07.08.2020 admin

На спирката на „Шипка“ и Канала двама млади. Момичето плаче с едри сълзи. Момчето я утешава:
– Сега трябва да сме силни! Тяхното е слабост и безсилие, злоба и страх. Няма да им се дадем, няма да им дадем страната си!

Всеки Августовски пуч неизбежно се превръща във фарс и завършва с провал.
И на всяко ГКЧП от самото начало започват да му треперят ръцете. И мартинките.

Биячите с маските явно съвсем не бяха случаен епизод. А изтърван от глупост преждевременно знак, че е решено да се действа вече другояче – с грубата сила.
Грубата сила винаги е последното убежище на страхливците и обречените.

Николай Слатински