Невероятно, но факт. Въпросната комисия, ръководена лично от министърът на вътрешните работи вече не функционира или най-малкото интернет страницата е свалена, което на практика е същото. Защото само през въпросната страница могат да се подават сигнали за корупция и пак там да се получават отговори, за предприетите действия, по съответният случай. Вече няма къде това да се прави, което автоматично означава, че корупцията в страната е напълно и безъзвратно преборена, поради което и се обезсмисля съществуването на въпросната комисия. Няма лошо, само дето не ми е ясно, защо премиерът и “любимият му” министър чакат и не съобщават, на жадния за положителни новини електорат, благата вест. А де, защо? От факта на закриването на въпросната комисия автоматично произтичат две невероятно положителни новини. И те са: 1. В страната няма корупция, следователно няма какво да се прикрива и за това комисията е закрита; и 2. България е станала най-некорумпираната страна, не само в рамките на ЕС, но и в цял свят. Къде ги тогава тези двама народни трибуни да думнат по барабана, насред мегдана и да зарадват “матрялът*”? Сигурно не го правят от естествена скромност. Да не би някой да ги припознае, като идеолозите и изпълнителите на това грандиозно преборване на корупцията.

Независимо, че страницата на КППК я няма, банерът към нея, в горният ляв ъгъл на интернет страницата на Министерски съвет все още си стои там. Ако наистина бяха преборили корупцията, то би следвало барабар със страницата да свалят и всички банери, водещи към нея. Но това не е направено!? Защо ли? Не знам. Няма ни кой да питаш, нито пък някой иска да ти отговаря. Но и това е бял кахър, по сравнение с момента в който въпросната връзка на “матрялът” с изпълнителната власт е прекъсната.

На 20 април 2010 г., аз подадох, по установеният ред и форма, четвъртият си по ред сигнал до КППК, по повод схемата с подмяната на ядреното гориво в АЕЦ “Козлодуй”, след три отказа на комисията да се задейства. Към него приложих и два признати от тях документа, които на практика подтвърждават моите твърдения. Въпросните два документа можете да видите в постинга “АЕЦ “Козлодуй” е скрил ядрено гориво, по време на проверката за наличието на рециклиран уран в него”. Така на практика се получава, че доклад, в който те (КППК и МИЕТ) твърдят, че се опровергават моите твърдения, всъщност ги доказва, по безспорен начин. Въпросният доклад, съпоставен с протоколът от проведената проверка на изотопният състав на горивото, от шведската компания STUDSVIK NUCLEAD AB, показва мистериозно изчезване на цели шест броя ядрени горивни касети. Това става в рамките на точно един месец, времето между проверка на горивото, описана в доклада и последващата проверка на шведите. В този период не е имало презареждане с гориво на нито един от двата реактора в Козлодуй, нито пък някакво друго мероприятие, което да доведе до обяснение за тяхната липса. И въпреки това, за един месец наличните касети от 96 (деветдесет и шест) намаляват на 90 (деветдесет) бройки. Как става така? Къде са били тези горивни касети и защо не са били в наличност, по време на толкова важната проверка, за присъствието на рециклиран уран в тях?! Не знам, но вече и няма кой да питам. Тъкмо реших да питам КППК и те взеха, че се саморазпуснаха. Този път даже не си направиха труда да ми отговорят, че това не е истина докато не бъде публикуване във в-к “24 часа”. Просто “дръпнаха шалтера”. Защото в противен случай трябва да търсат обяснение на мистериозното изчезване на част от горивото. А понеже обяснението не може да бъде никак лицеприятно за ЯМ, те решават да си го спестят, по най “цивилизованият” начин. Нещо повече. По хода на търсенето и намирането на отговора за приключенията на въпросните горивни касети може да се окаже, че те не са били сами в “пътешествията” си по територията на централата, а са имали доста по-голяма компания. На практика е напълно вероятно и възможно да се окаже, че липсващите касети са били не само 6, а до цели 81 (осемдесет и една) бройки, ако се вярва на протокола на шведите, че са проверени 15 “случайно посочени” от “независим” представител на АЯР. Останалите до 81 от общо 96 може да са си “стояли” затворени в транспортните контейнери, т.е. шведа въобще да не ги е виждал. Ами сега? Ами нищо.

Какво като Котев ни е хванал по бели гащи, ние пък не желаем да му отговаряме, а той ако ще да ходи и да се жалва на арменският поп. “Има комисия, има проблем – няма комисия, няма проблем”. От достойните ученици на автора на така перефразираната максима.

В последният си сигнал до КППК аз им обръщам внимание и на още един многозначителен факт. А той е, че във всички досега изфабрикувани от ЯМ “документи – опровергаващи” моите констатации не се споменава паспорта на централата, т.н. Техническа обосновка на безопасноста (ТОБ). Аз разполагам само с част от тези “документи”, в обем от стотици страници и никъде не се среща ТОБ-а. На практика обема на всичките им “доказващи докумнти” може да възлиза и на хиляди страници, но със сигурност и там не става дума за ТОБ-а. Подробности от пейзажа, би казал вътрешният министър и “любимият му “ премиер и за да не се отруждават закриват комисията.

Така или наче тези въпроси висят във въздъха и рано или късно ще стане неизбежно търсенето на отговорите им. Но ЯМ не е притеснена. Все ще измислят нещо. Нищо, че вече цели две години не могат да скалъпят и един ред сносен материал, с който да оправдаят престъпленията си. Защото такъв им е “матрялът”.

 Г. К.

 * - Въпросната дума съм я заимствал от интернет форумите, коментиращи изявите на тогава бъдещият премиер Бойко Борисов, при срещата му с българи в Чикаго, САЩ, през миналата година. Не знам какво точно означава, но предполагам, че Вие може да знаете.

П. П. Една седмица, след като мистериозно изчезна, страницата на КППК взе че пак се появи. Въпреки това аз няма да променям съдържанието и смисълът нанастоящият постинг, защото след две седмици, от пускането там, на поредният ми 4-ти сигнал, за скритите 6 (шест) броя касети, статутът му е все още НЕОБРАБОТЕН.