Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2018 00:54 - МАЛКО ИСТОРИЯ
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1148 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

. Факти и недвусмислени исторически доказателства

На втория пленум на ЦК на БКП, състоял се през 1929 г., се говори за национално освобождение на „поробените от България македонски и тракийски области“. Затова БКП трябва да се бори за самоопределение на македонците и тракийците, включително до тяхното отделяне от България.

„Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

На 25 септември 1944 г. БРП(к) преговарят с ЮКП по македонския въпрос. Българската държава се задължава да популяризира създаването на македонска държава в Югославия, а в Пиринска Македония да се провежда разяснителна работа за развитието на „македонско национално съзнание“. Освен това българските комунисти в лицето на ЦК признават правото на населението от този край да се присъедини към НР Македония.

През 1945 г. правителството взема решение около 17 000 български бежанци от Егейска Македония да бъдат изпратени от България във Вардарска Македония.

На 5 юни 1946 г. Сталин критикува Георги Димитров в лична среща и смята, че трябва да се даде културна автономия на Пиринския край в рамките на България.

На 7 срещу 8 юни 1946 г. по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев. През същата тази нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или привърженици на организацията потънаха в неизвестността. Сред тях са Жоро Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и др. Съпругите и децата им бяха изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата. И днес още може да питате техните деца – живи свидетели на тази злокобна нощ.

На X пленум на БРП(к) е подготвена резолюция лично от Вълко Червенков, в която се изтъква, че „македонците“ се третират като отделна националност.

Едва след X пленум областните функционери на БРП(к) разбрали, че трябва по всички линии да се разширява македонизацията, т.е. най-напред да се промени етническата принадлежност на българското население в Пиринския край и след това да му се създават изкуствени културни, образователни и други институции.

На конференцията в Блед на 30 юли - 1 август 1946 г. българската страна се задължава да организира и реализира редица културно-просветни инициативи, като македонски театър, македонска книжарница, а също така изучаването на македонски език и история на македонския народ в българските училища.

През декември 1946 г. в Горна Джумая пристигат македонски театър и македонски хор. Посетителите на събитията са българи, отбелязани в списък, а присъствието им е било задължително. Произнесени са речи от Кр. Стойчев, инж. Г. Мадолев, които възхваляват културното сближаване на македонския народ от двете страни на границата и предстоящото обединение.

На 7 октомври 1946 г. Централното ръководство на БРП(к) разрешава костите на Гоце Делчев да бъдат преместени от София в Скопие.

Населението е задължено да се абонира за скопски вестници и списания.

В края на 1946 г. е извършено преброяването. На 21 декември 1946 г. Областният комитет на БРП(к) провежда специално заседание, на което Кр. Стойчев изказва партийната позиция, че Централният комитет на партията е съгласен населението в Пиринския край да се запише по националност „македонско“.

След XVI пленум на партията Вл. Поптомов заявява, че е „допуснато известно увлечение“. „Преброяването на населението от този край не бе доброволно, а преброяването се ръководеше от нашата партия, от наши местни деятели. Не може да се получат 98 процента македонци в Петричко, ако нямаше насилие.“

Областното и партийно ръководство приемат с охота идеята в Пиринския край да дойдат учители от Скопие и това се случва на 1 декември 1947 г.

Председателят на Областния комитет на ОФ критикува ЦК на БРП(к), че трябва да променят учебниците по история и география, защото там се твърди, че Пиринският край е български.

През 1950 г. Политбюро решава в Пиринския край да се издава вестник Пиринско дело, като неговата задача е: „да се бори енергично за изграждането на македонска национална култура със социалистическо съдържание и за издигане на националното самосъзнание на македонското население в Пиринския край“.




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nedovolen - Едно време местиха народите. Сега ...
22.08.2018 05:55
Едно време местиха народите. Сега местят финансите /Вселената не обича популярната дума - купуването и продаването на хляба е Божи грях/.
И народите сами се местят!
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3801139
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031