... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща, 
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща, 
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое, 
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, 
връз мен ли туфите камъш дерат кирливите ми ризи, 
и мама – слънчице след дъжд, тютюна ми реди на низи,

чер гарван в белите брези за мен ли грачи – грозна птица, 
безмълвна, ниже ред сълзи – за мен ли? – някоя женица,
за мен ли в дългата ми нощ Вселената отваря двери, 
и – сякаш си дълбая с нож в дактила името Валерий, 
и всяка дума в мен кърви, и тръгвам – все така безсънен, 
по хълма с жълтите треви, където всички ще потънем.

13 юний 2018 г. 
гр. Варна, 20, 00 ч.

    

Малко от 7-ми ред недоволен /защо ли/,
но на стиха хич не му личи,
потопен в жълтите треви.
:)))

моженето не всекиму се отдава - ти извличаш поезията из корен

Гарванът грачи грозно, зловещо, Ник, и то - за всички.
Благодаря.
Чу

Живи примери колкото щеш, включително и тук - в блогбг-то.
Благодаря, Валюше!
Чу

ВИНАГИ ВЪПРОСИТЕ НИ СВЪРЗВАТ С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА" "чер гарван в белите брези за мен ли грачи – грозна птица,
безмълвна, ниже ред сълзи – за мен ли? – някоя женица,
за мен ли в дългата ми нощ Вселената отваря двери, ...

Благодаря за прочита, Зав!
Успешен ден!
Чу

Отново майсторска работа, Валерий!

Благодаря, Иличе!
Поздрав на приятелите в дъждовна София от морето!
Чу