Автор Ева Истаткова

Разговаряме с Костадин Костадинов – общински съветник във Варна, директор на Регионалния исторически музей в Добрич, автор в Lentata.com и активен пазител на България и българското. 

За ялението антибългарска политика, за смисъла да дадеш алтернатива на статуквото и за онова, което може да ни обедини като нация, четете тук:

От колко време работиш като общински съветник и директор на Регионалния исторически музей в Добрич?

Общински съветник съм от есента на 2011 г. Директор на РИМ-Добрич станах февруари 2013 г., малко след като спечелих конкурса за длъжността.

Разкажи ни повече за тези две твои работи – защо са ти важни? Какви цели си си поставил с тях?

Нещата се случиха, без да съм ги планирал. През 2011, когато наближиха местните избори във Варна, с много мои приятели и съмишленици си задавахме въпроса за кого да гласуваме. Повечето от кандидатите за кметове и общински съветници бяха до болка познати, втръснали и вредни за града ни лица. Тогава решихме, че след като не ни харесва никой от тях и, след като държим да сме активни и да имаме позиция, трябва да поемем отговорност да предложим алтернатива. В крайна сметка, когато нещо не ти харесва, или запретваш ръкавите да го оправиш, или си траеш и не се оплакваш. Е, аз не обичам да трая. Беше трудно, бях само на 32 години, нямахме пари, нямахме и опит, но за сметка на това с много ентусиазъм и растяща подкрепа от варненци бях избран за общински съветник. След като минаха изборите единственото нещо, което исках да направя през следващите 4 години беше да покажа на хората, че не всички занимаващи се с политика у нас са безнадеждни отрепки и боклуци. В продължение на 2 години имах всеки ден приемен ден, рано сутринта, изслушах стотици хора, показах, че съветникът може да е на една ръка разстояние за всеки варненец, публикувах телефона си в Интернет, за да е още по-лесна връзката с мен, и като цяло исках избирателите ми да са доволни от направения от тях избор. Затова тази работа е важна за мен. Още повече, че аз живея във Варна, в обикновен панелен блок в крайния квартал „Владиславово“ и искам градът ми да се развива, а не да деградира.

Работата в музея е друго нещо. Никога не съм искал да се занимавам само с политика. Завършил съм балканистика и историята ми е не просто страст, а призвание. Първата ми професия е именно учител по история. В края на 2012 водех предаване по тв „Скат“. Един от моите събеседници, който работеше в добричкия музей ми каза, че има обявен конкурс за директор на музея. Кандидатирах се, явих се на конкурс, спечелих го и ме назначиха. Работата бързо ме увлече. Направихме пълен ремонт на всички музейни сгради, подновихме археологическите разкопки в областта, които бяха спрели от повече от десетилетие, започнахме отново издаването на сборник „Добруджа“, вдигнахме броя на изложбите, увеличихме приходите два пъти, а посетителите три пъти – всичко това само за две години. И продължаваме, защото това е също мисия – за опазването и популяризирането на културно-историческото ни наследство. Ето защо работата ми в музея е толкова важна за мен.

Защо си патриот?

Защото така съм възпитан от родителите си. Когато бях първи и втори клас, две последователни години (1986 и 1987) майка ми и баща ми си взимаха отпуските по едно и също време август месец и тръгвахме на обиколка из България. Показаха на мен и сестра ми цялата Родина, с всичките и красиви места и забележителности, и ние буквално бяхме поразени. Тогава реших, че като порасна ще стана историк. Това е емоционалната причина. Прагматичната е друга. България умира със страшна сила и това като че ли не трогва никого. Единствено патриотизмът, национализмът, родолюбието, както искате го наречете, то е едно и също, само това може да ни спаси. Защото ние нямаме друга родина и друго отечество. Само това ни е. И трябва да се борим да го запазим.

Херман Ван Ромпой: понятията "народ" и "родина" трябва да отидат на бунището на историята

“У коммунистов нет отечество” това е напътствие на вожда на спонсорираният от САЩ и Германия комунистически преврат в Русия - Владимир Ленин

ЕС заприличва все повече на СССР, а в някои отношения, дори надминава болшевишката империя. Например в опитите за заличаване на националната идентичност на народите...