Без Бога даже капка във морето
не съм защото тя си е вода,
а аз какво съм без любов в сърцето
и без получената свобода ?
Отрязана съм пръчка от Лозата,
изхвърлена обезсолена сол,
зад борда паднал пътник във водата,
изсъхнал клас, без корен и без ствол.
Не съм пустиня, по съм зле от нея,
не съм дори и замъждял фитил,
пред падналите ангели бледнея,
отровата за края съм изпил.
Със Бога всичко нужно притежавам,
Живот на изобилие е в мен,
дори на други мога да раздавам,
защото съм в Христа благословен.
Със Бога имам радост във душата,
щастлив съм, притежавам свобода,
съм плодоносна пръчка на Лозата,
край Извора със живата вода.
Съм сбъдната мечта за мир и радост,
общението прави ме блажен,
със Бога чувствам се във първа младост
и искам да съм с Него всеки ден !

23.10.2017г. 
Marin Kostov 23 октомври 2017 г. · Burgas

И убедително .