Преди да продължа ще уточня, че аз нямам нито един ден трудов стаж на който и да е от вече спрените блокове от 1 до 4. Целият ми трудов стаж е преминал единствено на блокове 5 и 6 и никога не съм имал представа за наличностите и движението на горивото на блокове от 1 до 4. Това не е оправдание, а безспорен факт. Както съм казвал и друг път трудовата ми книжка все още се намира в АЕЦ „Козлодуй” и изпълнителния директор Валентин Николов може да се убеди лично.

На 25-ти февруари 2013 г. предаването „Господари на ефира” излъчи интервю с шефа на АЕЦ-а Валентин Николов (около 5 минути и може да се види ТУК). В него той заявява, че продаденото в края на 2011 г. свежо ядрено гориво е от блокове 4 и 3, съставлява десет броя ядрено-горивни касети и е било закупено през 2006 г., но не е използвано. Цената на горивото (не става ясно дали посочената сума се отнася за една или за всичките десет горивни касети?) според Николов през 2006 г. е била 1 134 000 (милион сто тридесет и четири хиляди) лева. А през декември месец 2011 г. са продадени за 36 000 (тридесет и шест хиляди) евро? Ако приемем, че Валентин Николов не се е объркал (а аз лично се съмнявам) и е посочил коректно цената на закупуване на горивото в лева, то след превръщането й в евро и разделянето й на цената на продаване се получава разлика от над шестнадесет пъти. Ако закупната цена, обаче е в евро (разплащанията между АЕЦ-а и който и да е руски доставчик никога не се извършват в левове или в рубли, а винаги в конвертируема валута и то в тази, която е по-скъпа в момента на пазара) то разликата набъбва до близо 32 пъти. По-нататък той коректно заявява, че такава сделка никога не е правена в историята на централата. Уведомил е съответните институции, но резултат до сега няма. Предполагам, че никой от вас не е изненадан, но все пак нека видим, защо нито една от назованите от него държавни институции все още не е предприела действия за търсене на наказателна отговорност. Нека само преди това да уточним, че периода в който най-вероятно е подаден сигнала до институциите варира от месец май 2012 г., когато Валентин Николов оглавява АЕЦ-а и до неомври 2012 г., когато в местен, козлодуйски вестник за първи път „изтича” информация за тази сделка.

Кулминацията на интервюто на водещия Влади Василев с Валентин Николов настъпва след въпроса: „Защо е закупено това гориво?” Отговора на Николов е: „Това е добър въпрос, който инспектората (на МИЕТ – бел. Г.К.) и прокуратурата трябва да реши.” Защо Валентин Николов отговаря така? Логично е да допуснем, че той наистина не знае, защо е било закупено това гориво, преди повече от шест години, защото тогава той и не си е представял, че някога ще стане шеф на АЕЦ-а. Но дали има някой около него, който би могъл бързо и лесно да му отговори на този не труден въпрос. Има ли такъв човек в неговият екип? Оказва се че такъв човек има, но николов „не си спомня”. Името и статута на човека, който знае, защо е закупено това гориво, след като е било повече от ясно, че на 31-ви декември 2006 г. блокове 3 и 4 ще бъдат окончателно спреди и то ще е ненужно и дава отговора на въпроса: „Защо държавните институции бездействат?” Досетихте ли се вече, кой е той? Не?

Това е нашият добър познайник и член на евро-парламента (ЧЕП) Владимир Уручев. Помните ли го? Същият който изграждайки светлото европейско бъдеще се труди неуморно, както в Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй”, така и в Управителния съвет на Държавно предприятие „Радио-активни отпадъци” (ДПРАО). Малка подробност е, че законите на страната и даже Конституцията му забраняват да се труди толкова неуморно, но той е упорито решен да влезе в книгата на рекордите с 24 часово себераздаване, от които 16 часа „безплатно”. Нали точно за да „съветва” Николов беше назначен в СД на АЕЦ-а Уручев. Защо тогава не го е „посъветвал”, защо е купено това гориво, след като от него не е имало никаква нужда?

Има няколко смущаващи момента в твърденията на Николов пред господарите. Първото е, че документите за препродажбата са подписани от Александър Николов и Костадин Димитров – изпълнителен директор на централата до 12-ти септември 2011 г. Ако сделката е осъществена през декември 2011 г., както твърди Николов, Димитров няма как да е подписвал каквото и да било? Другият момент е в бройката на горивните касети. Само десет? Работата е там, че в реакторите от типа ВВЕР-440 се разполагат по 349 (триста четирдесет и девет) броя касети, за всяка горивна кампания (времето между две презареждания на реактора). По време на презареждането му с ядрено гориво от него се вадят около 1/3-та от най-изгорелите касети, а на тяхно място се поставят същото количество свежи. Това прави малко над 100 броя горивни касети. Говорейки и за двата реактора, на блокове 3 и 4, бройката надхвърля 200. Ако предположим, че българския клон на ядрената мафия тайно се е надявал, че ЕК ще се смили в последния момент да разреши експлоатацията на блокове 3 и 4 след датата 31-ви декември 2006 г. и поради тази причина се е запасила със свежо ядрено гориво, за да ги презареди то 10 броя касети са твърде малко. Наистина ли броя на касетите е бил точно 10 или много повече? След презареждане на един такъв реактор само с десет броя касети може да се осигури работата му за около един месец. В света такова нещо не е правено. Ами другия реактор? Тези десет касети за нищо не стават. Не е логично да са само толкова. И тук на помощ ни идва откровението на Валентин Николов, от 29-ти януари 2013 г., пред вестник „Капитал”, където той казва, за изминалата 2012 г. буквално следното: Намалихме злоупотребите с гориво и др. Цитирайки тази публикация, водещият интервюто Влади, предполагам от ненарочна небрежност, измества акцента от горивото и разширява въпроса за злоупотребите, което дава възможност на Николов да се измъкне с ВЕЦ-а и стрелбището. Но ако се върнем към „откровението” на Николов пред „Капитал” следва да си направим извода, че ако през 2011 г. АЕЦ-а е продал на руснаците 10 броя свежи горивни касети, то през следващата 2012 г. пак са им продали, но по-малко от 10? 9, 8 или колкото си решите? Не ли? А как иначе е „намалил залоупотребите с гориво и др.”? Това отново поставя въпроса за истинското количество закупени и чак сега препродавани ядрени касети през 2006 г.?

От хвалбите на Николов за „борбата” му със злоупотребите при строителството на ВЕЦ-а и стрелбището не остана време да бъде попитан и отговори за падналата с над 10% цена на електроенергията на т.нар. „свободен пазар” и как това води до скока на цената за крайния потребител с над 13%. Голям праз! Важното е у зрителя да остане впечатлението, че той е „минимизатор” на всякакви загуби от АЕЦ-а, не само от сделки с ядрено гориво, но и от каквото друго се сетите и стигнете до стрелбище, построено в гараж. Това няма да свали сметките ви за ток, но ще имате още един „борец” срещу кражбите в родината? Сега по-добре ли ви е?

Докато пишех тези редове на сцената се появи и г-н Стефан Гамизов. (интервюто му с господарите можете да видите ТУК) Нарочно си спестявам титлите, с които господарите го титолуват. На този етап няма да се впускам в обширен коментар на тази негова изява, но понеже имам много аргументи за това оставам в пълна бойна готовност да го сторя във всеки един момент. Ще отбележа само, че аз бих се попритеснил да коментирам Пласидо Доминго, по въпросите на оперното пеене, докато г-н Гамизов без капка стеснение ме коментира по въпроси свързани с ядреното гориво. „Намерих си майстора”, както се казва?

Г. К.