Авторитетното американско списание Политико (Politico) публикува интересна статия тези дни, осветявайки една мощна ядрена бомба, чийто часовников механизъм цъка от десетилетия. Ето цялата статия 1:1

Някъде в Русия, 34 тона излишък от плутоний за оръжия - достатъчен материал да се направят около 10 000 бомби - чакат своята съдба. Москва трябваше да започне да унищожава този запас, но все още не е започнала, оставяйки огромна заплаха, която се крие в неизвестно място. Ако дори малка част от този материал попадне в ръцете на терористи те биха могли да се заемат с ядрен тероризъм по света.

Но продължаващото съществуване на плутоний не е по вина на Русия. По наша (на САЩ) вина е.

През 1998 г. Русия и Съединените щати се съгласиха, че всяка от тях ще се разпореди с 34 тона излишък от плутоний, което е важна стъпка към неразпространение на ядрени оръжия. Но през следващите години, поради погрешни политически решения САЩ не са започнали да унищожават собствения си запас - и този процес няма да започне в скоро време. На свой ред Русия не не е започнала изпълнението на своята част от сделката под предлог че ни чакат, което води до настоящия застой.

Добрата новина е, че Русия все още възнамерява да се придържа към споразумението, но само ако САЩ намират надежден начин да се освободят от своя плутоний. По сегашния начин това никога не може да се случи. Както администрациите на Обама така и на Тръмп са приели техника за унищожаването на нашата складова наличност от плутонийна, която Русия вече е отхвърлила, като смята, че това не е правдоподобно.

За щастие има и трети път, който би осигурил значителни икономически ползи за американската икономика и е приемлив за Русия, като гарантира, че Москва най-накрая ще се заеме с 34-те си тона плутоний от оръжия. Време е администрацията на Тръмп да ​​се откаже от неуспешния подход на Обама и да очертае нов курс, който да доведе до изпълнение на сделката, подписана преди 20 години.

Имам десетилетия опит по този въпрос: аз бях научен съветник на покойния сенатор Пийт Доменичи, който е автор на първоначалното законодателство, кодифициращо споразумението между САЩ и Русия от 1998 г., а след това служи като комисар в Комисията за ядрено регулиране. Под ръководството на президента Барак Обама служех като най-висш служител в областта на ядрената енергетика.

Според първоначалното споразумение Съединените щати се съгласиха да се освободят от своя плутоний чрез изграждането на съоръжение за производство на смесено гориво за плутониево-уранов реактор, известно като MOX (чете се МОКС) гориво, което да се използва в нашите търговски (енергийни - за производство на електроенергия) реактори. По това време този подход имаше смисъл, тъй като очаквахме "ренесанс на ядрената енергетика", което обещаваше нарастваща нужда от реакторно гориво.

Но през последните две десетилетия предложението за МОХ е много по-малко вероятно да заработи. Първото е, че "възстановяването на ядрената енергетика" така и не се е случи. Всъщност реакторите се затварят в много страни и има толкова много евтин уран, че някои от най-продуктивните мини в света са затворени. На второ място е това, че възможността за преобразуване на плутония в МОХ гориво, първоначално планирано да започне да работи през 2016 г., е закъсняло с години и е над бюджета; настоящата му дата на завършване е най-малко десетилетие напред. И дори ако съоръжението за новото гориво е завършено, местните компании не се интересуват от изгарянето на МОХ гориво в реакторите си, защото уранът е толкова евтин - освен ако правителството не го плати. С други думи, за предложението да се използва MOX гориво, правителството ще трябва да плати за изграждането и поддръжката на съоръжението - и след това да плати за комуналните услуги, за да изгори това гориво. Не е голям бизнес модел!

Надявайки се да наруши този политически и финансов ход, администрацията на Обама разработи нов подход, за да се отърве от своя плутоний, наречен "разреден и изхвърлен". В този подход плутоният се смесва с други отпадъци и се изпраща в съоръжение за обезвреждане на радиоактивни отпадъци, като Пилотния проект за изолиране на отпадъците (WIPP) в щата Ню Мексико. "Разреждане и изхвърляне" прави ценния ресурс напълно безполезен, но администрацията на Обама подкрепи тази опция, защото е по-евтина от подхода с MOX горивото.

Въпреки това, подобно на предложението за MOX и този подход едва ли ще заработи. Най-големият проблем е, че WIPP дори няма способността да изпълни своята настояща мисия и да се разпорежда още с 34 тона плутоний. Всяко ново използване на WIPP би могло да изтласка други нужди, което вероятно ще забави справянето с отпадъците, генерирани при почистването на предишни отбранителни съоръжения. Освен това, дори ако има достатъчно място, WIPP понастоящем не е лицензиран да приема този допълнителен материал. Още по-лошо, Русия вече отхвърли тази идея както в първоначалните преговори, така и миналата година, защото не унищожава плутония. С други думи, дори ако администрацията на Тръмп успешно приложи варианта "разреждане и изхвърляне", Москва вероятно няма да се освободи от собствените си 34 тона плутоний.

За щастие има още една възможност. По време на администрацията на Обама твърдо казах, че предложението за разреждане и изхвърляне е лош избор и вместо това препоръчах да се използва плутония като гориво в бързи реактори, които ефективно го изгарят. Бях отхвърлен, но тази идея остава най-добрата възможност да се премахнат опасните руски запаси от плутоний и да се реализират други важни национални ползи.

Бързите реактори не са нови в САЩ. През 50-те години на миналия век ние построихме няколко бързо реактора и демонстрирахме впечатляващите си възможности за безопасност, включително доказателство, че те не могат да се стопят дори при пълна загуба на охладител. Но чрез комбинация от прибързани въпроси за безопасността и политически решения последният бърз реактор в страната затвори през 1993 г.

Няколко американски компании, сред които TerraPower, финансирани от Бил Гейтс, General Atomics и General Electric, изследват бързи реактори заради гъвкавостта и функционалността им; освен другите способности, те могат да унищожат ядрените отпадъци, да изгорят плутония и да генерират електроенергия с по-висока ефективност от съществуващите реактори. Но процесът на проучване може да отнеме години, особено след като всяко тестване изисква използването на съществуващи руски бързо реактори. Но ако Вашингтон финансира бърз реактор за унищожаване на запасите си от плутоний, той ще започне проекта за развитие, като предоставя в тази страна нова платформа за тестване на реактори, което ще е истинска полза за много американски компании. Конгресът признава и тази възможност, като похарчи пари през фискалната 2016 г., за да разработи план за напреднал реактор, като например бърз реактор.

Подобен план също така ще попречи на САЩ да изостанат в съвременните технологии, тъй като други държави, включително Франция, Япония, Китай и Индия, обмислят изграждането на свои собствени бързи реактори. Най-малко това предложение ще гарантира, че САЩ разполагат с достатъчно оперативен опит с бързи реактори, за да участват в глобалните дискусии относно техните характеристики за безопасност и неразпространение.

Този план има един недостатък: би било по-скъпо от разреждането и изхвърлянето, тъй като ще трябва да построим нов реактор. Но за разлика от плана на Обама, предложението за бърз реактор ще гарантира, че Русия ще използва  запасите си от плутоний. Всъщност, Москва възнамерява да използва собствените си бързи реактори, за да унищожи своя плутоний. Ако приемем подобно предложение, бихме удовлетворили първоначалното споразумение, като направим важна стъпка към неразпространение на ядрени оръжия и по-безопасен свят.

Питър Лион е работил в Националната лаборатория в Лос Аламос през 1969 г., докато не стана научен съветник на сенатор Пийт Доменичи от 1997 до 2005 г. Той беше комисар на Комисията за ядрено регулиране от 2005 до 2009 г. и помощник-секретар по въпросите на ядрената енергия от 2011 до 2015 г. сега консултира по въпросите на ядрената енергетика и безопасността.

............................................

На този етап ще се въздържа от коментар.

Георги Котев