Библейското учение за човека е известно: човек е най-съвършеното Божие създание; той е образ и подобие Божие (Бит. 1, 26 - 27); създаден е в мъжки и женски пол (Бит. I, 27). по природа той е дихотомно същество, т. е. състои се от душа и тяло (psihi kai soma); тялото му е от земята, затова то умира и се връща пак в земята, а душата му е дадена от Бога, затова тя е безсмъртна. Св. Писание, когато говори за смъртта на човека, казва: И ще се върне пръстта в земята, както бе, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал (Екл. 12, 7). Всеки човек, според Библията, е индивид: той веднъж се ражда, веднъж живее тук на земята и веднъж умира. За никакви прераждания на човешката душа Библията не знае нищо. Също така Библията не допуска мисълта, че човек може да произхожда от жаба или от маймуна, или от друг по-съвършен вид животно, Библията не допуска изменението на видовете, нито на половете.

 А Дънов какво казва? Той дума: "Човек първоначално не бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се развил и станал човек, който сега е милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил" (Сила и живот, стр. 142). И на друго място той пише: "Човек сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди отново (к. н.), когато се издигне на високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се издигнем, трябва да изменим формата на своята глава... тогава ще минем в чина на ангелите" (Новото основание, стр. 29).
 За човека и животните Дънов казва: "Защо животните днес ходят на четири крака? - защото волята им е в контраст с проявлението на Бога (к. н.). Ще минат може би хиляди години и те ще достигнат онзи етап на човека да се издигнат и се изправят. Ние сравнително сме се издигнали и се стремим да се издигнем повече, защото се стремим да вървим по Божествения път. Грешките които правим, правим ги не по своя воля, а по други причини, които лежат в нашето минало" (Сила и живот, стр. 42).
 Под "наше минало" Дънов разбира нашите "прераждания", които според него, всеки от нас е имал в миналото.
... "Всички хора, казва на друго място Дънов, са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло""... (Марта и Мария, стр. 16).
 По-грубо от това едва ли някъде е изразяван пантеистичният материализъм: Божеството, според Дънов, има Свой "организъм", Свое "Божествено тяло", на което хората са "индивидуални клетки"! И Дънов не остава друго, освен да напише "анатомията" на това "Божествено тяло".
 
Говорейки за клетките на човешкото тяло, Дънов казва: "Човешките клетки са разумни същества, те имат своето рода интелигентност. Те са като птиците и рибите. Можете да говорите с тях и те да ви разбират" (Сила и живот, стр. 253).
За духа Дънов пише: "Някои казват: искаме да видим Дух... Единственото нещо, което ние виждаме в света, то е духът. Ето това цвете, което дьржа - то е дух и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Ако можете да посадите това цвете в неговата почва, веднага ще видите, че и то е разумно същество" (Сила и живот, стр. 48, 49).

 Дънов не прави разлика между дух и материя, между разумни и неразумни същества; за него всичко в природата е разумно и има "своего рода интелигентност"; "с рибите и птиците можете да говорите и те да ви разбират", "клетките са разумни същества", а „цветята - духове". Пред разюзданата фантазия на "Учителя" всичко се слива в едно, смесва се като картините в калейдоскопа.