Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2010 13:38 - Кой е Георги Кaсчиев и за какво се бори II
Автор: gikotev Категория: Други   
Прочетен: 2310 Коментари: 1 Гласове:
0



Ето го момента на истината, уважаеми дами и господа! В предишният постинг от новата поредица Ви показах свръх интересното епистоларно творчество на колегата Касчиев. Сега предстои да узнаете за смисълът на въпросното му писание, а също така и за цялостната му роля в битката, която водя срещу ЯМ. По смисълът на неговите безбройни медийни изяви ние би следвало да сме съюзници, но на практика се оказваме от двете противоположни страни на барикадата. Този постинг цели да Ви покажа защо това е така. И нека, както винаги, караме подред.

Да започнем пътешествието към истината с една негова вярна констатация. В статията си във в-к “ГЛАСОВЕ” той казва буквално следното: “Г-н Котев идва във Виена на 24 юни, а на следващия ден аз си заминавам за България, стоя там цели 12 дни и се връщам на 7-ми юли вечерта.” Това което той не казва там е, от къде знае, че аз съм пристигнал във Виена именно на въпросната дата? От къде знае? Вие сигурно ще предположите, че аз съм му казал за това при единствената ни среща там, случила се след над две седмици. Но това не е така. Той знае за моето пристигане във Виена от самият мен, когато на същата дата, 24 юни 2008 г., по мое настоявене австрийски полицаи се свързаха с него по телефона и те и аз разговаряхме с него. Аз го помолих да дойде в участъка, от където му звъняхме, да се запознае с носените от мен доказателства и да се произнесе експертно за вероятноста такова престъпление да е извършено. Той отказа. ТОЙ ОТКАЗА! Отказа да се запознае с доказателствата за едно уникално, в световен мащаб престъпление!!! Момента на разговора беше около обяд на 24-ти юни, а той щеше да лети за България чак на следващият ден, но реши да не дойде. Тогава австрийските полицаи, агент на техните тайни служби и представител на правителството решиха да се обърнат към човек от МААЕ (Международната агенция по атома енергетика). Това се оказа гражданинът на Република Фрация Frederic Claude. Отношенито му към мен и моите твърдения бяха като към човек 349-та ръка или казано накратко – като към роб. Никакъв интерес към същинските доказателства, плюс тлъста лъжа за скорощна среща, за изясняване на истината. Нищо подобно не се случи, а последващите две години дадоха отговора на въпроса, ЗАЩО?

Той (Касчиев) ме потърси за първи път чрез е-мейл след повече от две седмици, чак след като вече беше излязъл първият ми клип в интернет. Клипът беше пуснат на 10-ти юли. Проверих си пощата за да видя датата на първото му писмо до мен и тя е 12-ти юли 2008 г. На срещата ни, която се състоя на 13 юли аз му разказах за детайлите около схемата и практически не спестих нищо съществено. На раздяла той не пое никакъв ангажимент към мен, но си разменихме номерата на мобилните телефони. Това е важно да се отбележи. Какво следва от тук на сетне?

В резултат на нашият разговор и на споделените от мен конкретни факти той пише двустраничен материал в борй 29 (2008) на в-к “ГЛАСОВЕ”, излязъл в края на юли. Междувременно аз вече бях публикувал в мрежата т.н. Доказателство №1, което и до ден днешен си остава най-силният ми коз. Преди да излезе материалът на Касчиев в “ГЛАСОВЕ” г-н Явор Дачков ме потърси по е-майл, а после и по телефона, с искане за интервю, което в последствие отпадна и уж трябваше да се замести с мой материал по темата, но вместо това излезе този на Касчиев.

През следващите дни до края на юли и целият месец август Георги Касчиев ми се обаждаше неколкократно по телефона (минимум веднъж на седмица), като ми предложи да се свържа с шефа му във Виенският Университет, професор Волфганг Кромп, с идеята той да ми предложи временна работа по темата с престъплението, под формата на доклад. Идеята беше да ми се помогне финансово, защото не се знаеше до кога ще се протака случаят. Нещата малко се проточиха във времето, по обективни причини от страна на професора (беше се контузил), но в крайна сметка ние наистина влязохме в контакт. Запознанството ни съвпадна с периода на подготовката на материала за немското списание “Шпигел” (SPIEGEL) и професора беше много активен в тази дейност. През последната седмица на август аз с изненада разбрах, че професорът води преговори за да ми уреди работа, но не в Австрия, а в Италия.

Тук следва един от най-интересните моменти в цялата история. Като непреодолимо препятствие да замина и започна работа в Италия беше издигнато условието да подам писмено искане за освобождаването ми от АЕЦ Козлодуй, под предлог, че такива били европейските норми. Диалогът е между мен и г-н Кромп, защото Касчиев вече беше на почивка в Кипър или Гърция, не си спомням точно. Аз твърдо не исках да постъпвам така, като аргументите ми бяха, че предпочитам да предизвикам противниците ми да ме уволнят дисциплинарно, което би ми позволило да вкарам случая по-бързо в съдебна фаза, под формата на оспорване на това уволнение. Професорът обаче беше непреклонен, че ако не изпратя препоръчано писмо с оставка няма да ме изпрати в Италия. Аз продължавах да настоявам, че не искам. Тогава той излезе с контра предложение – след като започна работа да подготвя доклад по случая, а той да се ангажира с организирането на международна експертна среща за неговото разглеждане. Идеята беше експертите, след като се запознаят с детайлите да предизвикат интереса и вниманието на европейските институции, които да помогнат за неговото разрешаване. В добавка на това обещание той също така се ангажира и да получи официална информация от МААЕ за реакцията им по моя сигнал до тах, а също така и за преговорите на МААЕ с АЯР, по подготовката и провеждането на предстоящата проверка на горивото. (Още докато не бях тръгнал от България агент от ДАСЯМ (Държавната агенция за сигурност на ядрената мафия=ДАНС=ДС) неколкократно и настоятелно ме молеше първо да напусна централата и чак след това, ако реша да заминавам, но аз така и не го направих. Загриженоста му за бъдещето ми изглеждаше фалшива, на фона на нежеланието им да се заемат със случая по същество.) Така тези две обещания на професора, подкрепени от уверенията на Касчиев, че шефът му е сериозен, в крайна сметка смекчиха позицията ми и макар с огромно нежелание аз написах оставката. Аз трябваше да се явя на работа в централата на 20-ти август, но въпреки това, след обработката ми от професора, заедно изпратихме по пощата писмото с оставката, в късният следобед на 2-ри септември, минути преди да се кача на влака за Италия.

Към края на спетември 2008 г. аз изпратих до професорът исканият от него доклад с основните акценти от Доказателство №1. След около 3-4 седмици аз изпратих до професор Кромп и още един материал, в който разкривах фалшивият характер на вече завършилата проверка на изотопният състав на оспорваното от мен гориво. Международна среща и обсъждане на тези материали не е организирана и до днес, а и едва ли вече някой се надява. Няма и отговор от МААЕ. Професорът вече никога не ме потърси, макар и честите му контакти с други мои колеги, от австрийски произход, по техни си работи.

Писмото с моята оставка е пристигнало в АЕЦ Козлодуй на 8-ми септември 2008 г., а на 10-ти изпълнителният директор издава заповед за освобождаването ми, но не дисциплинарно, а буквално: Причини за прекратяване на трудовият договор: чл.326 ал.1 от КТ – писмено предизвестие до работодателя. Оригиналът на заповедта аз получих доста по-късно (по технически причини), в пощенска кутия, специално наета от мен, но в град различен от този в който пребивавам, по настояване на професор Кромп. Така “успешно” приключиха неколкомесечните опити на не един и двама човека да бъда освободен “легално” от АЕЦ-а. Сега отчитам това, като най-най-най-най-голямата моя грешка, за последните две години.

След като се убеди, че съм склонил на офертата шефът му, в края на август, колегата Касчиев не ме потърси повече нито веднъж!!! Аз се свързах с него за първи път чак някъде през декември, близо 4 (четири) месеца след последният ни разговор. Тогава той ми каза, че не си представя как точно професорът възнамерявал да проведе обещаната експертна среща, поради един милион причини и още, че ситуацията била такава, че за сега е невъзможно нищо друго да се направи по случая, а трябвало да се чака. Междувременно аз да съм се ориентирал към стабилизиране на позициите си в Италия. Уважаеми дами  игоспода, вярвайте ми, това беше ШОК! Слушах и не врвах на очите си. Това не беше същият Касчиев, който се “стараеше да ми помогне” само няколко месеца по-рано. Това беше Касчиев, който ми отказа да се срещне с мен и австрийците на 24-ти юни 2008 г., когато пристигнах във Виена. Отне ми близо 4-5 месеца за да го разбера, но все пак успях. През пролетта на 2009 г. аз вече нямах съмнения за истинската му роля и целите, които гони. Както се казва – по-добре късно отколкото никога.

Обадих се пак на Георги Касчиев в края на януари 2009 г., след завръщането ми от разпита в България, но неговата позиция не се беше променила, а продължаваше да ме уверява да търпя до изборите, пък тогава сме щели да видим.

Изненадващо той ме потърси за първи път в средата на март 2009 г., за да ми каже, че се е самоубил полковникът от резерва Атанас Стоев, отговрник за класифицираната информация в АЯР. В тази връзка журналистката Даниела Теофанова от в-к “168 часа” водила “разследване” и той бил я посъветвал да се свърже и с мен. Попита ме дали съм съгласен. Отговорих положително, но тя така и не ме потърси, въпреки че е била помолена за същото и от г-н Петър Пенчев, по хода на “разследването” й. Много скоро след това тя публикува материла си, в който чрез главният секретар на АЯР Николай Влахов внушава на читателите, че твърденията на Котев не са вярни и окончателно и безвъзвратно опровергани. Свързах се с нея, по телефона, и поисках опровержение, но такова ми беше отказано. Не забелязах и негативна реакция от страна на колегата Касчиев, по изкривеният дух на статията, въпреки че лично му изпратих копие.

Следва точката на пречупване на всичко което беше останало у мен, като форма на доверие, към персоната Георги Касчиев. Това се случи през пролетта на 2009 г. Бях помолен от български жърналист, работещ за Дойче Веле, да се обърна с писмо до зелената евродепутатка Ребека Хармс. (Който от Вас е чел постинга “За няколко евро повече” ще се сети за нея.) Същият журналист ми каза, че тя се е учудила, че не е чувала нищо за този случай. Въпреки това не ми отговори, а буквално броени дни след писмото ми до нея даваше съвместна пресконференция с Касчиев, в Берлин, по повод Белене. (Буквално преди дни разбрах, че въпросната депутатка не само че е чувала за случая, но даже има цели две, официални парламентарни питания към еврокомисарят по енергетиката Пиебалгс, близо половин година преди аз да й пиша. Каква развита форма на склероза, а?) И понеже това не беше първият случай, в който политик или журналист, след контакт с Касчиев, престава да проявява интерес към случая, крайно време беше да се замисля. И аз го направих. Беше болезнено, но за сметка на това резултатно. Отне ми повече от месец, но усилието си струваше. Ето ги и фактите.

  • Отказа му да се срещнем във Виена в деня на пристигането ми там;
  • Абсолютно нелогичното пътуване до България, за две седмици, когато след още три седмици ти започва ваканцията?! До сега не е ясна причината за това пътуване, освен споменатите от него във в-к “ГЛАСОВЕ” две ТВ изяви в, забележете, контролирани от ДС (Държавна сигурност – по собствените му думи, а и практически наистина вярно) медии;
  • Агентите на ДАСЯМ (Държавната агенция за сигурност на ядрената мафия=ДАНС=ДС) знаеха, че се готвя да напусна страната и даже това, че една от най-вероятните и логични дестинации е Виена. Вече нямам грам съмнение, че това нелогично пътуване на Касчиев до България, по никое време, с осигуряване на алиби чрез ТВ изяви е било организирано, за да се попречи на евентуална наша среща и това да ме откаже;
  • Два дни след като направих публично достояние факта на престъплението той ме търси по е-мейл, поздравява ме за “смелата гражданска позиция” и моли за среща;
  • На срещата, освен детайлите около престъплението стана и дума и за това, че аз все още съм служител в АЕЦ “Козлодуй”, в неплатен отпуск;
  • Статията в “ГЛАСОВЕ”, плюс още 2-3 медийни изяви уж в моя подкрепа, плюс агресивна активност по намиране на работа, плюс фалшивите ангажименти за бъдещо сътрудничество успяват да ме забудят и Касчиев, в комбинация с шефа му Кромп, успяват да получат така желаната от кукловодите им моя оставка;
  • Оставката е изпратена по пощата и буквално в следващият миг Касчиев и Кромп практически “забравят” за моето съществуване, а какво остава за някакви обещания. Пълна пропаст;
  • Близо четири месеца след това аз се свързвам с него, а той ме “радва” с напълно променена, на 180° нова “позиция”: “Обещанията няма как да се изпълнят, а и нищо не може да се направи, така че ти можеш спокойно да си гниеш в Италия”;
  • По никакъв начин не се трогва от самоубийството на назначеният от него полковник Стоев;
  • Никаква реакция на изявленията на колегата Александър Белковец;
  • Когато, между Коледа и Нова година на 2009 г. разбрах за схемата с износа на отработило ядрено гориво от Западна Европа към Русия веднага “стоплих”, че Касчиев няма как да не е знаел за тази далавера, още от годините, когато беше шеф на бившият КИАМЦ, сега АЯР. Естествено че той е знаел за това и по време на срещата ни във Виена, но не ми каза. Не ми го каза и през следващите година и половина, докато сам не разбрах истината. Поради същото това знание, той в няколко свои медийни изяви и ме нарича “наивник”;
  • След успешната акция по получаване на оставката ми не само той и шефа му Кромп “престават да се интересуват” от случая, но по същият начин постъпва и всеки журналист или политик, след контакт с някой от тях;
  • Всъщност тази липса на интерес е само “формална”, за да не се подклаждат у мен надежди за успех. На практика, обаче, Касчиев нито за момент не е преставал да се интересува за всичко което става с мен, но не от първа ръка, а единствено и само по заобколен, непряк начин, основно от мои колеги в Италия и членове на комитета в моя защита. Предполагам и, че е чест гост и на настоящият блог;
  • Ако последното е вярно, то тогава е повече от смущаваща липсата на реакция по повод множеството публикувани тук официални документи, до един доказващи състава на престъплението. Например мистериозното изчезване на 6 (шест) броя горивни касети, в рамките на един месец и точно преди да бъдат проверени за наличието на рециклиран Уран в тях. Кореспонденцията между ДАСЯМ (=ДАНС) и АЕЦ-а. Отказа от достъп до обществена информация от страна на АЯР, тогава когато прекрасно знае, че предоставянето и ще реши въпроса за един миг. Могат да се посочат още десетки примери;
  • На фона на хипер активните действия на тандема Касчиев-Кромп, по уж осигуряване на препитанието ми, силно контрастира последващата липса на такива “грижи”, въпреки прекрасно да са знаели, че аз изкарах повече от 13 (тринадесет) месеца без един цент заплата. От 23 декември 2008г. до 30 януари 2010 г. Ами няма да се грижат, а даже ще се радват да пукна, защото вече няма какво да вземат от мен. Например някоя нова оставка. (За протокола, през последните 5 месеца пак не съм получавал заплата и Касчиев знае за това от наш общ колега, немец, който е в ситуация, сходна с моята, но не съвсем.);
  • В сравнение с моето оцеляване експертът Касчиев се радва на маса благини. Договорът му с института в който работи е подновен, а може и заплатата му да се е увеличила, за заслуги. Все още се радва на безплатен GSM, пак за сметка на института. Чести пътувания до България, за поредни порции медийни, мозъкообработващи мероприятия. За същото това време той получи и един бонус, операция на гласните струни, за да подобри медийният си имидж. Толкова му пука на него, че на мен всеки един момент ще ми окапят зъбите или пък, че за първи път през живота ми зрението ми рязко падна, а само прегледа при доктора ми струваше точно 100 евро. Ако река да си сменя всичко мостове в устата тук, ще ми струва малко над 7 000 (седем хиляди) евро.

Да продължвам ли? Мога, но и това е повече от достатъчно. Ще завърша с две важни забележки.

Първо, аз не обвинявам лицето Георги Касчиев в нищо. Аз само изнасям фактите, такива каквито те са. Ако иска нека ги оспорва, по какъвто намери начин. Аз не съм получавал предварителното му съгласие за сътрудничество, преди да замина за Виена и по тази причина той не ми е бил длъжен за нищо. Вината за развитието на взаимоотношенията ни такива, каквито са те сега е единствено и само моя. Аз съм виновен че съм му се доверил и съм тръгнал на контакт с него, без предварително да разбера, какво следва да очаквам и що за човек е той сам по себе си. Пак повтарям – вината си е единствено и само моя. Друг е въпросът за взаимно еднозначното съответствие между старателно изгражданият с години медиен (според него медиите се контролират от ДС) образ на Касчиев и реалните му човешки и професионални качества. За това ще се опитам да поговоря в следващият си постинг.

И второ. Ако кюстендилецът Димитър Пешев разбере какви ги върши лицето Касчиев сигурно ще се обърне в горба и то не само веднъж. Колегата, разбира се, веднага ще се сети за кой г-н Пешев говоря, но за повечето от Вас нека припомня една от най-достойните части на българската история. Кюстендилецът, г-н Димитър Пешев, е народен представител и заместник председател на Народното събрание, в краят на 30-те и началото на 40-те години на миналият век. Преди комунистическият преврат. Той изиграва най-ключовата, най-смелата и решителна роля, за да се опълчи на един от, ако не и най, свирепият диктатор за всички времена Адолф Хитлер. По този начин той и група съмишленици, в това число и патриарх Кирил, предотвратяват депортацията на хиляди български евреи в немски концентрационни лагери и ги спасяват от явна смърт. Ако Касчиев беше съвременник на Димитър Пешев сигурно би го нарекъл наивник, заради смелоста му да се опълчи на Хитлер. Благодарение на тази смела постъпка на този кюстендилец и Касчиев сега е жив и безогледно продава хората на народа, които са спасили единият от родителите му и така са му дали живот. Това се нарича благодарност по Касчиевски. И ако следите историята достатъчно изкъсо ще се сетите и на кого точно ги продава.

Да, да, знам, че сега ще се намерят доста защитници на човешките права или нещо подобно, които незабавно ще ме обвинят в антисиметизъм. Само да не бързат. Аз нямам нищо против евреите и нищо против хората на който и да било народ. Даже си имам и алиби. По време на студентските ми години в Москва най-добрият ми приятел беше, и си остава такъв, не българин или руснак, а евреин, от доста смесена кръв, но в крайна сметка евреин, защото майка му беше украинска еврейка. Прекрасна жена. Името на приятелят ми е Алберт Телманович Бдоян. Фамилията му издава арменската жилка в кръвта му.

До началото на обявената гладна стачка остават точно две седмици – 12 юли. Ако успея, до тогава, ще пусна поне още един постинг, с анализ на медийните изяви на Касчиев. Имам материали за повече от един постинг, но нямам време и душевни сили. Трябва да се готвя за стачката.

Апропо, билетите, за дестинацията, където ще започна стачката вече са купени. Вчера имах “удоволствието” да заплатя за тях 190 евро. За тези пари можех цели четири пъти да отида на зъболекар, за да ми сложи антибиотик във венците, за да не ме болят.


Г. К.




Гласувай:
1



1. boblak - Уважаеми г-н Котев, вероятно всичко, което го пишете, е точно така. И какво от това?
03.07.2010 07:26
Моля Ви, преди да предприемете гладна стачка, с което не съм съгласен, чуйте Der 94 Psalm, http://soundcloud.com/boblakbg/julius-reubke-94-psalm-performed-by-tzvetanka-spruck и прочетете, ако не сте вече го направил, форума Радиоекология и помислете добре! Вие можете да бъдете много полезен за каузата жив, не е разумно да се жертвувате заради шайка елементарни престъпници - и национални предатели!
Привет!
Боблак.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gikotev
Категория: Други
Прочетен: 9834913
Постинги: 3166
Коментари: 2895
Гласове: 5354
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031