• Великден
• Мистерията на Голгота
• Христов импулс

Без да навлизаме в подробности, можем да кажем, че е от изключително значение все повече и повече будно и осъзнато да празнуваме четирите основни годишни празника, като по отношение на тях да развиваме светлината на мисълта за истинското им значение, да проявяваме своята дълбока и топла сърдечна съкровеност в изживяването им, да облагородяваме делата си, активно приемайки духовните импулси, които Космосът изпраща към нас - човешките същества. Тези четири празника са апогеят на годишния природен ритъм - Великден, Йоановден, Михаиловият празник и Рождество, свързвайки се с Пролетното равноденствие, Лятното слънцестоене, Есенното равноденствие и Зимното слънцестоене. Това са четири върхови точки както в годишния космическо-природен календар, така и в душевно-духовния човешко-земен "календар".

Тези четири връхни точки, очертаващи космическо-земния природен и човешки ритъм, са пряко свързани с промени на физиологично, душено и духовно ниво в човешкото същество. Освен това те са космически измерения не само в своя чисто научно-материалистичен смисъл, но са и живопротичащи космическо-духовни процеси, далеч от  мъртвородените и ритуално обезглавени от истински духовен живот религиозни празници на официалните църковно-канонични доктрини.

В предстоящото неделно утро на 24.03.2019 год. истинският космически Великден ще настъпи, ще настъпи космическото духовно събитие на Христовото възкресение на Земята и във Всемирното пространство!

От изключително значение е дали човешкото същество е будно и в душевно-духовно и физическо-етерно единение с онова, което се случва в този момент в Космоса, и което е свързано с цялата космично-земна драма, превърнала се в най-важното еволюционно събитие в човешката еволюция - а това е именно Мистерията на Голгота и последвалото Възкресение. Лили Колиско - антропософски изследовател, един от най-значимите ученици на д-р Рудолф Щайнер, прави уникални изследвания в тази насока, като доказва влиянието на космическите формиращи сили, идващи към Земята от Всемира по време на четирите годишни празника. Предстои превод на тези уникални изследвания.

В първата статия от предстоящата поредица, посветена на космическия Великден и неговия дълбок езотеричен смисъл, представяме някои основополагащи идеи на Рудолф Щайнер. Ще упоменем негови лекционни цикли, които могат да осветлят още повече въпроса, като разбира се далеч не можем да бъдем изчерпателни. 

В тази поредица от статии по-конкретно ще разгърнем погледа на антропософския автор и изследовател на Христологията Емил Бок по въпроса за Страстната седмица, ден по ден, Мистерията на Голгота и Мистерията на Възкресението.

От редакторския екип

* * *

Ето какво казва Рудолф Щайнер в Събр.съч.223:

„Ако от месец декември насам силата на Христовия Импулс е свързан вътрешно със Земята, то сега ние намираме, как този Христов Импулс започва да облъчва, да озарява наоколо заедно с разливащото се навън душевно естество на Земята. Защото това, което се разлива тук навън като проникнато от Христа душевно естество на Земята в духовното космическо пространство, то трябва да бъде посрещнато сега от силата на слънчевата светлина издаваща от самото Слънце.

И ражда се представата: сега Христос, който през месец декември се е оттеглил
душевно заедно със земята във вътрешността на земята, за да бъде изолиран от космическите влияния, сега Христос започва с издишването на самата земя самият той да оставя да бъдат издишвани неговите сили, да ги протяга за приемането на слънчевото естество, което лъчезари срещу него. И ние постигаме една вярна схематична рисунка, когато сега нарисуваме Слънчевото Естество като онова, което се съединява с излъчващата се навън от Земята Христова Сила, следователно нарисуваме го така. Христос започва да действува заедно със слънчевото естество по времето на Велик-Ден (Възкресение Христово); ето защо времето на Велик-Дена се пада в периода на издишването на Земята, – обаче това, което става тук, не трябва да бъде отнесено към отливащата се лунна светлина, а трябва да бъде отнесено към слънчевото естество.

От тук възниква установяването на времето на Великдена в първата неделя след пролетното пълнолуние, след пълнолунието, което идва след пролетния слънчев поврат.

И чувствувайки подобно нещо, човекът би трябвало да каже по отношение на времето на Велик-дена: ако съм се съединил със силата на Христос, тогава и моята душа се разлива заедно с издишваната сила на Земята, на земната душа навън в космическите ширини и приема слънчевата сила, която сега Христос също така внася от Земята в човешките души от Космоса. С това обаче още и нещо друго Когато в онези времена, в които най-важните неща Земята бяха отнесени към преливащата лунна светлина, се установяваха празници, те биваха установявани чисто според това, което можеше да се наблюдава на вън в пространството: в какво положение се намираше Луната спрямо звездите. Разчиташе се смисълът, който Логосът беше написал в пространството, за да бъдат установени празниците. Когато разгледате определянето на празника на Възкресение Христово така, както го имаме сега, ще видите, че определението на пространството отива до определена точка, до точката, при която може да се каже: сега имаме пълнолуние след пролетното равноденствие, след началото на пролетта.

До тук всичко е пространствено; сега обаче се излива вън от пространството, а именно: взема се първата неделя след пролетното пълнолуние, неделята, както тя не е определена пространствено, а както тя е определена в цикъла на годишния кръг, както в цикъла на дните на седмицата постоянно се редуват събота (ден на Сатурн), неделя (ден на Слънцето), понеделник (ден на Луната), вторник (ден на Марс), сряда (ден на Меркурий), четвъртък (ден на Юпитер), петък (ден на Венера), събота и т.н., постоянно в кръг. Сега се излиза вън от пространството, като от пространственото определение на констелацията на Луната се преминава към чистото протичане на времето в годишния цикъл на неделите. Това беше по-нататъшното, което се чувствуваше в мистериите: че именно старите определения бяха отнесени към космическото пространство и че настъпването на Тайната на Голгота хората излязоха от космическото пространство във времето, което вече не беше отнесено към космическото пространство. Хората откъснаха така да се каже това, което беше отнасяно към Духа, от чисто пространствено. Това беше един мощен тласъкна човечеството към Духа.”

Из Събр.съч.131:

"Същественото е не това, което Христос учи и проповядва, а това, което Христос даде: своето тяло! Защото никога до този момент със смъртта на един човек не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус.

Чрез свързването на етеризираната кръв на Слънчевия Бог Христос със Земята се подновяват отношенията между Земята и Слънцето. Христос става Дух на Земята. Променя се цялата аура на планетата

И момента когато се чества Мистерията на Голгота всяка година е от изключителна важност. Защото изместването всъщност избягва от този импулс, който Христос донася

...Христовият импулс ще бъде това, което ще оживи погледа назад. Ще стане такава промяна на човешката духовна организация. И тя ще произлезе от събитието, което започва през 20. век и което можем да определим като повторно Христово пришествие, така че онези хора, в които се събудят висшите способности, ще виждат „Господаря на кармата“. [...] Следващите три хилядолетия ще предоставят възможност за подготовката на хората.“

Още информация по темата: Събр.съч.101_2, 102, 130, 131, 143, 149, 219, 223, 229, 233a, 308, 353