Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2019 17:50 - „Ако се нестарайме мы (за нашата история) кой ще ся, старае за нас?“, Васил Евстатиев Априлов, 1838 г.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1203 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 04.05.2022 11:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Априлов пръв между просветените българи по онова време схваща значението на етнографските материали за делото на българския народ. Едничък между всички той се явява в услуга на Венелина по събиране на такива материали да ги прави чрез него, а след смъртта му и сам лично достояние на учения свят. Големият интерес, проявен от Априлов в това направление, ни дава право да го наречем първи български етнограф. И наистина, той пише в България писма за събиране на етнографски, исторически и археологически материали: на сестра си Кера в Габрово например той пише: Съберете онези моми и жени дето знайте, че знаят такива песни, и ако са бедни, платете им да ги казват със хорти, да ги пише някой и колкото по-много съберете, толко по-добре…“[1]; на сестриния си зет х. Иоан Манафов, който в 1839 г. му събира 30 песни от „кеменчежиите“ (музикантите)[2]; на отец Неофит Рилски; на Р. Попович в Карлово; на Васкидоузич в Свищов и др. На отец Иларион Макариополски пише: „... Ви писах доде останахте там (Цариград) да изпитате за разни стари работи, монети, книги и пр. Ако минете през Шумен, да идете на Арменските гробища, там има един вехт камък с гръцка надпис, която упоменава и българите. Снимайте му вярно описанието... Ако не минете през Шумен, заръчайте на другиго...“

Априлов не е забравял и лично да напътства в това направление българи, които са се връщали от Русия. Така от писмото на габровците х. Йоан П. Манафов и син му Петко до о. Неофит Рилски с дата 22 февруари 1839 г. научаваме, че Лазар Калоферецът се върнал от Одеса, минал през Габрово и донесъл много здраве от съотечествениците на Априлов и Палаузов, които му поръчали през кои градове да мине, при кои приятели ца се яви, да ги поздравява от тяхна страна и да пита всекиго за песни и монети; а като мине през Търново, да го опише, какви стари развалини има,  за Трапезица, имало ли е железни врати и пр., и пр., които въпроси му били написани дори[3].

В писмото си до Венелин с дата 22 май 1836 г. Априлов между другото пише: Между тем мы с нетерпение ожидаем последних частей вашей Истории. Мы уже писали отцу Неофиту, по Вашему требованию, собрать разных народных песен, ибо, как уверяют здесь наши соотечественники, Габрово славится пиитическим духом и лучший ми художника ми музыки, так что они импровизируют на дан предмет прозою и рими“.

            В 1838 г. той праща на о. Неофит тънка прозрачна хартия, за да снеме копие от хрисовула на Рилския манастир; а в писмо от 10 април същата година, което носи и подписа на Н. Ст. Палаузов, го моли да търси и събира български монети, които да му изпраща, за да извади Шафарик от заблуждението, че българите нямали свои сечени пари и че били татари[4]. За исторически и етнографски материали Априлов се обръща не само към частни лица, но и към манастирите, чрез нему познати и влиятелни манастирски служители. Така в цитираното по-горе негово писмо до Иларион Макариополски четем следното: „... Освен това и обещанието си, что ми даде Х. Викентий, че като иде в манастира (Зограф) ще заръча да испишат иконата на царя Асена, что я има в маностира в царско одеяние, и това до сега не изпълни така и то, чи ще ми прати  копията на Хрисовулат на императора Андроника, что се съхранява в монастирят. - Моля му се барем сега да заръча, да сторят исписание на иконата и Хрисовулът. - Ако се нестарайме мы кой ще ся, старае за нас?“

               В 1843 г. училищното настоятелство в Габрово изпраща на Априлов а 23 монети с тегло 27 1/2 драма и купени за 84 гроша; в 1844 г. му изпращат други 15 монети и пр. Училищното настоятелство е изпращало монети и след смъртта на Априлова, на неговия душеприказчик и сподвижник Н. Ст. Палаузов, комуто в 1849 г. например изпраща такива.

Със събираните етнографски и други материали Априлов е бил в услуга на Венелина, който, като негов ръководител, му е  дал и първите упътвания върху програмата за изучаване на българския народ в езиково, етнографско и историческо отношение[5]. На Венелина Априлов е изпратил и един препис от историята на о. Паисий. Това е било още в 1837 г.[6] През 1839 г. Априлов загубва своя ръководител - Венелина. От благодарност към него, той взема инициатива за събиране на средства за издигане подобающ паметник, с който ца се увековечи името му. Средствата се събират скоро и паметникът бива поръчан в Италия.

Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg

image

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html

https://m.helikon.bg/226591-%D0%98%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8.html              


[1] Известия на Нар. етнограф. музей. София, 1921 г. Кн. II. Стр. 72.

[2] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Цит. съч. Сар. 206.

[3] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Стр. 206.

[4] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Стр. 182.

[5] Гл. писмото на Венелина до Априлова. Сб. Н. ум. Кн. И. Стр. 177.

[6] https://www.book.store.bg/p281488/drevnite-i-segashni-bylgari-i-otnoshenieto-im-kym-rusite-iurij-ivanovich-venelin.htmlБългария 1000 години, София 1930, Т. I. Стр. 279.

А това е книгата силно повлияла на Априлов да се заеме със създаването на модерното гимназиално образование на българския народ:

image
а и издадената посмъртно от Денкоглу:

https://www.book.store.bg/p281488/drevnite-i-segashni-bylgari-i-otnoshenieto-im-kym-rusite-iurij-ivanovich-venelin.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54925

а и издадената посмъртно от Денкоглу:


image

https://www.book.store.bg/p281492/kriticheski-izsledvania-kym-istoriata-na-bylgarite-iurij-ivanovich-venelin.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54924

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
image














Гласувай:
8



1. iliyanv - Комай само ти не видиш, че Априлов е руски
20.08.2019 19:01
агент със специални задачи по кражба на български културно-исторически ценности и артефакти.
цитирай
2. historybg2018 - Здравейте Илиан!
21.08.2019 09:53
Делото на Априлов е документирано с големи подробности в посочената книга и много други материали. Априлов с лични средства създава и издържа гимназиалното образование в България. Четете писмата му, протоколите от решенията на габровци за въвеждане първо на взаимоучителната система, а след това и на гимназиалното образование. Всичко това става със систематично подготвяне на учители (около 40 души е издържал лично той (6 държавни стипендии)) и се е грижел да се върнат в Габрово и да преподават. Когато Мидхат ги изпъжда той вместо да извади очите на българите им ги изписва, защото тези подготвени хора отиват в други градове и създават там нови гимназии. В първите десетки години гимназиалното образование е безплатно за всеки българин, подкрепено единствено от Априлов и габровския еснаф. И през целия си живот този велик габровец е болен и немощен физически, но духовен гигант. На него дължим схващането, че първо българите трябва да се освободят от духовното робство на гърците, да се образоват, а след това те сами ще решат как и срещу кого да се борят за своята политическа свобода. На него дължим премахването на гръцкия език от училищата и въвеждане на българския в обучението му. Това му навлича омразата на гръцката общественост в Одеса и се стига до физически заплахи, пък и убийства (за сведение: неговия баща е убит от турците на път за църквата, след което чичовците му се изселват от Габрово когато той е на 10 години). Да се говори, че той е руски агент, значи 1) да не се познава поне малко неговата биография и дело и 2) да се петни името на този свят човек. Къде са сега "Априловци и Палаузовци"?
Що се отнася до русофилството на българската интелигенция по време на робството, то то е естествен процес и следствие на това, че тази славянска държава е велика сила, развива своята култура, която е естествено продължение на българската, свободно, и е опора на надеждите на българина за освобождение, което в края на краищата се сбъдна. Но това не прави габровеца Ваисил Априлов руски агент! Моля Ви прочетете книгата оказана в постинга и нека тогава дискутираме още веднъж тази тема. Бъдете здрав!
цитирай
3. antonra - Юрий Венелин
31.08.2019 12:03
Кога ще дойде време да се издаде "Древние и нынешние Болгаре", 1829, на български?
цитирай
4. historybg2018 - Привет Антоне!
10.03.2020 15:02
В момента завършвам: Венелин, Ю. И. (1849) Критические исследования об истории болгар, с прихода Болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим Князем Русским, Святославом. М.: В тип. Николая Степанова, 1849. III, 342 с. Превод на български (2020) Критически изследвания към историята на българите от идването на българите на Тракийския полуостров до 968 година, или до покоряването на България от великия руски княз Святослав. Издадена с даренията на българина И. Н. Денкоглу в Москва в типографията на Николай Степанов през 1849. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-26-1. Бъди здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959539
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031