Постинг
28.12.2016 13:52 -
Крадец на време
Автор: spasunger
Категория: Спорт
Прочетен: 2656 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2016 13:55
Прочетен: 2656 Коментари: 2 Гласове:
20
Последна промяна: 28.12.2016 13:55
Времето е средство и възможност. Всеки знае, че то трябва да
бъде управлявано и насочвано. А в света на Диска тази работа се пада
на Монасите на историята, които го трупат и извличат от местата,
където то бездруго се прахосва. (Например в морските дълбини —
колко време е нужно на една треска?) Прехвърлят го там, където
времето все не стига, да речем, в градовете.
Но заради създаването на първия наистина точен часовник в
света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу
Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре
времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми.
В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни
актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони —
петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да
се прочуят.)
_Както е написано в „Първи свитък на Уен Вечно
изненадания“_, Уен излязъл от пещерата, където го осенило
просветлението, и пристъпил в светлината на първия ден от остатъка
на живота си. Позагледал се в изгряващото слънце, защото не го бил
виждал до този момент.
Побутнал със сандала си унесеното в сън тяло на своя ученик
Дръвчо и му рекъл:
— Аз прозрях. И вече разбирам. — Запънал се и посочил
нещото до Дръвчо. — Какво е това изумително явление?
— Ъ-ъ… ъ-ъ… дърво, учителю — отвърнал Дръвчо, който още
се разсънвал. — Не помните ли? Беше си тук и вчера.
— Нямаше никакво вчера.
— Ъ-ъ… ъ-ъ… според мен _имаше_, учителю — възразил
ученикът и се надигнал тромаво. — Не помните ли? Покатерихме се
дотук, аз приготвих гозба и изядох кората на вашия _скланг_, защото
вие не я искахте.
— _Помня_ вчерашния ден — замислено промълвил Уен. — Но
споменът е в главата ми _сега._ Имало ли е наистина вчера? Или
истински е само споменът? Правдиво ще е да кажа, че вчера още не
бях роден.
Лицето на Дръвчо застинало в маска на измъчено недоумение.
— Скъпи ми глупавичък Дръвчо — рекъл му Уен, — аз научих
всичко. В свитата шепа няма нито минало, нито бъдеще. Има само
сега. Няма друго време освен настоящето. Предстои ни много работа.
Дръвчо се почудил. Долавял нещо ново у учителя си. Имало
сияние в очите му, а при всяко негово движение въздухът се озарявал
от странно сребристосинкаво блещукане като отражения в течни
огледала.
— Тя ми обясни всичко — продължил Уен. — Узнах, че времето
е създадено за хората, а не обратното. И се научих как да му
придавам форма и да го направлявам. Знам как да превърна мига във
вечност, защото той вече си е тъкмо такъв. И мога да предам тези
умения дори на теб, Дръвчо. Знам и отговорите на множество
въпроси. Питай.
Ученикът го зяпал сънливо. Било твърде рано дори за толкова
ранно утро. Само в това не се съмнявал.
— Ъ-ъ… А какво ще желае учителят за закуска?
Уен зареял поглед от техния бивак към заснежените долини и
поаленелите върхове, после и към златистата светлина на деня, която
сътворявала света. Поумувал над някои човешки чудатости.
— А, този въпрос е от _по-трудните…_
Тери Пратчет
Крадец на време
бъде управлявано и насочвано. А в света на Диска тази работа се пада
на Монасите на историята, които го трупат и извличат от местата,
където то бездруго се прахосва. (Например в морските дълбини —
колко време е нужно на една треска?) Прехвърлят го там, където
времето все не стига, да речем, в градовете.
Но заради създаването на първия наистина точен часовник в
света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу
Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре
времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми.
В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни
актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони —
петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да
се прочуят.)
_Както е написано в „Първи свитък на Уен Вечно
изненадания“_, Уен излязъл от пещерата, където го осенило
просветлението, и пристъпил в светлината на първия ден от остатъка
на живота си. Позагледал се в изгряващото слънце, защото не го бил
виждал до този момент.
Побутнал със сандала си унесеното в сън тяло на своя ученик
Дръвчо и му рекъл:
— Аз прозрях. И вече разбирам. — Запънал се и посочил
нещото до Дръвчо. — Какво е това изумително явление?
— Ъ-ъ… ъ-ъ… дърво, учителю — отвърнал Дръвчо, който още
се разсънвал. — Не помните ли? Беше си тук и вчера.
— Нямаше никакво вчера.
— Ъ-ъ… ъ-ъ… според мен _имаше_, учителю — възразил
ученикът и се надигнал тромаво. — Не помните ли? Покатерихме се
дотук, аз приготвих гозба и изядох кората на вашия _скланг_, защото
вие не я искахте.
— _Помня_ вчерашния ден — замислено промълвил Уен. — Но
споменът е в главата ми _сега._ Имало ли е наистина вчера? Или
истински е само споменът? Правдиво ще е да кажа, че вчера още не
бях роден.
Лицето на Дръвчо застинало в маска на измъчено недоумение.
— Скъпи ми глупавичък Дръвчо — рекъл му Уен, — аз научих
всичко. В свитата шепа няма нито минало, нито бъдеще. Има само
сега. Няма друго време освен настоящето. Предстои ни много работа.
Дръвчо се почудил. Долавял нещо ново у учителя си. Имало
сияние в очите му, а при всяко негово движение въздухът се озарявал
от странно сребристосинкаво блещукане като отражения в течни
огледала.
— Тя ми обясни всичко — продължил Уен. — Узнах, че времето
е създадено за хората, а не обратното. И се научих как да му
придавам форма и да го направлявам. Знам как да превърна мига във
вечност, защото той вече си е тъкмо такъв. И мога да предам тези
умения дори на теб, Дръвчо. Знам и отговорите на множество
въпроси. Питай.
Ученикът го зяпал сънливо. Било твърде рано дори за толкова
ранно утро. Само в това не се съмнявал.
— Ъ-ъ… А какво ще желае учителят за закуска?
Уен зареял поглед от техния бивак към заснежените долини и
поаленелите върхове, после и към златистата светлина на деня, която
сътворявала света. Поумувал над някои човешки чудатости.
— А, този въпрос е от _по-трудните…_
Тери Пратчет
Крадец на време
е приятно да видиш, че и друг чете Пратчет като библия. За щастие четящите го като евангелие (от клишето, сещаш се) няма как да посенчат величието му.
"Имало ли е наистина вчера? Или истински е само споменът? ..."
Понякога истината няма как да прехвърли времето. То винаги ще си стои там, където ни е намерило. Ако, и сегашната истин(ск)а да фанфарства...
цитирай"Имало ли е наистина вчера? Или истински е само споменът? ..."
Понякога истината няма как да прехвърли времето. То винаги ще си стои там, където ни е намерило. Ако, и сегашната истин(ск)а да фанфарства...
го поведоха през пустинята, изпратен от тролчета, вещерички и върколаци. Рано ми е да започна отново да чета, но се радвам, на присъствието му тук. И благодаря!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол