Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2019 07:37 - За пловдивчани и героят Гюро Михайлов
Автор: bojo12345 Категория: Регионални   
Прочетен: 3351 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
http://www.nabore.bg/statia/gyuro-mihailov-e-geroi-1033-14
Уроците на историята: Гюро Михайлов e герой, а не посмешище

*С пушка в ръка войникът бил категоричен: „Без заповед на командира си поста никога няма да напусна!”

 И днес мнозина подхвърлят пренебрежително: „Абе, тоя какво стои там като Гюро Михайлов!”. Но всъщност, малцина са онези, които знаят кой е този  20-годишен младеж, който се е жертвал, за да изпълни своя патриотичен дълг. 

Името на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, в името на службата си.

Според съхранените документи Гюро Михайлов е роден в пловдивското с. Рахманлий – днес Розовец. Като редник в трета рота на Пловдивската дружина след шест месеца редовна наборна военна служба Гюро е зачислен

 в специалното подрезделение за охрана

 на специални обекти в града на тепетата. На фаталния 25 декември 1880 г., навръх Коледа,  той е включен като часови в караула за банката. По това време Пловдив е център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там се е помещавал  щабът на милицията, а също и на жандармерията. Затова имало денонощна охрана от петима войници. И за най-важния караул - този пред паричното ковчеже на третия етаж, винаги бил назначаван човек, който се отличавал със своята преданост към службата. Началството преценило, че това може да бъде не кой да е, а само Гюро Михайлов – тих, скромен и  пословично предан на военните закони.

 Нарядът протичал нормално

 до 11ч. вечерта. Точно в този час на първия етаж на сградата избухнал пожар. Огънят бързо обхванал цялото помещение и паниката обвзела всички. Началникът на милицията Керестелиев бил събуден по спешност и от къщи веднага затичал към горящата сграда. "С помощта на няколко офицери и жандарми той сполучил да отърве касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси" - пише вестник "Народний глас" в броя си след произшествието. Очевидци на трагедията описвали страшния хаос, който настъпил

  след първите пламъци.

  Навсякъде тичали уплашени съседи, които искали да помогнат, без да знаят какво точно да направят. Самите пожарникари имали примитивна дори за тогавашните представи кола и не успели да потушат навреме пожара. Дъските на изгнилата сграда бързо почнали да се пропукват и пропадат. Всички почнали да се отдалечават панически от нея. Останал само един - Гюро Михайлов.  Той стоял неподвижен на мястото си, подобно на статуя. Пламъците го плашели, но много по-важен за него бил уставът, приет през 1879 г., който всеки войник бил длъжен да спазва. Уставът гласял, че часовоят не може да напуща поста си, догдето не го сменят. Дори и животът му да е в смъртна опасност.

Ето дословно какви били задълженията на часовоя:

„1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане.

2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.”

Единственият, който можел да промени заповедта, 

 бил началникът на караулното отделение. В случая това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаяно усилие да го спаси. Той се покачил с големи усилия на втория етаж и оттам изтичал до стаята с парите. Показал се на вратата и съобщил на Гюро Михайлов веднага да излиза, ако не иска да умре.

Войникът обаче насочил щика на пушката си към него и казал:

„Без заповед на командира си поста никога няма да напусна!”

Но когато командирът му дошъл да го спаси, вече било невъзможно късно. В мига, когато Костадинов влязъл в стаята, дървеният под се пропукал и се срутил. С него пропаднали и Гюро Михайлов, и четиримата войници, които искали да му помогнат да изезе от горящото здание. Когато на следващата сутрин разчистили пепелта, от тях били

 останали само овъглени скелети.

 Парадоксално или не, но в знак на „благодарност” навремето потомците на героя именуват лудницата в Пловдив „Гюро Михайлов”. Може би по този начин наследниците му са искали да подчертаят странността на неговата постъпка, като нещо, което може да бъде сторено само от ненормални хора?! Така желанието да бъде увековечено имато на Гюро Михайлов, всъщност се обръща срещу самия него.




Гласувай:
7



1. kvg55 - bojo12345,
24.10.2019 11:38
И все пак му е издигнат паметник.
цитирай
2. sande - GJURO E GEROJ
24.10.2019 15:24
GEROJ 1
цитирай
3. barin - Здравей, Божо. Може би е герой, но ...
24.10.2019 21:49
Здравей, Божо. Може би е герой, но правилно пишеш, че години наред името му беше нарицателно за глупав човек, пожертвал живота си ненужно.
Поздрави!
цитирай
4. bven - Безспорен е подвигът на войника!
25.10.2019 17:56
За съжаление в Пловдив отношението към героя се отразяваше и на мястото, което бе отредено! Първоначално беше на кръстопът, на видно място. Впоследствие бе преместен в едно поделение, после се подслони в друго поделение. Накрая бе дадено едно заслужено място - на площада, в близост до ДНА, както го знаем всички.
Чудесен материал.
Поздрави, колега!
цитирай
5. nedovolen - Господ да го прости! Да бяхме в...
27.10.2019 06:37
Господ да го прости!
Да бяхме всички гюровци, днес нямаше да сме на този хал. И сега свестните считат за луди.
Пловдивчани е адресна регистрация. Филибелиец е състояние на духа.
:)))
цитирай
6. bojo12345 - kvg55, sande, barin , bven и nedovolen - извинете ме за забавения отговор, поради битови проблеми:))
27.10.2019 10:13
Наистина подвиг има и наше задължение е да не го забравяме, а да напомняме при случай! Както сега , при избор на главен прокурор - нека новоизбраният не се самозабравя, а да изгори в борбата с корупцията и всички, които не спазват законите.
Нека този подвиг на сърцатия българин е за пример на всички, които в момента преживяваме катарзиса на новата държава България (защото нищо не е,както е било и няма и да бъде) и името му да свети с ореола на Българин!
Хубав и светъл ден ви желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628581
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031