия, Норвегия. Това е НЕДОПУСТИМО ЗА ЕВРОПА, която ПРЕТЕНДИРА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И ПРАВА НА ЧОВЕКА ! ! !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gikotev
Категория: Други
Прочетен: 8773576
Постинги: 3166
Коментари: 2895
Гласове: 5351
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031