Най-напред ще ви покажа последните думи на министър Теменужка Петкова и премиера Бойко Борисов, от последното заседание на МС, проведено на 7-ми ноември, по последната точка от дневния ред, приемаща процедурата за избор на стратегически инвеститор. После ще ви покажа и целият стенографен запис на тази точка, но ключа от бараката е скрит в самият и край, който изглежда ето така (за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху снимката):



В описаната от министър Петкова процедура (вижте по-долу) не става ясно, в кой момент и по какъв точно начин ще стане прехвърлянето на държавното участие, под формата на АПОРТНА ВНОСКА в активите на новото дружество, което ще изгражда АЕЦ-а. Въпреки това ключовата дума от цялото словоблудство на Петкова се явява АПОРТ, поради което си струва да видим нейната разшифровка от Уикипедия.

Апорт от Уикипедия, свободната енциклопедия

Апорт е парична или непарична вноска в капитала на търговско дружество. В повечето случаи предмет на вноска са пари, но законодателството допуска и непарични вноски наричани още апортни. Те имат за предмет вещи или права върху вещи, например недвижими имоти, стоки, материали, машини, съоръжения, автомобили, право на ползване, право на надстрояване и пристрояване, право на строеж.Не може да се прави апорт, чийто предмет е сервитут или владение върху вещ (владеенето не е право). Също така като апорт не може да бъде внасян труд или услуга на някои от съдружниците. Няма пречка предмет на апорт да бъде бъдеща вещ, но тя трябва да бъде описана в учредителния акт-устав или договор.

Апорт се прави от съдружници както в капиталови дружества така и в персонални, но с някои разлики.

• В персоналните дружества, събирателно дружество и командитно дружество, апортът не подлежи на експертна оценка. Съдружниците са свободни да внесат каквото желаят като апорт и могат да посочат стойност по-голяма или по-малка от реалната стойност на апорта. Това е така поради факта, че посочените дружества имат капитал, но той не подлежи на регистрация и като обезпечение за задълженията на дружеството служи личното имущество на съдружниците. Именно по тази причина е безинтересно за кредиторите на каква стойност е имуществото на персоналното дружество.
• При капиталовите дружества ситуацията е по-различна. При тях единственото обезпечение за кредиторите е капитала на дружеството и поради това е важно дали зад посоченото число наистина има имущество на тази стойност, от което могат да се удовлетворят. Именно поради това всяка апортна вноска подлежи на експертна оценка от трима експерти, посочвани от длъжностното лице по регистрацията. Тази оценка е задължителна за съдружниците правещи апорта и те не могат да впишат, че съответната вещ е на стойност по-висока от експертната. Но те могат да посочат по-ниска от експертната. По този начин зад капитала стои по-голямо имущество, от което да се удовлетворят кредиторите и увеличава доверието към дружеството.

Край на оппределението. От него става ясно, че държавата нарочно ще внесе апортна вноска, за да може тези активи да се залагат пред банките кредитори, за изграждане на проекта. А когато стане неизбежно признанието, че проекта НЕ МОЖЕ да се реализира нека банките да си чукат главите с заложените активи. Ако те въобще струват нещо.

Най-долу можете да видите кратко видео, което показва ТРИ различни оценки за стойността на старото желязо, което сега се въргаля по бреговете на Дунав.

А ето я и обещаната цяла точка от заседаните на МС. Ако нещо не ви е ясно можете да питате министър Петкова.

Точка 24

Доклад за представяне на разработената процедура за избор на стратегически инвеститор/ри за изграждането на АЕЦ „Белене“ и за възможностите за структурирането на проекта. 

БОЙКО БОРИСОВ: Теменужка Петкова!

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, със свое решение от 7 юни т.г. Народното събрание възложи на министъра на енергетиката да предприеме действия с цел търсене на възможност за възобновяване реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип, без предоставяне на каквито и да било държавни гаранции, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия, без предоставяне на корпоративна гаранция. Възложи наред с това до 31 октомври Министерство на енергетиката да организира и разработи процедура за избор на стратегически инвеститор при зададените от Народното събрание параметри.

В рамките на срока тази процедура е разработена. В нейното разработване участваха експерти на Министерството на енергетиката, на Българския енергиен холдинг, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Ползвали сме и консултантската подкрепа на Международната компания „Мазарс“, които имат в своето портфолио опит в подобни проекти, свързани с ядрената енергетика.

Това, което е разработено като процедура съдържа най-общо казано следните раздели:

На първо място в общите условия, в общото положение на процедурата ясно е посочено, че с оглед параметрите, които Народното събрание зададе, а именно: без държавна гаранция, без дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия и без предоставяне на корпоративни гаранции, е предвидено да бъде дадена възможност в хода на избор на стратегически инвеститор, в случай, че е налице желание от страна на потенциални инвеститори, които биха желали да придобият миноритарен дял да участват в реализацията на този проект, както и такива, които биха желали да сключат договор за изкупуване на електрическата енергия.

Заложили сме няколко условия, които българската страна поставя в реализацията на този проект и те са свързани. На първо място с това: проектът да бъде реализиран на пазарен принцип, на второ място – изграждането на тази централа да бъде с оборудването, което ние притежаваме, площадката, за която имаме лиценз. Наред с това предвиждаме възможност в реализацията на проекта да бъде гарантирано участие за български компании, които да участват в реализацията на този проект.

Максималния размер на акционерното участие на българската страна в проектната компания, която ще реализира проекта, ще бъде само в размер на апортната вноска. Българската страна, чрез Националната електрическа компания си запазва правото на блокираща квота при взимане на решения по определени въпроси от компетентността на Общото събрание на акционерите през целия срок на изграждане и експлоатация на централата; осигуряване на възможност за водене на преговори с големи индустриални и други консуматори на електрическа енергия, както от страната, така и от региона. Тук се има предвид възможност за участие на компании от съседни държави  - Македония, Черна гора и  други.

Пределна максимална цена, която ние смятаме, че трябва да бъде поставена като условие за реализация на проекта – не повече от 10 милиарда евро. Това е оценката, която HSBC беше направила за този проект и в последствие беше потвърдена и от Българската академия на науките в доклада, който изготви. Максимален срок за пускане в експлоатация – до 10 години и, както вече споменах, участие на местни български компании в реализацията на проекта.

Процедурата е разработена и ще премине в рамките на девет етапа.

Първият етап е свързан с покана за заявяване на участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор и покана за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проектна компания, ако има, разбира се, такова желание. Поканата ще бъде публикувана в официален вестник на Европейския съюз и в поне два централни местни ежедневници.

Това, което се препоръчва задължително в процедурата е тази покана да бъде изпратена до потенциалните инвеститори, които до този момент са заявили писмено интерес. Това са три компании, които са заявили интерес и препоръката е те да бъдат изрично информирани. Поканата следва да се изпрати и до конструктора на проекта, тъй като неговата роля в реализацията на този проект ще бъде много важна, ключова. И да се изпратят покани до големи индустриални консуматори, както в България, така и в региона в случай, че те заявят интерес по отношение на участието в проекта.

Следващият етап е свързан с подаване на заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тук са поставени определени изисквания, които трябва да се съдържат в това заявление. Изискваме информация свързана с профила на кандидата; корпоративната свързаност на кандидата с дружества, изпълняващи доставки, строителство и други, имащи отношение към строителството и експлоатацията на атомни централи; присъден кредитен рейтинг на съответните компании; финансовите отчети; описание на инвестиционната дейност през последните 10 години; предлагана концепция за развитие на проекта, вкл. срок за изграждане на централата; предлагани източници на финансиране за проекта; максимален, съответно минимален процент дялова собственост в проекта, който кандидатът би желал да придобие и срок на инвестицията.

Третият етап е свързан с преглед на подадените заявления за участие в процедурата. На този етап ще бъде извършена проверка за съответствие със зададените параметри и ще бъде изготвен кратък списък до потенциалните кандидати, до които ще бъде отправена покана за подаване на обвързващи оферти.

Четвъртият етап е свързан с подписване на договор за конфиденциалност с предпочетените кандидати. Този договор за конфиденциалност с тези кандидати, които ще бъдат  поканени да представят обвързваща оферта, ще важи, както за тях, така и за техните консултанти – правни, финансови и всички други, които те биха могли да ползват за реализацията на проекта.

Петият етап от процедурата представлява предоставянето на информационен меморандум на проекта, съответно на кандидатите, които ще предоставят обвързваща оферта. Предвидено е освен изготвянето на този меморандум, неговото предоставяне, цялата налична информация, свързана с проекта, включително технически проект, всички лицензи, които притежава проектът АЕЦ „Белене“ да бъдат предоставени под формата на т.нар. „информационна стая“. Това образно казано представлява възможност на един компютър, да бъде концентрирана цялата информация и на базата на заявения интерес за участие в процедурата и подадена обвързваща оферта, всеки един ще има възможност да има достъп до тази информация без да може да я копира или да я изтегля.

Шестият етап е свързан с изпращане на покани за подаване на обвързващи оферти в процедурата, като тук поканата трябва да съдържа информация съответно за желаещия да подаде обвързваща оферта и съответно темите, критериите, по които ще се водят преговорите, краен срок за получаване на офертата и съответно адреса, на който тя трябва да се предостави, реда и мястото за нейното предоставяне.

Седмият етап е свързан с подаване на обвързващи оферти в процедурата за избор на стратегически инвеститор, като офертата следва да съдържа името на инвеститора, предложенията, които той прави по темите, които ние сме задали за водене на преговори и съответно за оценка на офертите, и финансов модел на проекта, който трябва да бъде представен в неговата цялост съответно за преглед и оценка.

Основните теми и критерии, по които ще се водят преговорите и по които ще се прави оценката е преглед и оценка на финансовия модел, като специално внимание ще се обърне на капиталовия ангажимент и гаранциите от кандидатите, начина на финансиране на проекта, общата стойност на проекта и като резултат от финансовия модел цена на електрическата енергия след въвеждане на централата в експлоатация, срок  на инвестицията, ако има такъв, срок за въвеждане в експлоатация на централата, предложения за участие в процеса по изграждане, процентно участие на местни български компании в изпълнението на проекта, предоставяне на възможност за миноритарно акционерно участие в проекта от трети страни, структура на предлаганото акционерно участие в проектната компания, управление, експлоатация, ангажимент за изкупуване на произведената електрическа енергия, условия съответно за участие в проекта, както и извеждане от експлоатация и управление на радиоактивните отпадъци.

Осмият етап от процедурата е свързан с преглед по провеждане на преговорите и съответно избор на стратегически инвеститор. На този етап комисията, която ще бъде назначена, следва да направи обстоен преглед на подадените обвързващи оферти. Тук може би е важно да отбележа това, че в процедурата ще бъде разписано комисията какво точно ще оцени най-високо от предложенията и смятаме, че е добре тези параметри да бъдат зададени още  сега и комисията би оценила с най-висока оценка предложена цена за изграждането на проекта, която е под 9 милиарда евро, срок на пускане в експлоатация на централата до 8 години от сключване на споразумението между акционерите и с предложена структура за финансиране на проекта в съотношение дълг собствен капитал 80 към 20, с предложено съответно участие на местни компании в реализацията на проекта над 30 % от дейностите по проекта, те също ще бъдат оценени с най-висока оценка и с предложена концепция за реализация на електрическата енергия, в това число с конкретни консуматори на енергия, ако имат такива. И като критерий или като възможност за получаване на най-висока оценка виждаме това да се направи предложение за обсъждане на възможността оператор на новата атомна електроцентрала, ако разбира се проектът се реализира успешно, да бъде нашата Атомна електроцентрала „Козлодуй“. Това е възможно да се случи, смятаме, че това от една страна е гаранция за сигурността на самия проект, гаранция за неговата устойчивост, тъй като специалистите, които работят в нашата атомна електроцентрала са с изграден капацитет от години, централата, която ние оперираме отговаря на най-високите изисквания, издържала е най-високите стрес тестове по отношение на сигурността, съвсем наскоро удължихме живота на двата реактора на 5 и 6 блок на „Козлодуй“ с още до 30 години, така че смятаме, че това също е една важна крачка напред.

И деветият етап е съответно подписване на споразумение между акционерите, в случай че процедурата приключи успешно.

Това е накратко разработената процедура по етапи.

По отношение на структурирането на проекта са анализирани различни варианти чрез апорт на търговско предприятие в проектната компания, чрез апорт на активи, свързани с проекта „Белене“, чрез преобразуване на „НЕК“ посредством отделяне. Анализирани са и други начини за реализиране на проекта, в това число е разгледан вариантът с приватизация, чрез концесия за строителство, но двата варианта в този случай  и приватизацията, и концесия за строителство на практика са неприложими, тъй като те противоречат на първо място на решението на Народното събрание, на второ място няма как да бъде дадена на концесия за строителство изграждането на атомна електроцентрала, чиито срок на действие е 60 години, а концесията за строителство е с много по-кратък срок на действие. Всъщност това е неприложимо.

Това, което предлагаме като структура на проекта е да се участва в тази проектна компания, която ще бъде създадена, с апорт на активите, които ние притежаваме, в това число материални и нематериални, и всъщност този апорт на активите да стане паралелно с воденето на преговорите с потенциалните стратегически инвеститори. Смятаме, че по този начин бихме защитили в най-голяма степен нашите национални интереси и бихме гарантирали енергийната си сигурност и безопасното използване на ядрената енергия. Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Взимаме това решение, защото знаете, че имаме два български реактора, които стоят на Белене, за които има няма над 3 милиарда лева са дадени. Това са проектите, които сме наследили. Сега двата реактора стоят и имайте предвид, че ги съхраняваме съгласно инструкциите, но то и съхранението струва пари.

-------------------------------------------------------------------------------



Не забравяйте да видите и видеото.

Георги Котев