Постинг
02.11.2018 07:00 -
ЖИВЕЯ С МАЛКИТЕ НЕЩА
... живея с малките неща, които Господ Бог ми прати –
да пиша книги, да чета словцата, що ги знам от тати,
на братец да не вадя нож – освен над хляба и салама,
и да заспивам всяка нощ със спомена красив за мама,
да купя два-три метра лен за лятна роклица по мярка –
ако се влюбя някой ден в момичето край мен във парка,
зла мисъл в пътя към Отвъд душата ми да не помътя
на мравката да сторвам път – когато пресече ми пътя,
дете да милна в утринта, след слънчицето си закретал,
защото с малките неща светът е чист, добър и светъл.
29 октомврий 2018 г.
гр. Варна, 21, 45 ч.
Арогантността на британците бързо се изч...
ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА, ЦИТАТ ОТ ,,ПРОТОКОЛИТ...
КОГАТО НЕ ДОСТИГАХА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ АНТЕН...
ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА, ЦИТАТ ОТ ,,ПРОТОКОЛИТ...
КОГАТО НЕ ДОСТИГАХА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ АНТЕН...
защото с малките неща светът е чист, добър и светъл.
цитирайКазах ли ти, че си велик?
цитирайyotovava написа:
защото с малките неща светът е чист, добър и светъл.
Да.
Чу
yotovava написа:
Казах ли ти, че си велик?
Да.
Чу
Браво, Маестро, че ни радваш тъй често с откровено и най-вече с вдъхновено слово. Мисълта си нижеш плавно, гладко, не тежи като олово - не ни заплашваш със куршум, а ни потапяш в глъбините на светлия си ум. Ако разрешиш, ще постна тук във втори коментар това, що написах тази сутрин между пет и шест. Не съм за категория "Поезия" със своята напреднала амнезия.
П и е р
цитирайП и е р
pvdaskalov написа:
Браво, Маестро, че ни радваш тъй често с откровено и най-вече с вдъхновено слово. Мисълта си нижеш плавно, гладко, не тежи като олово - не ни заплашваш със куршум, а ни потапяш в глъбините на светлия си ум. Ако разрешиш, ще постна тук във втори коментар това, що написах тази сутрин между пет и шест. Не съм за категория "Поезия" със своята напреднала амнезия.
П и е р
П и е р
Благодаря, Чичо Пепи.
Коментарната опция ми е свободна за хора с добра душа.
Хубава вечер!
Чу
ЗАВЕЩАНИЕ
И аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
цитирайИ аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
pvdaskalov написа:
ЗАВЕЩАНИЕ
И аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
И аз ще капна като гнила круша
далеч преди да изтърбуша
системата „пространство-време”
пеша или с ракета.
А може би поне в съня си
или ако душата ми задреме
в прегръдките на моята Дормира,
ще литна към Луната или Марс.
Навярно тя ще си помисли,
че разигравам най-нелепия си фарс.
И може би ще се опита да ме върне
в това проклето битие – едва ли ще успее.
Започне ли челото ми да леденее,
назад едва ли ще се върна.
Ще се замисли и ще разбере
защо застинал съм в усмивка,
напуснал всяка гравитация...
На следващата генерация
сторИл съм място…
И дано го заслужава – нека
да отхвърля чуждата опека,
нека да гребе със шепи, но и да дава,
както земните недра все още бълват лава
и доизграждат острови и континенти!
Не очаквам комплименти – знам че съм лаик.
Просто писах в звезден миг.
Благодаря, Валери, за разрешението да публикувам нещичко при теб.
Поздрави и до утре!
П и е р
Много ми хареса съдбовността на твоето поетическо послание, благодаря, Чичо Пепи!
До утре!
Чу