Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
30.09.2017 06:30 - ЗА ОПИНЦИТЕ, КОИТО СЕ ИМАТ ЗА ПОЕТИ
Автор: apostapostoloff Категория: Изкуство   
Прочетен: 1240 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.09.2017 06:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                         С ПОЕЗИЯТА ШЕГА НЕ БИВА




image

                                                                       Паул Целан


На Фридрих Ницше принадлежи мисълта, че животът е едно много сложно занимание. Много сложно занимание, не ще и дума, е и поезията. У нас обаче от години куп инфантилни полуинтелигенти задръстват блогове и сайтове с пУетичното си сквернословие. Интернет се превърна в сборен пункт на психопати и графомани...

 

Строго погледнато, българската поезия е на светлинни години от всички норми, изисквания и структури, създадени и наложени през годините от западноевропейската поезия. Това, разбира се, е отделна и много важна тема. Особено досадни и нелепи са "творбите" на стотици български драскачи, които търсят и намират отдушник в блогове и „литературни“ сайтове. За да се докоснат тези нашенските опинци до истинската, голямата западноевропейска поезия, публикувам една рецензия на моя многострадален колега Жерминал Чивиков...

 

                                                   ЦЕЛАН НА БЪЛГАРСКИ НЕ СЕ СЛУЧИ

 

След дълго колебание сядам да напиша тази рецензия. Когато радостната вест от появата на "Ничията роза" от Паул Целан в двуезично немско-българско издание отстъпи място на разочарованието ми от превода на тази епохална творба, реших на първо време да не се обаждам. Начинанието да преведеш Целан само по себе си изисква толкова кураж, а и обладаност от неговата поезия, че не ми се искаше да излея върху този "опит за превод" критиката, която заслужава.

 

С течение на времето обаче, а и в разговор с някои колеги, надделя друго становище: след като смятам превода за пълен провал, нека и да го кажа. Друг като че ли няма да го стори и ще излезе, че Целан е крив, ако читателят с досада захвърли книгата. Ще започна с грешките, които особено ме озадачават, защото сигнализират недостатъчно владеене на немския език и/или нежелание да се ровиш в речници при всяка дума, когато превеждаш поезия. Първото просто не мога да допусна за доцент Ана Димова, второто е просто неизвинимо.


Няколко примера без претенция за изчерпателност, като цитирам от двуезичното издание заглавие и стихове:

Zurich, Zum Storchen / Цюрих, хотел "Цум Щорхен" (24/25)

Am Tag einer Himmelfahrt, das/Munster stand druben

В деня на едно Възнесение, кулата/на Мюнстер стоеше отсреща

В заглавието няма "хотел", а че става дума за цюрихския хотел с такова име, където авторът разговаря с поетесата Нели Закс - мястото му е в коментарна бележка към стихотворението. Целан освен това говори саркастично за и каламбурничи с католическия Himmelfahrttag: тогава не "едно Възнесение", а по-скоро "някакво си (там) Възнесение". Но да оставим тези тънкости: каква ти "кула на Мюнстер", когато сме в Цюрих и става дума за манастирската църква (das Munster), хвърляща отражението си във водата!

Tubingen, Janner/Тюбинген, януари (48/49)

er durfte, / sprach er von dieser / Zeit, er durfte / nur lallen und lallen

той / би имал право, / ако говори за това / време, той / би имал право / да пелтечи, да пелтечи

В свободен превод: "той, заговори ли за тези времена, навярно само би пелтечил и пелтечил." Преводачката явно не прави разлика между глаголните форми "durfte" ("имаше право, бе му позволено да...") и "durfte" ("по всяка вероятност, навярно би...") - граматично-лексикална особеност на модалния глагол "durfen".


Еin Wurfholz, auf Atemwegen / Дърво захвърлено, по пътя на дъха (102/103)


"Wurfholz" e немската дума за "бумеранг". Именно за словото-бумеранг става дума в стихотворението, за никакво захвърлено дърво. Дали преводачката не поглежда речника, подвеждайки се по съставките на тази рядка сложно-съставна дума ("хвърлей" и "дърво"), или съзнателно превежда "морфологично", та читателят сам да разгадае за какво става дума? Като имам предвид и други подобни фалове, се боя, че е първото. Особено повърхностно и погрешно четене преводачката издава с опита си за превод на - съгласен - нелекото стихотворение Huediblu / Дийхайдедай (130/131):

Die Balge der Feme-Poeten

меховете на клеймящите поети

Какви мехове, какви клеймящи поети! Стихът означава приблизително "синовете (копелетата, децата-уроди от "Balg, Wechselbalg") на поетите-политически убийци (от "Feme", "Fememord").


Geunktes / Изкрякано : "unken" означава в действителност "оракулствувам, прокобнича, злокобнича". Unkenrufe - така в българския език кука предвещаващо кукувицата. Само това придава смисъл и на следващия стих:

Hand- und Fingergekrose

червата на ръце и на пръсти

Става дума за древното оракулствуване по вътрешностите на животни с препратка към пророка по-долу. Нищо не е останало по този начин в превода от синтезираната в тази строфа драстична атака на Целан срещу поетите на съвремието му в контекста на антисемитската плагиатска афера, отровила живота му. Глаголът "vespern" например препраща към националсоциалистическия поет Вил Веспер (Will Vesper). За подобни тънкости обаче, изискващи задълбочено проникване в текста, изобщо няма смисъл да говорим, защото неразбориите са още на лексикално ниво:

so gehen / sie dem Menschen zuleibe

така вървят / те до човека плътно

За какъв превод говорим изобщо? Не знае ли Ана Димова, че "jemandem zuleibe gehen" на български приблизително означава "хващам някого за гушата"? Това всеки фразеологичен речник ще й каже!


Отминавам голям брой други подобни примери. Не са малко и смисловите недоразумения от по-комплексно и надлексикално естество, произтичащи от недостатъчна информираност за езиковия и ситуативен контекст на стихотворението или на конкретен образ. В стихотворението Zu beiden Handen / Откъм двете ми ръце (34/35) става дума за "das Selbe" като философски термин, който на български гласи "тъждественото".

Естествено, че може и трябва да се намери по-подходящ еквивалент. Ана Димова обаче превежда "едно и също" и погубва цялата великолепна строфа. "Spruch" в стихотворението Einem, der vor die Tur stand / На един, който стоеше пред портите (76/77) не означава "реч", както е преведено, а "благослов" - видно от двата разперени за еврейски благослов пръсти ("spreize die zwei / Kruppelfinger").


Защо Ана Димова не иска да знае за ритъма на стихотворенията, които превежда? Защо не я интересува инцидентната рима при Целан и я изоставя, след като именно привидната й инцидентност изисква специално внимание? Защо тези изнасилени рими и тази спъната стъпка в няколкото "класически" стихотворения? Защо "Nachmittag mit Zirkus und Zitadelle" (108) и "Was geschah?" (118) са преведени като лош подстрочник? Защо разчленява думи като "пред-мълчаха" (39) или "дърво-делци" (49)? При Целан е ясно, той с подобни разчленявания полифонизира думата и актуализира някаква дремеща в нея (морфемна или етимологична) семантика, но в превода с редки изключения виждам в разчленяванията само маниерничене без смисъл.

 

Същевременно от въпиющата на места езикова непохватност на превода на човек чак мъчно му става. Често без никаква нужда личното местоимение "по немски" придружава глагола: "аз яздих през снега, ти чуваш ли" (23), "помниш ли още, че аз пеех?" (61) Четеш невъзможен български ("Окото ти стои на бадема насреща", 79), или немски български ("- един дух? Едно име? - "вместо " -дух ли си, име ли? -" 137), срещаш недоразумения като "о-приятеляване" (147) вместо "раз-приятеляване" ("Ver-/ freundung"), или "обиталище" (139) вместо "обител".

 

И разбираш, че поразията е необратима. Остатъка от разочарование ти дават разни грешки-смислотрепачи в оригинала като "das warst du" вместо "da warst du" (38), "Ein aus der Hand ihrer / Wunde" вместо "Ein aus der Hand und ihrer / Wunde"(74) или "buch- / stebierte, stebierte" вместо "buch- / stabierte, stabierte"(142).


Още по-необяснима ми става цялата тази галиматия, като чета литературоведските и теоретични текстове на преводачката за поезията на Целан и проблемите на превода. Публикациите на Ана Димова, които познавам, издават задълбочена и сериозна информираност по темата. Такъв текст е например и послесловът й към изданието със заглавие "Преводима ли е лириката на Паул Целан?".

 

Преводачката явно знае за какво става въпрос. (Някъде на моменти и го доказва: в "Песен на безпътника-бездомник" например, или в "Изкоронен"). Знае, но като филоложка. А след въпроса-заглавие идва напътствието й: "Читателят сам може да прецени дали предлаганите тук опити дават положителен или отрицателен отговор на този въпрос." Можеше и по-скромно.

 

Въпросните опити не са баш критерий за преводимостта на Целан. Знам, че мога да бъда затрупан с примери за противното, но мисля, че Целан - доколкото изобщо е преводим - може само от поет да бъде донякъде задоволително изречен на български. Един Константин Павлов, например, един Ани Илков. Ако преводачът поназнайва немски, естествено. И това един ден ще стане. Засега поне литературният факт "Целан на български" още не се е случил.

 

ЖЕРМИНАЛ ЧИВИКОВ

 

P. S. Сигурен съм, че повечето нашенски пУети дори на са чували името на Целан (Paul Celan), който наред с Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Ницше и Готфрид Бен е един от най- великите немски поети. Точно затова нашите драскачи са опинци. И такива ще си останат! Впрочем, колкото и да лъскаш опинците, от тях трандафори няма да станат...

 

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.

Save


Тагове:   изкуство,   поезия,   критика,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apostapostoloff
Категория: Други
Прочетен: 3191409
Постинги: 1925
Коментари: 658
Гласове: 3575