Отровите - продължение

5 януари 2019 г. Irmin 

http://www.renegadetribune.com/the-poisoners/?fbclid=IwAR1OZSXO7NVodQ5prlrTvXf_0EdsQpXHhIJcPu_kqAFOtI4waFMy-GXHxxs&doing_wp_cron=1584811219.0003120899200439453125

Бележка на редактора на Renegade : Преформатирах цялото това парче, така че да се чете като статия, а не като номерирана серия от туитове.

Нишка в Twitter от @No_Your_Enemy (публикувана на 5 януари 2018 г.).

„Ако те [евреите] биха могли да ни убият всички, с радост биха го направили, да, и често го правят, особено тези, които се изповядват като лекари. Те знаят всичко, което се знае за медицината в Германия; Те могат да дадат отрова на човек, от който той ще умре след час, или след десет или двадесет години; те разбират старателно това изкуство. " - Мартин Лутер

„Отравянето дълго време беше тясно свързано с магьосничеството и магията. Тайнствените смъртни случаи могат да бъдат приписани на едни или други, и двете трябва да използват окултни и сензационни сили на природата.

Същата дума е използвана в гръцкия и на латински езици за отрова и магьосничество, за наркотици и филтър или магическа отвара. Фактът, че мъжете всъщност са били отровени, подкрепяше вярата във възможността за магьосничество, а тази вяра от своя страна стимулираше прекомерната доверчивост в отровите, за които се смяташе, че действат на разстояние или след дълъг период от време. “

Сред първите еврейски лекари, за които чуваме на Запад, беше Зедекия, придворният лекар на император Карл Балд, чиято репутация като магьосник несъмнено далеч надминаваше уменията му като лекар. Той също беше обвинен в отравяне на своя император през 877 г. и въпреки че източниците не смятат, че си струва да се споменават, той без съмнение преживя подобна съдба.

Отравянето бързо стана банално обвинение срещу еврейските лекари, които, разбира се, бяха безсилни да го опровергаят.

През 1161 г. в Бохемия настъпва масово екзекуция, когато осемдесет и шест евреи са изгорени като съучастници в предполагаем заговор на еврейски лекари за отравяне на населението. Според Бернардин от Сиена се казва, че еврейски лекар от Авиньон му е признал убийството на хиляди християни чрез отравяне.

Записите са ПЪЛНИ ЗА ИЗГЛЕЖДАНЕ с случаи на подобни обвинения, а забраната срещу употребата на еврейски лекари често се определяше само от това подозрение.

Siete Partidas предвиждаше, че християнинът може да приема лекарства, предписани от евреин, само ако християнски лекар е запознат със съдържанието.

През 1610 г. медицинският факултет на Виена тържествено потвърди, че еврейските лекари са обвързани от законите си да убиват всеки десети пациент християнин чрез наркотици.

Кралица Елизабет се почувствала принудена да нареди екзекуцията на своя лекар, превърнатия евреин Родриго Лопес, по обвинение в заговор за отрови.

Обвинението в отравяне обаче по никакъв начин не е ограничено до лекарите. Като цяло евреите се смятаха за особено умели в това изкуство. В Рейнланд през 1090 г. научаваме за евреи, които се занимават с различни лекарства и салви, и тъй като екзотичните елементи на средновековната фармакопея са били внесени от Изтока, можем да предположим, че през този период подобни предмети са били част от редовните запаси търговия с еврейски търговци.

От единадесети до тринадесети век редица владетели изрично им предоставиха привилегията да продават лекарства и лекарства; през следващите векове тази политика беше обърната и светските и религиозни власти направиха многократни опити да спрат тази търговия.

Често повтарящото се законодателство, въплътено в светски и църковни кодекси, забраняващо на християните да купуват месо и други хранителни продукти от евреи, често е мотивирано от подозрението, че е възможно да бъдат отровени, както Виенският и Бреславския съвети от 1267 г. и Статутът на Валадолид (1412 г.) ) изрично казано (макар че християнското раздразнение от факта, че евреите им продават онези части от закланото животно, които те самите не могат да ядат поради ритуални ограничения, вероятно е еднакво отговорна за забраната.

Известно схващане е, че преди да продадат месо на християни, евреите са накарали децата си да уринират по него или по друг начин го правят негодни за консумация; ако всъщност не са го отровили, то поне са го натоварили с проклятия, за да може да донесе болест и смърт на християните, които са го изяли.

Агобард и Амуло, съвременници от девети век, обвиниха евреите, че са пуснали мръсотия във виното, което продават на християни, подозрение често се повтаря.

Сицилианският наред от XV век забранява продажбата на вино, произведено от еврейски произход, „тъй като не е подходящо християнинът да пие гроздето, изтласкано от краката на евреите, а също и поради други измами, които биха могли да се практикуват от примесите на мръсни неща. "

Тази рецепта обхваща не само вино, но и „масла, мед и подобни течности или нещо на прах, като смлени подправки и ястия и други подобни неща, и като цяло всичко, от което може да се направи вредна смес от лоша природа, която навлиза през устата и в която могат да се правят тайни измами. "

Разпоредба от устава на град Бозен (Тирол) от четиринадесети век, която допълнително прилага това подозрение, гласи: „Когато евреите искат да закупят нещо на пазара, те трябва да го посочат; това, което докосват, трябва да купят на цената на продавача. “

Друга разпоредба изисква месото, което е бил докоснат или намушкан от евреин, да може да бъде продадено на християнин, само след като той е бил предупреден за този факт, така че да го купува на своя отговорност. Подобни наредби са били в сила в редица градове.

Популярното вярване във възможността за отравяне на едро е толкова силно, че слуховете за еврейски заговори за убийство на голяма част от християнството, които започнаха да разпространяват широко в началото на четиринадесети век, спечелиха незабавно.

Обвинението за отравяне на кладенец не беше безпрецедентно; тя вече е била нарязана на три места (1308 във Вод; 1316 в района на Ейленбург и 1319 във Франкония) преди първия наистина сериозен инцидент.

През 1321 г. прокажените във Франция са обвинени, че носят същия дизайн и търпят широко преследване, но скоро се оказа, че те са малко повече от агенти и че евреите са отговорните предприемачи зад схемата.

В един доклад се казва, че еврейско писмо, намерено в Партенай през 1321 г. и преведено от „обърнат“ евреин, се казвало, че разкрива огромен заговор на евреите, прокажените и сарацините в Испания за унищожаване на цялото християнско население на Европа чрез отравяне кладенците.

Летописецът на Сен Дени разказва, че „голям и богат евреин“ е наел прокажените да направят това и им е дал рецептата за отровата, която съдържа „човешка кръв и урина, три вида билки, имената на които е направил не знаят или не желаят да разкрият “, а също и„ тялото на Исус Христос. “

Това се смята за изповедта на прокажен „с голяма известност“. Друг акаунт ще има отровата да включва „глави на добавките, крака на крастави и крака на жените“.

В тези приказки очевидно е имало малко доверие, тъй като едикт, издаден на 21 юни 1321 г., насочва арестуването и наказанието на замесените прокажени, без да се споменават евреи. Инцидентът обаче не може да бъде оставен изцяло неизползван: изглежда, че Парижът на Париж, най-върховният съд на краля, е наложил голяма глоба от евреите на Франция вследствие на тези доклади, а на следващата година Карл IV, като ги е убил от повечето им притежания (евреите подкупиха краля), изгониха ги от Франция заради предполагаемото им съучастие в заговора.

Хронистът от шестнадесети век Йоханес Авентин отбелязва, че през 1337 г. евреите са планирали да отровят цялото християнско население на Германия, но планът им се е отклонил.

Друга традиция от шестнадесети век гласи, че евреите от Прованс, като отмъстили за едикта на Втория събор на св. Руф от 1337 г., забранявайки брака и използването на еврейски лекари и аптекари, са докарали вредителя от Индия и са го причинили на унищожи цели села в този регион, откъдето се разпространи в Европа.

Още един доклад от шестнадесети век гласи, че през 1348 г. (годината на Черната смърт) евреите провеждат среща в Бенфелд в Елзас, „както по-късно признават“, и там излюпват заговор за отравяне на всички кладенци в Германия „от Германско море до италианските (welsch) планини. "

ЧЕРНИЯТ ПЛАГ

„Вместо да се насилват, тези хора се движеха свободно, държейки в ръцете си цветя или благоуханни билки или една от широка гама подправки, които прилагаха на периодични интервали в ноздрите си; смятайки го за отлична идея да укрепи мозъка с миризми от този вид; защото вонята на мъртви тела, болест и лекарства като че ли изпълва и замърсява цялата атмосфера. "

Заболяването, обхванало цяла Европа в края на 40-те години, изглежда, че съвременниците предвещават края на света. За летописците от Падуа чумата беше опустошение, по-окончателно от Потопа на Ной - когато Бог бе оставил живи хора да продължат човешкия род.

От другата страна на Европа, в Килкени, Джон Клин остави празни страници в края на хрониката си „в случай, че някой все още е жив в бъдеще“.

ТОЗИ СА НЯКОИ ОТ СЧЕТОВЕТЕ СИ:

„В Генуа и Венеция всеки град, всяко населено място, всяко място беше отровено от заразната мор и техните жители, както мъже, така и жени, умряха внезапно. И когато един човек се е заразил с болестта, той е отровил цялото си семейство, дори когато е паднал и е умрял, така че онези, които се готвят да погребат тялото му, са били иззети от смърт по същия начин. Тази смърт влиза през прозорците и като градове и градове били обезлюдени, жителите им оплаквали мъртвите си съседи.

Почти всички, които са били на изток или в регионите на юг и север, стават жертва на внезапна смърт след заразяване с тази болест на болестта, сякаш ударена от смъртоносна стрела, която вдигна тумор върху телата им.

Мащабът на смъртността и формата, която е приела, убедиха живеещите, плачещи и оплакващи се през горките събития от 1346 до 1348 г., че последният съд е дошъл.

Трябваше да се провеждат масови погребения и нямаше достатъчно място за погребване на нарастващия брой мъртви. Свещеници и лекари, на които поема по-голямата част от грижите за болните, бяха напълнили ръце при посещение на болни и, уви, по времето, когато те напуснаха, те също бяха заразени и последваха мъртвите веднага до гроба.

Никаква молитва, тромпет или камбана не призовава приятели и съседи на погребението, нито се провежда масово. Деградираните и бедните нещастници се заплащаха, за да пренесат великите и благородните за погребение,

Защото социалните равни на мъртвия не се осмелиха да присъстват на погребението от страх да не бъдат съборени. Мъжете са били погребани денем и нощем, тъй като нуждите трябва и само с кратко обслужване.

В много случаи къщите на мъртвите трябваше да бъдат затворени, тъй като никой не смееше да влезе в тях или да докосне вещите на мъртвите. Никой не знаеше какво да прави.

Всички, един по един, паднаха на свой ред в стрелата на смъртта.

Тези от двата пола, които са били здрави и не се страхували от смъртта, са били нанесени от четири дивашки удара по плът. Първо, от синьото, вид студена скованост разтревожи телата им. Усещаха мравучкащо усещане, сякаш бяха убодени от точките на стрели.

Следващият етап беше страховита атака, която прие формата на изключително твърд и твърд врял. При някои това се развива под мишницата, а при други в слабините между скротума и тялото. Тъй като ставаше по-солидна, изгарящата му топлина кара пациентите да изпаднат в остра и гнилна треска, със силно главоболие. Тъй като засилва крайната му горчивина може да има различни ефекти.

В някои случаи това пораждаше нетърпима воня. При други тя донасяше повръщане на кръв или отоци в близост до мястото, от което възникна корумпираният хумор: на гърба, през гърдите, близо до бедрото. Някои хора лежат сякаш в пиянски ступор и не могат да се разбунят. Някои починаха в същия ден, когато болестта ги завладя, други на другия ден, други - мнозинството - между третия и петия ден. Нямаше известно лекарство за повръщане на кръв. Тези, които изпаднаха в кома или претърпяха подуване или смрад на корупция, много рядко избягват. Но от треската понякога е било възможно да се направи възстановяване.

При всички случаи малко от тези, които са го хванали, се възстановяват и в повечето случаи смъртта настъпва в рамките на три дни от появата на описаните от нас симптоми, някои хора умират по-бързо от други, мнозинството без треска или други усложнения.

Но това, което направи този мор още по-тежко, беше, че всеки път, когато страдащите от него се смесят с хора, които все още не са засегнати, той ще се втурне към тях със скоростта на огън, препускащ през сухи или мазни вещества, които случайно се поставят в неговия обсег.

Това също не е било в пълна степен на злото му, защото не само е заразило здрави хора, които разговаряли или имали някакви отношения с болните, правейки ги болни или посещавайки също толкова ужасна смърт срещу тях, но също така изглеждало, че прехвърля болестта на всеки докосване до дрехите или други предмети, които са били обработвани или използвани от жертвите му.

Това е забележителна история, която трябва да разкажа. И не беше ли фактът, че аз съм един от много хора, които го видяха със собствените си очи.

Едва ли бих се осмелил да повярвам в това, камо ли да го ангажирам на хартия, въпреки че го бях чул от човек, на чието слово мога да се доверя. Чумата, която описвах, беше от толкова заразна природа, че много често тя видимо правеше повече от просто преминаване от един човек на друг

Всеки път, когато животно, различно от човек, докосне нещо, принадлежащо на човек, поразен или унищожен от болестта, то не само улови болестта, но и умря от нея почти веднага. На всичко това, както току-що казах, собствените ми очи свидетелстват повече от един път. Един ден, например, парцалчетата на бедняк, умрял от болестта, са изхвърлени на улицата, където привличат вниманието на две прасета.

По техния спечелен начин, прасетата на първо място дадоха на парцалите задълбочено манипулиране с муцуните си, след което ги взеха между зъбите си и ги разтърсиха по бузите. И след кратко време те започнаха да се гърчат, сякаш са били отровени, след което двамата паднаха мъртви на земята, разпръснати върху парцалите, които доведоха до тяхното отмятане. "

- Декамерон на Джовани Бокачо

„Дишането разпространи заразата сред говорещите заедно, като единият заразяваше другия и сякаш жертвата беше поразена наведнъж от страданието и беше, така да се каже, разбита от нея.

Това разтърсващо въздействие, заедно с инхалираната инфекция, предизвика изригване на един вид цирей, с големина на леща, върху бедрото или ръката, които така заразиха и нахлуха в тялото, че жертвите насилствено кашляха кръв и след три дни „непрекъснато повръщане, за което нямаше лекарство, те умираха - и с тях умира не само всеки, който е разговарял с тях, но и всеки, който е придобил или докоснал или положил ръце на вещите си.“

- Микеле да Пиаца

„В един ден 1312 души загинаха в Авиньон, според изчисление, направено в присъствието на папата. В друг ден повече от 400 починаха. 358 от доминиканците в Прованс са починали по време на Великия пост. В Монпелие са оцелели само седем братя от 140. В Магдалена са оцелели седем от 160, което е напълно достатъчно. От 140 минорита в Марсилия не остана никой да пренесе новините на останалите - и добра работа също. От кармелитите в Авиньон 66 са загинали, преди гражданите да осъзнаят какво причинява смъртта.

Те помислили, че братята са се убивали един друг. Нито един от английските августинци не оцеля в Авиньон - не че някой ще се разстрои от това. В същото време чумата бушуваше в Англия. Той започна през есента на различни места и след състезания из страната завърши по същото време през следващата година. По това време в Коринт и Ахая бяха погребани много граждани, когато земята ги погълна. Замъци и градове се разпукаха и бяха съборени и погълнати.

В Кипър планините бяха изравнени, блокирайки реки и причинявайки много граждани да се удавят и градовете да бъдат разрушени. В Неапол беше същото, както беше предсказал един брат. Целият град беше разрушен от земетресение и бури.

И земята внезапно беше затрупана, като камък, хвърлен във вода. Всички умряха, включително и братът, който го беше предсказал, с изключение на един брат, който избяга и се скри в градина извън града. И всички тези неща са породени от земетресението. "

„Тогава най-плачевната чума проникна през брега през Саутхемптън и стигна до Бристол, и почти целия град беше заличен. Сякаш внезапната смърт ги белязала предварително, за няколко лежали болни повече от 2 или 3 дни или дори за половин ден.

Жестоката смърт отне само два дни, за да избухне целия град.

През същата година през цялото царство е имало голям опел от овце, дотолкова, че на едно място са умрели повече от 5000 овце на едно пасище, ​​а телата им са били толкова покварени, че нито едно животно или птица не би ги докоснало. ”

- Хенри Найтън

- Едва ли някой се е осмелил да има нещо общо с болните. Те избягаха от оставените от мъртвите неща, които някога бяха скъпоценни, но сега бяха отровни за здравето. Хората, които един ден бяха пълни с щастие, на следващия бяха открити мъртви.

Някои бяха измъчвани от циреи, които избухнаха внезапно в различни части на тялото и бяха толкова твърди и сухи, че когато бяха притиснати, почти не изтичаше никаква течност. Много от тези хора избягаха, като разпръснаха цирея или дълги страдания.

Други жертви имаха малки черни пустули, разпръснати по кожата на цялото тяло. "

- Е. М. Томпсън

Теории и обвинения бяха отправени срещу редица различни хора, но най-честите бяха отправени срещу евреите. Местните служители си разменят подробности за еврейските огромности в техните квартали и за признанията, изнудвани при леки мъчения, създавайки атмосфера, в която всяко доказателство уволнява мъже, за да издирва повече престъпници.

„Някои нещастни мъже [евреи] бяха намерени в притежание на някои прахове и бяха обвинени в отравяне на кладенците - в резултат на което тревожните мъже сега отказват да пият вода от кладенци.

Мнозина бяха изгорени за това и се изгарят всеки ден, тъй като беше наредено да бъдат наказани по този начин. Също така морската риба по принцип не се яде, мъжете считат, че са били заразени от заразения въздух.

Освен това никакви видове подправки не се ядат и не се обработват, освен ако не са на склад от една година, защото мъжете се страхуват, че може да дойдат от галерите [еврейски търговци], за които говорих. За много случаи яденето на пресни подправки или определена морска риба е с изключително неприятни резултати. "

„През 1349 г. евреите са завзети и хвърлени във вериги и в затвора навсякъде, на всички места, където са обитавали. Причината за това беше силно подозрение, че те планират да унищожат християните с помощта на отрова и че тайно са пуснали отрова в кладенци, извори и реки, така че християните да я пият. И общият доклад беше, че са правили това на различни места. Защото имаше едни евреи, които бяха хитри и научиха астролози и те прогнозираха предстоящата смъртност от хода на звездите, и това ги насърчи да приложат злото си намерение на практика с повече увереност и хитрост.

Те също така видяха по хода на звездите, че трябва да бъде унищожена религиозна секта (и се надяваха, че това означава християните) и че ще се появят мъже, носещи червени кръстове (и не бяха сигурни дали това означава, че тяхната секта ще бъде унищожена) ; и те казаха много други неща, които ще отнемат твърде много време, за да се свържат тук. "

„Мъжете приписват мор на заразен въздух или вода, тъй като по това време не е имало глад или липса на храна, а напротив, голямо изобилие.

Един от резултатите от това тълкуване беше, че заразата и внезапната смърт, която донесе, бяха обвинени върху евреите, за които се твърди, че са отровили кладенци и реки и са покварили въздуха.

Съответно целият свят брутално се надигна срещу тях, а в Германия и в други страни, които имаха еврейски общности, много хиляди бяха безразборно разбити, заклани и изгорени живи от християните. Безумното постоянство, показано от тях [евреи] и техните жени, беше невероятно.

Когато евреите се изгаряха, майките щяха да хвърлят собствените си деца в пламъците, вместо да рискуват да бъдат кръстени и след това да се хвърлят в огъня след тях, за да горят със съпрузите и децата си. “

„Твърди се, че много нечестиви християни [конверсоси] са открити, че отравят кладенци по подобен начин.“

(Християните не можаха да разберат как кладенците продължаваха да се отровят, дори след изгарянето и прогонването на евреите. Виновните бяха крипто-евреите)

Както показват признанията от Савой, властите не се интересуват само от извличане на признания за индивидуална вина, но и от доказване на съществуването на международна еврейска конспирация.

ВЗЕМАНИЯ И ЕВРЕЙСКИ КОНФЕСИИ

Наказанието на евреите започва през септември и октомври 1348 г. в Чийлон, на Женевското езеро, където срещу тях е образувано първото наказателно производство, след като те отдавна бяха обвинени от хората в отравяне на кладенците.

Подобни сцени последваха в Берн и Фрайбург през януари 1349 г. Под въздействието на леките мъчения евреите признаха себе си за виновни за наложеното им престъпление; и се потвърждава, че отровата е била намерена в кладенец в Зоффинген.

Това беше счетено за достатъчно доказателство, за да убеди света; и наказанието на отвратените еврейски виновници по този начин изглежда оправдано.

Още през есента на 1348 г. ужасна паника, предизвикана от това овладяване, завладя всички народи; особено в Германия изворите и кладенците са построени, за да не може никой да пие от тях или да използва съдържанието им за кулинарни цели; и дълго време жителите на многобройни градове и села са използвали само речна и дъждовна вода.

Градските порти също бяха охранявани с най-голяма предпазливост: допуснати бяха само поверителни лица; и ако лекарството или която и да е друга статия, която може да се предполага, че е отровна, се намери в притежание на непознат - и е естествено някои да имат тези неща от тях за лична употреба, той е принуден да погълне порция от него.

Благородните и средните безстрашно са се обвързали с клетва да изгонят евреите чрез огън и меч и да ги грабнат от техните покровители, чиито брой е бил толкова малък, че в цяла Германия, но на малко места може да се споменат къде са тези мерзости, т.е. виновни хора не се считат за отстъпници и мъченически и изгорени.

Тържествени призовки бяха издадени от Берн до градовете Басле, Фрайбург в Брейсгау и Страсбург, за да преследват евреите като отрови. Майсторите на Бурго и сенаторите се противопоставиха на тази реквизиция; но в Базе населението ги задължава да се обвържат с клетва да изгорят евреите и да забранят на хората от тази общност да влизат в града им за период от двеста години.

Редовна диета се провеждаше в Бенефелд, в Елзас, където епископите, лордовете и бароните, както и депутати на графствата и градовете, се консултираха как трябва да продължат по отношение на евреите; и когато депутатите от Страсбург - всъщност не епископът на този град; който се оказа жесток фанатик - говори в полза на преследваните, тъй като нищо престъпно не е доказано срещу тях; вдигна се голям протест и го питаха бурно: защо, ако е така, те бяха покрили кладенците си и извадиха кофите си?

Където и евреите не бяха изгорени, те поне бяха прогонени. и така принудени да се скитат, те попаднаха в ръцете на хората от страната, които без колебание и независимо от всички закони ги наказваха с огън и меч.

В „Спийърс“ евреите, подтикнати от страх, събрани в собствените си жилища, които подпалиха и по този начин погълнаха себе си - със семействата си. Останалите няколко бяха принудени да се подчинят на кръщението; докато мъртвите тела на убитите, които лежаха по улиците, бяха поставени в празни винени бъчви и се търкаляха в Рейн, за да не зарази въздуха. В Страсбург две хиляди евреи бяха изгорени живи в собственото си погребение, където беше издигнато голямо скеле: малцина, които обещаха да приемат християнството, бяха пощадени и децата им взети от купчината.

Само в Маенция се казва, че са умъртвени 12 000 евреи. Флагелантите влязоха на това място през август; по този повод евреите изпаднаха заедно с християните и убиха няколко; но когато видяха неспособността си да издържат на нарастващото превъзходство на враговете си и че нищо не може да ги спаси от унищожение, те погълнаха себе си и семействата си, като подпалиха жилищата си. Така също и на други места влизането на флагеланти породи сцени на клане; и тъй като жаждата за кръв навсякъде се съчетаваше с необуздан дух на прозелитизъм, сред евреите възникна фанатично усърдие да загине като мъченици на своята древна религия. (Страхливци)

В Еслинген цялата еврейска общност се изгори в синагогата си; и майките често бяха наблюдавани да хвърлят децата си върху купчината, за да не се кръстят и след това да се утаят в пламъците.

Почти всички евреи, които спасиха живота си чрез кръщение, след това бяха изгорени в различно време; защото те продължиха да бъдат обвинявани в отравяне на водата и въздуха. (Crypto-евреи)

Герцог Алберт Австрийски изгаря и граби онези от градовете си, които са преследвали евреите, суетна и нечовешка процедура, която освен това не е освободена от подозрението за алчност; въпреки това той не е бил в състояние в собствената си крепост Киберг да защити няколко стотици евреи, които са били приети там, да не бъдат варварски изгорени от жителите.

Няколко други първенци и графове, сред които Рупрехт от Пфалца, взеха евреите под тяхна закрила срещу заплащане на големи суми: вследствие на което бяха наречени „еврейски господари“, и бяха изложени на опасност да бъдат нападнати от населението & от техните мощни съседи.

В цяла Европа беше съобщено, че те са във връзка с тайни началници в Толедо, на чиито постановления са подчинени и от които са получили заповеди за зачитане на паричните пари, отравянията, убийствата на християнски деца и др. ; че те са получили отровата по море от отдалечени части и също са я приготвяли от паяци, сови и други отровни животни; но за да може тайната им да не бъде открита, тя е била известна само на техните равини и богати мъже.

Очевидно имаше малко хора, които НЕ считаха това екстравагантно обвинение за основателно; наистина в много съчинения от XIV век откриваме голямо сражение по отношение на подозираните еврейски отрови.

След самопризнанията на първите евреи в Швейцария, леките мъчения изнудвали подобни на различни места. Някои признаха, че са получили отровен прах в торби и разпореждания от Толедо от тайни пратеници. Чантите с това описание също често се намирали в кладенци.

Изповед

Проверка на евреите, обвинени в отравяне на кладенците. Отговор от Кастелан от Чилън до град Страсбург, заедно с копие от инквизицията и изповедта на няколко евреи, затворени в замъка на Хилон по подозрение за отравяне. Anno 1348.

На уважаемия кмет, сенат и граждани на град Страсбург, Кастеланът от Чилън, заместник на съдебния изпълнител в Шабла, изпраща поздравления с цялото си уважение и уважение.

Разбирайки, че желаете да бъдете запознати с признанието на евреите и доказателствата, предадени срещу тях, аз удостоверявам с тези подаръци на вас и всеки от вас, който желае да бъде информиран, че те от Берн са имали копие от инквизицията и изповедта на евреите, които напоследък пребивават на посочените места и които са обвинени в пускане на отрова в кладенците и на няколко други места: като също най-категоричното доказателство за истинността на обвинението, предпочитано срещу тях.

Много евреи бяха поставени на въпроса, а други бяха извинени от него, защото признаха, и бяха изправени пред съд и изгорени. Няколко християни (конверсоси) също, които имали отрова, дадена им от евреите с цел да унищожат християните, били пуснати на колелото и измъчени.

Това изгаряне на евреите и изтезания на споменатите християни [Конверсос] се случи в много части на окръг Савой.

Добре ли си.

31. Изповедта, направена на 15-ти септември, годината на нашия Господ 1348, в замъка Хилън от арестуваните в Нойштадт евреи по обвинението за отравяне на кладенци, извори и други места; също така Храната и т.н., с цел да унищожи и изгони всички християни.

Балавигнус, еврейски лекар, жител на Тонон, е арестуван в Чилън вследствие на намирането му в квартала. Той беше поставен за кратко до стелажа и след като беше свален, призна, след много колебание, че преди десет седмици равинът Яков от Толедо, който поради цитат, пребивава в Шамбери от Великден, изпрати му от еврейско момче някаква отрова в мумията на яйце: това беше прах, зашит в тънка кожена торбичка, придружен от писмо, което го наказваше за наказание от отлъчване и от необходимото му спазване на закона, до хвърлете тази отрова в по-големите и по-често посещавани кладенци на град Тонон, за да отровите онези, които черпят вода там.

Освен това той беше възнамеряван да не съобщава обстоятелството на което и да е лице под същото наказание. В съответствие с тази заповед на еврейските равини и лекарите на закона той, Балавигнус, разпространява отровата на няколко места и признава, че една вечер е поставил определена порция под камък през извор на брега на Тонон.

Освен това той призна, че споменатото момче донесе различни писма с подобен внос, адресирани до други хора от своята нация, и по-специално посочи някои, насочени няколко пъти към Мосоет, Бандитон и Самолето, от Нойштадт; на Мусео Абрамо и Акет от Монтренц,

Евреи, пребиваващи в Thurn във Vivey; на Бенетон и неговия син в Сейнт Мориц; до Вивиан Якоб, Акетус и Сонет, евреи в Аквани.

Няколко писма с подобен характер бяха изпратени до Абрам и Мюсет, евреи в Мончеоли; и момчето му каза, че е завел много други хора на различни и далечни места, но не си спомня към кого са адресирани. Освен това Балавигнус призна, че след като е отложил отровата в извора в Тонон, забранил положително на жена си и децата си да пият водата, но не смятал за подходящо да посочи причина. Той избягва истинността на това твърдение и в присъствието на няколко достоверни свидетели, заклети в своя закон и петте книги на Мойсей, на всеки предмет от неговото депозиране.

На следващия ден Балавигнус доброволно и без изтезания ратифицира горната изповед дословно пред много личности и по свое желание призна, че на връщане един ден от Тур близо до Вивей, се е хвърлил в кладенец под Муструес а именно тази на La Conerayde, количество от отровата, обвързана в парцал, дадена му за целта от Акетус от Монтренца, жител на споменатата обиколка: че той се е запознал с Мансионо и неговия син Делосаз, жители на Нойштад, с обстоятелството, че го е направил.

Той описа цвета на отровата като червен и черен. На деветнадесети септември септември горепосоченият Балавигнус призна, без мъчения, че около три седмици след Whitsuntide, евреин на име Мус му казал, че е хвърлил отрова в кладенеца, в къщата по поръчка на това място, имота от семейство Борнелер и че той вече не е пил водата от този кладенец, а тази на езерото. По-нататък той унищожи, че Мусус го информира, че също е положил част от отровата под камъните в къщата по поръчка на Chillon.

Следователно в този кладенец беше направено търсене и откритата отрова: част от него беше дадена на евреин чрез изпитание и той впоследствие умря. Той също така заяви, че равинът е наредил на него и на други евреи да се въздържат да пият водата в продължение на девет дни, след като отровата е била влята в нея; & веднага след като отрови водите, той съобщи обстоятелството на другите евреи.

Той, Балавигн, призна, че преди около два месеца, тъй като е бил в Евиан, е водил някакъв разговор по този въпрос с евреин, наречен Яков, и е бил даден утвърдителен отговор; след това го разпита дали се е подчинил на заповедта, а Яков отговори, че не го е направил, но е дал отровата на Саветус, евреин, който го е хвърлил в кладенеца Морер в Евиан.

(Какво има във вашата вода на Евиан?)

Яков също го пожелава, Балавигн, да изпълнява наложената му команда с надлежно внимание. Той призна, че Aquetus от Montreantz го е информирал, че е хвърлил част от отровата в кладенеца над Тур, водата от която понякога е пил.

Той призна, че Самолет му е казал, че е положил отровата, която е получил в кладенец, която обаче отказва да го назове. Балавигнус, като лекар, освен това изложи, че човек, заразен от такава отрова, влиза в контакт с друг, докато е в състояние на изпотяване, инфекцията ще бъде почти неизбежният резултат; както може да се случи и от дъха на заразен човек. Този факт той смяташе за правилен и беше потвърден в неговото мнение от атестацията на много опитни лекари.

Той също така заяви, че никой от неговата общност не може да се освободи от това обвинение, тъй като заговорът е бил съобщен на всички; и че всички са виновни по горните обвинения. Балавигн беше пренесен над езерото от Chillon до Clarens, за да посочи кладенеца, в който той призна, че е хвърлил праха. При кацане той е изведен на място; и като видях кладенеца, призна, че това е мястото, казвайки: „Това е кладенецът, в който пуснах отровата“.

Кладенецът е изследван в негово присъствие и лененото платно, в което е била обвита отровата, е намерено в тръбата за отпадъци от нотариус на име Хайнрих Герхард в присъствието на много хора и е показано на споменатия евреин.

Той призна, че това е бельото, съдържащо отровата, което той определи като два цвята - червен и черен, но каза, че го е хвърлил в открития кладенец. Лененото платно е отнето и е запазено.

В заключение Балавигнус свидетелства за истинността на всичко и всичко, както е свързано по-горе. Той вярва, че тази отрова съдържа част от базилика, тъй като е чувал и се е уверил, че горната отрова не може да бъде приготвена без нея.

Бандитоно, евреин от Нойштадт, на петнадесети септември септември беше подложен за кратко на мъченията. След дълъг интервал той признал, че е хвърлил количество отрова, с размерите на голяма ядка, дадена му от Мусей, евреин, в Тур, близо до Виве, в кладенеца на Каруте, за да отрови онези, които са пили от то. На следващия ден Бандитоно, доброволно и без изтезания, удостоверява истинността на горепосоченото отлагане и също признава, че равинът Якоб фон Паше, който идва от Толедо и се е установил в Шамбери, го е изпратил в Пили, от еврейски слуга, някои отрова за размера на голяма ядка, заедно с писмо, насочвайки го да хвърля праха в кладенците при болка от отлъчване.

Следователно той беше хвърлил отровата, зашита в кожена торба, в кладенеца на Cercliti de Roch; освен това, че видя много други писма в ръцете на слугата, адресирани до различни евреи: че той също беше видял споменатия слуга да достави едно от външната страна на горната порта, до евреина Самулет в Нойштад. Той също така заяви, че евреинът Масолет го е информирал, че е вкарал отрова в кладенеца близо до моста във Вивей.III. Споменатият Мансионо, евреин от Нойштад, беше поставен на стелажа на петнадесетия ден на същия месец, но отказа да признае горното обвинение, протестирайки срещу цялото си незнание по цялата материя, но на следващия ден той, доброволно и без никакви изтезания, призна, в присъствието на много хора, че идва от Манчело един ден през последната седмица на Уитсун, в компания с евреин на име Провансал, и

Следователно той взе порция прах за големината на орех и направи, както му беше указано. Той вярваше, че евреите в квартала на Евиан са свикали съвет помежду си по отношение на този заговор, преди Уитсунтид.

Освен това той каза, че Балавигнус го е информирал, че е отровил кладенеца Ла Конерайде под Муструес. Той също потвърди убеждението си за виновността на евреите в тази афера, - продължение

КОРОНАВИРУСИ С ЧОВЕШКИ КРАКА И ЗВЕРСКИ УМ