В продължение на три последователни материала, включително настоящият, ще се опитам да осветля картината около икономическата и технологична ефективност от използването на рециклиран уран в ядрената енергетика. За база на този свой анализ ще използвам основно два научни доклада на експерти от американската Oak Ridge National Laboratory, световен лидер в изследванията в областа на ядрената енергетика. Тези два доклада ще заемат първите две части от анализа, като за целта съм се опитал да ги преведа на български, без да претендирам за пълна прецизност. Ще дам интернет адресите им за желаещите да се запознаят с оригиналите. Третата част на анализа ще представлява съпоставака на изводите на двата амаерикански доклада, с друг, аналогичен на тях, но от руски автор. Целта на това занимание е да отговори на въпроса за ползите или минусите от използването на рециклиран ядрен материал и как тези ползи се интерпретират от групата за българо-съветска дружба, по известна като групата ЯМ (ядрена мафия).

Ето и първият от двата доклада:

 

Използване на рециклиран уран в ЛВРи (Леко-Водни Реактори = Light Water Reactors*): Неутронно-фижична оценка на няколко последователни горивни кампании, с използване на повторно обогатен уран.

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Урановите компоненти представляват най-голямата част от вече използвано гориво, заемайки приблизително 66 wt% (тегловни проценти) от цялата маса на горивната касета  или около 95 wt% от самото вече използвано гориво. Една от целите на програмата за Глобално Ядрено Енергийно Партньорство (GNEP), към Министерството на енергетиката на САЩ, е да минимизира количеството на твърдите радиоактивни отпадъци.

Само малка част от Извлеченият, от отработилото гориво, Уран (ИУ) може да бъде използван като част от процеса на преобразуване на горивото.

Този доклад представя повторното използване на ИУ, чрез повторно обогатяване и последващо повторно изгаряне в ЛВРи. От многото възможни сценарии за повторно изполозване на дадено количество старо гориво, в този доклад е избран един, при който ИУ е “дозахранен” с достатъчно количество природен уран.

 ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Срещащият се в природата уран съдържа само три изотопа (изотопите представляват атомни ядра с еднакъв брой протони и различен брой неутрони в тях – б. ГК): 234U, 235U и 238U.

Рециклираният уран съдържа още няколко радиоактивни изотопа: 232U, 233U, 236U и 237U.

Концентрацията на останалият, във вече използваното гориво, 235U е в границите на 0.8 wt% до 1.3 wt%, в зависимост от първоначалното обогатяване, степента на облъчването му с неутронен поток и от това до колко дълбоко то е изгоряло. Другите забележими уранови изотопи са с концентрацци, както следва, 232U (

Това че теоретично е възможно да се ползва рециклиран уран е известно отдавна. Необходимостта от компенсиране на четните изотопи също е известна... Въпроса е каква е цената на цялото това удоволствие? При каква цена на природния уран тази операция е изгодна?

Въпросът е съвсем уместен и правилен. На него ще отговори вторият, а също так и третият материал от поредицата. Вторият материал е доклад на същият колектив уяени, а третият ще бъде анализ на вече събраните факти. Сега превеждам вторият доклад и се надявам до началото на следващата седмица да го пусна.