През последните години многократно, изключително от анонимни „смелчаци”, съм бил обвиняван по интернет форумите, че съм заминал да следвам в Москва, СССР, през далечната 1985-та година, по специалноста „Атомни електрически централи и установки” с връзки. Така те се опитваха да ми вменят задължението да спазвам омертата на ядрената мафия. Това естествено не е вярно и макар никога да не съм страдал от угризения на съвеста винаги съм искал да покажа и разкажа, как точно се случиха нещата. За целта, обаче, ми беше нужно да издиря и копирам една обява във вестник „Народна младеж” (органа на комсомолската младеж в Народна република България). Това вече е факт и сега всеки може да се убеди, как точно стана това.

Историята е следната. Тогава, август 1985-та, бях редовно служещ войник в софийско поделение, но в същото време вече бях приет и записан за редовен студент във Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) „В. И. Ленин”, в София, сега Технически университет. В края на меаеца бяхме на едноседмично занятие в град Сливница, софийско. Един късен следобед ми се освободиха няколко минути, за да предгледам вестниците, за които ротата ежегодно се абонираше с пари от войниците, и които дневалния съзнатекно събираше и пазеше, за да ми ги предаде. Такъв беше редът, защото бях най-старши войник в ротата.

Тогава попаднах на следната обява:

 
Стопански атомен енергиен комбинат (САЕК) - тогава така се е назовавал АЕЦ "Козлодуй".

На момента реших, че ще кандидатствам, веднага след като се приберем в поделението в София. Даже на следващия ден се срещнах с още един войник от друга рота (Ангел Георгиев от Свищов), който също беше приет във ВМЕИ „Ленин” и също беше прочел обявата и беше решил да опита. Разбрахме се да го направим заедно. Така и стана.

На 2-ри септември 1985-та година, в последния възможен ден си подадохме заявленията в съответната канцелария на ВМЕИ, а приемащата дама/другарка ни каза, че ще бъдем одобрени без проблем, защото желаещите не са много. Да дойдем на следващият ден, за окончателното класиране. Когато на другия ден отидохме пак в същата канцелария се оказа, че са били подадени само дванадесет заявления, от които са одобрени 10, според бала (сумарната оценка), с който сме приети в ВМЕИ. Къде тук са връзките? Аз и колегата от поделението бяхме сред класиралите се.

На 12-ти септември бяхме уволнени от военна служба, а на 14-ти летяхме със самолет за Москва. На 17-ти септември се явихме на първото си занятие/лекция в МЭИ (Московский Энергетический Институт). Учебната година, както тогава в СССР, така и сега в Русия започва винаги на 1-ви септември, а не както у нас на 15-ти. Бяхме позакъсняли, но наваксахме.

За пълнота на картината, а и за да няма спекулации поставям тук и част от титулната страница на въпросният брой на вестник „Народна младеж”, а също така и част от втората страница, в чийто долен ляв ъгъл беше поставена обявата. Всеки, който не го мързи, може да открие въпросният вестник и лично да се убдеи. (Снимките се отварят с кликване върху тях.)

Дипломирах се през февруари 1991-ва година, а през май същата година започнах работа в АЕЦ „Козлодуй”.

През месец февруари 2007-ма година „надуших” далаверата/престъплението с рециклираното ядрено гориво. Беше ми нужно повече от една година за да се убедя, че това престъпление наистина е стартирало през 2004-та и продължава да се консумира и до ден днешен.

През юни 2008-ма избягах от страната, а след няколко месеца, през септември същата година, бях освободен, а не уволнен, както много хора и медии се опитват да внушават, от АЕЦ-а. Въпреки че в продължение на три седмици не се явявах на работа, след изтекъл отпуск (бях във Виена) ръководството на централата не посмя да ме уволни дисциплинарно. Ядрената мафия ми приложи „хватка” чрез която да подам оставка. Главно действащо лице в тази „хватка” е Георги Касчиев. Подробностите са описани в книгата „Ядреналин”, която издадохме съвместно с журналиста Иво Инджев, през април 2012-та година.

През декември 2009-та, бидейки на работа в Университета на град Пиза, Италия, попаднах на документи, показващи, че в престъплението с рециклираното ядрено гориво са въвлечени не само клоновете на руската и българска ядрени мафии, но и тези на всички западно-европейски страни, експлоатиращи АЕЦ. (Франция, Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Великобритания, Испания и Швейцария) Половин година по-късно напуснах работата си в Италия и заминах за Брюксел, за да протестирам чрез безсрочна гладна стачка. Подробностите в „Ядреналин”. Окончателно се отървах от паяжината на ядрената мафия.

През есента на 2011-та година, след продължително и задълбочено изследване на историята на световната ядрена индустрия, стигнах до окончателния и непоколебим извод, че това е най-голямото зло, извършвано някога от шепа хора срещу цялото човечество.

Съвсем скорошното разобличаване и окончателен крах на това престъпление е неизбежно! Въпросът не е дали, а кога? В протувен случай всичко живо на планетата Земя е обречено. В това число и върхушката на световната ядрена мафия.

Г. К.

"През есента на 2011-та година, след продължително и задълбочено изследване на историята на световната ядрена индустрия, стигнах до окончателния и непоколебим извод, че това е най-голямото зло, извършвано някога от шепа хора срещу цялото човечество."

Би ли разяснил накратко, относно този твой извод.

Относително дълго е за обяснение, но най-краткия вариант е следният. Високо-радиоактивните и дългоживеещите продукти на деление на ядреното гориво вече са надскочили 300 000 (триста хиляди) тона на цялата планета Земя и продължават да се трупат. Скоростта с която расте обема им е 1 килограм в минута, в световен мащаб. Планетата ни е твърде малка за да може да побира този ежеминутно растящ смъртоносен боклук. Вече милиони са станали жертви, било умирайки, било заболявайки. Ако ядрената мафия продължава да упорства то тя ще доубие и нас, но ... неизбежно след това идва и техния ред. НЕИЗБЕЖНО! Така че, колкото по-скоро се спрат, толкова повече шанс имаме всички ние да спасим нещо на тази планета.
Всичко гениално е просто! Последната мисъл не е моя.
Поздрави!