Държавната агенция за сигурност на ядрената мафия (ДАСЯМ) продължава серията си от все по-мъдри, дълбокомислени и “разбиващи врага” въпроси. А врагът е не кой и да е, а самата ЯМ. Друг е въпросът дали няма конфликт на интереси в това ДАСЯМ да се “бори” срещу ЯМ, но това, очевидно, е свръх маловажен въпрос.

До сега се запознахме с цели четири въпроса и видяхме брилянтните им отговори, дело на полупроводника. Толкова са могли от ДАСЯМ, толкова въпроси са задали. И понеже са изчерпали таланта си да задават въпроси-трепачи решили да преминат на точки, каквото и да означава това. По своята си същност това пак се явява нещо като въпрос, но сигурно защото не е зададен във въпросителен маниер е наречено точка, но и в това не съм сигурен. Както и друг път съм заявявал – талантът на ДАСЯМ е непостижим и неразгадаем. Но нека видим и самата точка, под №6, която звучи така: “Документите с които е направен анализ и оценка на отклоненията в продължителността на горивните кампании.” Видяхте ли, че не е въпрос, а точка. Но ако все пак някой още се съмнява може от ТУК да си изтегли оригинала, барабар с отговора и автографите на полуто и настоящият изп. директор на АЕЦ “Козлодуй” Ангелoff.

Чини ми се щото самата формулировка на точка №6 има нужда от разбор и анализ, но ще се въздържа, за да не се отклонявам от по-съществените неща. Та като става въпрос за документи, предполагам, че сърцето Ви е трепнало и за миг сте забленували да срещнете сред тях и ТОБ-а (Техническата обосновка на безопасноста = паспорта на централата). Споко! Такива грешки нито ЯМ нито техният “най-върл враг” ДАСЯМ биха допуснали. Ще видите Вие ТОБ, ама някой друг път.

Погледнато цялостно, отговорът на полуто се състои от три основни части:

Част 1 – повтарят се вече казани неща още в отговора на полуто на въпрос №1, вместо да се занимава с точката по същество. В тази първа част не се споменава за никакъв документ.

Част 2 – започват да се появяват документи, естествено всички до един изфабрикувани от самата ЯМ. Полуто ги “разказва” уж с подробности.

Част 3 – същите документи описани в Част – 2 сега са поднесени под формата на списък. Т.е. налице е безсмислено повторение или както е по-популярно в литературните среди – тафтология – любим стил на изразяване на полуто.

И какво се получава накрая? Ако този въпрос въобще има някакъв смисъл, барабар с отговора му, то той би могъл да се побере на по-малко от една страничка, но целта и на ЯМ, а и на ДАСЯМ е да “ръгат чушки у бобо” та белким на някой му долютее и се откаже да го сърба. В този стил е изпълнено и цялото представление “ДАСЯМ пита, а ЯМ отговаря”, но в настоящият пример това си личи най-ясно.

Но не е само това. Настоящата точка изпълнява и още една “особенно важна мисия”. Целта му е да бъде легитимирано едно пост-престъпление, което да попречи разкриването на основното престъпление – подмяната на ядреното гориво. И понеже предполагам, че повечето читатели на настоящият постинг не биха се досетили за какво точно става въпрос се налага да обясня.

Пост-престъплението представлява по същество бламиране на паспорта на програмата за пресмятане на неутронно-физични характеристики БИПР-7А. Когато още през зимата на 2007 година започва да се показват първите симптоми на извършеното престъпление ЯМ-кащите решават да го “замажат”, като за целта прехвърлят отговорноста към авторите и създателите на бпрограмата БИПР-7А. Последните нямат нищо против, защото няма да претърпят абсолютно никакви щети от този сценарий, а даже напротив – ще бъдат щедро възнаградени с нови и още по-тлъсти “консултантски” договори. За един от тези кухи договори полуто споменава в края на настоящият си пасквил. Но, както е прието при него, не става ясно с какво въпросният договор е допринесъл за решаването на изкуствено създаденият проблем – “грешна програма, т.е. коефициенти”, който да измести истинският - подменено ядрено гориво. Как става това?

Всичко е описано от полуто в последният, трети абзац на “отговора” му до ДАСЯМ. И нека сега го разгледаме, като за целта премахнем нарочно пуснатата там мъгла:

1. На 9-ти май 2007 е проведен технически съвет, който решава да се проведе анализ на причините, водещи до разминаванията между прогнозните и реалните продължителности на горивните кампании на реакторите;
2. Анализът – е проведен от полуто и по същество представлява пълен боклук, за което многократно съм споменавал в други свои постинги, в това число и в тази поредица, в това число и в Доказателство №3. В подтвърждение на тази своя констатация тук ще добавя, че в настоящият случай полуто се е позовал на творението си за да извърши поредната лъжа. Той твърди че в него било анализирано и влиянието на 5 (пет) коефициента, част от програмата БИПР-7А, което въобще не е вярно. И друг път съм казвал, че въпросният “анализ” аз съм го изпратил на ДАСЯМ още в началото на месец август 2007 г., като пръв индикатор за извършващото се престъпление. Въпросното електронно писмо все още си стои на сървъра, на който е и пощенската ми кутия, така че това може безспорно да бъде доказано. И да се види, че там въобще не се споменават въпросните 5 (пет) коефициента. Но полуто лъже тук, защото знае, че ДАСЯМ няма да му дърпат ушичките, а както и в случаят с авторите на програмата БИПР-7А – ще бъде възнаграден. Нещо повече – всички си мослят, че кореспомденцията АЕЦ-ДАСЯМ (ДАНС) никога няма да види бял свят;
3. Наистина в “анализът” му има “препоръка” проблема да се реши в рамките на цитираният от него “консултантски договор”;
4. Наистина по този повод е изпратено писмо до “Атоменергоекспорт”, т.е. руската страна по въпросният кух договор. А останалата истина полуто, естествено, ни я спестява. ДАСЯМ, естествено от мен, знаят истината, но тук са се направили на разсеяни. А останалата истина се състои в отговора на “Атоменергоекспорт”, че проблема не е от компетенциите на въпросният “консултантски договор”, а следва да се разглежда в рамките на лицензионният договор на комплекса компютърни програми;
5. Вместо да продължи хронологията и да каже какво са отговорил “Атоменергоекспорт” на отправеното им от АЕЦ “Козлодуй” писмо, полуто пише: “Във врузка с това, на еди коя си дата, беше проведена тристранна седянка, с резултат препоръки за действие в подобни ситуации, които на практика подтвърждават предприетите от АЕЦ “Козлодуй” мерки”. Така “във връзка” с изпратено писмо не се получава отговор, а се провежда среща!? На въпросната среща българската страна е представлявана от руснакът Алексей Шикинов, служител на АЕЦ “Козлодуй”, с изключително спорна “слава”, на която сега няма да се спирам. Ще спомена само, че Шикинов играе ролята на най-верен пудел на един от основните ЯМ-каджии Кирил Николов. Ще добавя още и това, че същият Шикинив няма ама абсолютно никаква представа от въпросният програмен комплекс, никога не го е познавал, нито пък е могъл да работи с него. Как е възможно тогава, човек – напълно некомпетентен по същноста на даден разглеждан проблем да взема решения за неговото справяне?! Това, надявам се, полуто ще обясни пред съда.

По този начин, с полу истини и откровенни лъжи ЯМ-каджиите упорито продължават да крият истината за небивалият по размер и риск грабеж.

Сигурно се питата, още, в какво се състои бламирането на компютърната програма БИПР-7А. А то се състои във факта на изменението на споменатите от полуто 5 (пет) коефициента. В момента в който се измени макар и само един от тях, то автоматично паспорта на програмата представа да бъде валиден. Това е като да счупиш пломбата на един ТИР. Това е като, както се случва понякога, с някой автомобилен концерн, да открие проблем в механизма на даден свой модел и да се обърне с “молба и напътствия” към клиентите си как сами да си отстранят дефекта, вместо да изтеглят бройките от пазара. Това е като, да помолите МВР-то да си промените ЕГН-то, в личната карта и паспорта, и те да Ви разрешат да го сторите собственоръчно. Това е като абсурдът на абсурдите, възможен и реализиращ се само в страната Абсурдистан.

Паспортът на програмата БИПР-7А е издаден от руският ядрен регулаторен орган, аналог на родната АЯР. В паспорта изрично е казано, че всички коефициенти (константи) са откоректирани по данни от горивни зареждания, в резултат на което дават еди какви си максимално-допустими отклонения, в пресмятаните характеристики. Следователно или руският ядрен регулатор лъже или библиотеките с константите за програмата не съответстват на материалният състав на експлоатираното гориво. В нашият случай е вярно второто предположение. Авторите на престъплението са се надявали да не се стигне до толкова драстични разминавания и по този начин деянието им да остане незабелязано.

Целият комплекс програми е закупен от АЕЦ “Козлодуй” за сумата от $ 300 000, през пролетта на 2002 г. Ако проблемът беше наистина в една от програмите от комплекса КАСКАД (така се нарича той) то тогава той целият би следвало незабавно да се върне, нашата централа да получи компенсации за това, че й е предоставен некачествен продукт, а руският регулатор да проведе нова процедура по паспортизацията. Просто, ясно и цивилизовано! Да да! Те нямаше да са ЯМ ако постъпваха така. Те нямаха да имат нужда от ДАСЯМ, да следи за сигурноста им.

Макар и сумата от $ 300 000 да Ви се вижда доста внушителна, тя на практика, е по-малко от половината от цената на една отделно взета горивна касета. От момента на задействането на престпната схема от АЕЦ “Козлодуй” са закупили, до сега, над 500 (петстотин) броя фалшиви горивни касети!!! Разликата в сумите гориво-програма е над 1000 (хиляда) пъти. Ето защо “задругата” решава да посочи за “винивник” авторите на програмите, като за благодарност в началото на 2008 година, настоящият изп. директор Ангелoff одобрява сключването на договор за “консултантски услиги” с тях на стойност € 340 000. Срокът на този “договор” е вече изтекъл, което ме кара да изразя увереност, че в сила е вече нов такъв, за още по-голяма сума. Ако не вярвате питайте полуто.

Но и това не е всичко. ЯМ-каджиите имат още една цел, когато набеждават програмата БИПР-7А за изкупителна жертва. Да си разчистят пътя към отварянето на още едно “кранче” за източване на централата. Аз вече съм го разгледал и този случай, в Доказателство №13, вижте в “Архив на доказателствата”. За да не го преразказвам. Това което не съм казал в Доказателство №13 е, че от повече от една година, вече, схемата се експлоатира на пъла пара и по неофициална информация първоначалната сума е 600 000 лева. Но тя със сигурност с времето ще расте, защото създателите на “независимият, български комплекс с програми”, след неговото “създаване” ще трябва да го “поддържат”, т.е. да източват централата.

Но и това не е краят на историята. Както се казва – приказка без край. Има създаден независим компютърен код, с който да се проверява верноста на пресметнатите с руският КАСКАД характеристики. Реализиран е по международен проект от учени от много страни и по същноста си е ново поколение програми за пресмятане на реактори. Освен всичките си останали предимства той може да пресмята не само неутронно-физични, но и термо-хидравлични характеристики на реакторите от типа ВВЕР. Т.н. куплирани (“чифтосани”) кодове. До сега термо-хидравлични харектеристики на реактора не са провеждани в Козлодуй. В създанието на новото поколение софтуер за водо-водни рекатори има и българско участие, от страна на учен от Института за ядрени изследвания и ядрена енергия, към БАН. Казвам това с увереноста на човек, който лично е взел участие в този процес. Така, вместо АЯР да вземе да използва този нов продукт и да проверява какво се смята в Козлодуй, с руският КАСКАД се предприема схема за “създаване на независим, български код”. А за да попречи, тази обективна и по-евтина възможност да се реализаира, полуто нарича ученият от БАН “гнусливец”, за да внуши на останалата публика невъзможноста за такава независима оценка.

Геройствата му ще продължат и в следващият постинг от поредицата.

 Г. К.