Благодарение на безкористните усилия, похарчено лично време, а сигурно и средства, ентусиазмът и оптимизмът на членове на гражданският комитет в моя защита и симпантизанти на каузата се постараха да организират тези две срещи. Първата от тях беше със съпредседателя на Зелената партия в ЕП г-жа Ребека Хармс и се състоя на 15 септември, в служебният и кабинет, в Брюксел. Втората – беше с представителя на движението ГРИЙНПИЙС г-н Ян Хаверкамп и се сътоя на 16 септември, в офиса на организацията в Брюксел.

Първата среща продължи кратко, само около 30 мин. За това време успях да запозная г-та с кратката хронология на престъплението, със списъка на отказите за съдействие, по институции, а също така и с официални писма на ЕК и ЕП по случаят. Последните два документа показват изключително нагледно механизмът по който евро-институциите се опитват да избегнат разследването на случаят по същество. А той (механизмът) е повече от прост. Отказ от сътрудничество със страната носителка на доказателствата за конкретното престъпление и „черпене” на информация единствено и само от обвинената страна, т.е. българските държавни институции. В същото време, обаче, в кореспонденция между ЕК и ЕП се твърди, че са сондирани позициите и на двете страни и са взети предвид позициите им. На опитен политик, като г-жа Хармс не и беше трудно за минути да разбере несъответствието между думи и дела. Но да констатираш една порочна практика и да предприемеш действия за нейната корекция са две напълно различни неща. Второто се оказа или доста по-трудно или доста по нежелано. Например, г-жа Хармс беше повече от активна в критиките си по повод декларациите с невярно съдържание, подавани от бившата ни външна министърка Румяна Желева. В същото време, сега, тя е повече от пасивна при  документирани декларации с невярно съдържание, от страна на сънародникът и г-н Петер Фарос, директор на Дирекция Ядрена енергетика, към ЕК. Вместо това тя предложи нещо като соломоновско решение: „Нека да изчакаме утрешната Ви среща с ГРИЙНПИЙС, след което ние ще се свържем с тях и ще изработим обща стратегия за действие.” Като не може повече, колкото може. Така и се разделихме.

На срещата с ГРИЙНПИЙС присъствахме аз, г-н Борислав Сандов, член на комитета в моя защита и член на партия Зелените, а също така и домакинът г-н Ян Хаверкамп. Предварителните очаквания бяха за по-широко присъствие от страна на ГРИЙНПИЙС, но това се оказа далеч по-малката беда. Много по-изненадан останах, когато още в самото начало на разговора ни г-н Хаверкамп на двапъти спомена, че г-жа Хармс му се е обадила още предната вечер, веднага след срещата и с мен!!?? От тук на сетне оставаше да разбера, защо така заявеният контакт между тях е бил изместен във време-пространството и дали наистина е целял търсене на пътища за решение или нещо друго? И отговорът не закъсня.

Почти тричасовата ни среща премина под формата на почти непрестанен монолог на г-н Хаверкамп. Той определено не прояви интерес към специално подготвената за ГРИЙНПИЙС кратка хронология на престъплението. Вместо това се опитваше да ме разколебае по ключови пунктове от нея хронология. Началото беше дадено с изясняване на "независимоста" на шведската фирма, проверявала горивото в Козлодуй. Според г-н Хаверкамп тя наистина е независима и в това нямало никакви съмнения!!?? Вместо кратки и ясни аргументи в подкрепа на тезата си той използва океан от думи, примесени със "корекции" на преофесионалната терминология. Така той се опитваше да ме убеди, че както шведите, така и останалите западни страни изнасят в Русия не отработило ядрено гориво, а т.н. репродуциран уран. Формално, от гледна точка на точният изказ това е така, но на практика репродуцираният уран е над 90% извлек от отработилото гориво и по този начин не променя същноста на мероприятието. Последва опит да бъда "убеден", че ЕК, в лицето на шефа на Диррекция Ядрена енергетика Петер Фарос наистина е била в контакт и е обменяла информация с мен!!?? Това даже не се нуждае от коментар. За да подкрепи тезата си г-н Хаверкамп на няколко пъти нарече Фарос "много добро момче" (very nice guy). Тук аз се ококорих и го попитах дали наистина мисли така, на което той с усмивка и примери от живота си потвърди.

През преобладаващата част от срещата г-н Хаверкамп все се въртеше около случай от личната му практика с АЕЦ Темелин, където ГРИЙНПИЙС били открили сериозен проблем, чието съдебно разследване продължавало вече 6 години и краят му не се виждал. И всичко това може и да е вярно, но не ми се връзва с целта на срещата, да търсиме решения и пътища за действие, а не да сеем песимизъм. Още повече, че доказването на факта с подмененото гориво не е никак трудно, веднъж случаят стигнал съдебна зала.

За да не изглеждам съвсем черноглед трябва да спомена, че по хода на разговора имаше и елементи на конструктивизъм, но и те не променят картината по същество. Решихме да насочим усилията си в три направления. 1 - интензифициране на усилията за получаване на исканата от нас информация (по ЗДОИ), която ни се отказва от АЯР и която би ускорила решаването на случаят. Аз съм песимист тук, защото в него направление се работи непрекъснато през последните 2 години и не виждам как нещата могат да се ускорят. 2 - аз да подготвя материал с най-съществената доказателствена част, изобличаваща престъплението. И тук съм песимист, защото подобно искане имаше и преди 2 години от шефа на Георги Касчиев във Виена, но когато го изпълних не последва нищо. И в настоящият случай на мен не ми е съвсем ясно как точно това ще помогне, освен да се бави топката, както беше и тогава. 3 - Боби беше помолен да преведе статията от в-к "168 часа", чрез която ядрената мафия отправя индиректни заплахи към мен и моите роднини в България. Пак не ми е ясна целта на мероприятието.

Върхът на сладоледа беше в самият край на разговора ни, когато той неколкократно подметна, че размерът на щетите, от престъплението което разкрих (над 500 000 000 евро) било капка в морето, по сравнение с общо-европейските пари. Намирам такава позиция за абсолютно цинична и неуважителна спрямо окрадените българи. Още повече. че и той се съгласи, че, да, за България тези пари не са малки, но продължи да натъртва, че за Европа те били нищо. Сами преценете какво послание ми е пращал с това.

Най-главният въпрос! Как на лицето Котев да се осигури някаква форма на спокойствие, среда и възможност да работи единствено и само по случаят, до неговото приключване? И г-жа Хармс и г-н Хаверкамп смятат, че за целта трябва да си намеря работа и да преда на два стана. Т.е. връщане към битието ми от последните две години в Италия. И на двамата им отговорих, че за мен такъв вариант е неприемлив, с оглед на нулевата ефективност на нея схема, доказано от практиката ми. А е още по-неприемлива след като ще трябва да продължавам да плащам данъци на евро-чиновници и политици, които вместо да подпомагат съзнателно препятстват разкриването на престъплението и дават заявка и занапред да продължават така, В момента в който започна да работя и да плащам данъци аз автоматично си самопризназам своята робска същност и робска подчиненост спрямо тези хора. А аз не се чувствам роб.

  Те отказват да предложат вариант за моята истинска обвързаност по разкриването на случаят, а само привидна такава, Отказват да поемат какъвто и да е било реален ангажимент за конкретно действие и готовност за истинска борба до край.  Аз такова нещо от тези срещи не видях. Ако вземем само фракцията на Зелените в ЕП, която се състои от 55 човека, такива възможности саповече от много, но сега няма да се спирам на тях, защото ще изглежда като просия за милостиня. При така оформилата се картинка се налага в близките дни да напиша на г-н Хаверкамп, че аз се отказвам от такава форма на "сътрудничество".

Г. К.

Искат да губите време и сили под техен контрол. Скоро чух едно "твърдение",което ми се вижда подходящо за случая: ако пуснете жаба в чаша с гореща вода, тя веднага изкача навън, но, ако я пуснете в студена вода, която постепенно нагрявате, тя ще се свари вътре. Както писах в предишни коментари - оплаквате се на палачите си и още по-лошо - нямате тайни от тях, а те най-лицемерно крият планвете си спрямо вас. Вместо да заинтригувате хората, търсите институциите. В тях работят "апаратчици" лоялни на системата. Системата иска хората да страдат мълчаливо, да са разделени и заети с ежедневни проблеми. Не знам кое е правилно, но както виждам вече опитахте с институции и организации. Защо не свалите нивото до обикновените хора. А и защо не обясните какво имате предвид под "непредвидимост" спрямо последствията, до които може да се предположи, че би доведела.

Не знам мога ли да давам идеи, но защо не потърсите публична подкрепа от някое популярно лице(актьор и пр.), което да се ангажира с позиция. Въпреки, че и този вид хора са особена порода с няколко лица. Може да успеете да използвате пуличната им уязвимост - те има какво да губят за разлика от вас (щом залагате живота си). Много от тях може би не биха се лишили и от обяда си. А и защо трябва да се вдига шум в Европа, след като има такава зависимост. Това разбира се не са наставления или критика, а "преживяне" по темата. Дани на вас ви дойдат по-добри идеи. Но дали е добре да ги споделяте. По-добре направо ги реализирайте. Успех! П.п.: Защо от този граздански комитет не се чува нищо в публичното пространство и оставят разгласяването да е ваша грижа? Освен да ви срещат с "когото трябва" друго правят ли?

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154042
На мен това нищо не ми говори, но поне е ясно, че една от функциите на т.нар. комитети е публичността и влиянието върху общественото мнение. Когато искат да свършат работа, разбира се. Когато искат да отслабят нечии сили, имат друг подход.