Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2010 10:03 - МААЕ - IAEA – щое то и за какво се бори? IV (Анализ на доклада на GREENPEACE)
Автор: gikotev Категория: Други   
Прочетен: 4458 Коментари: 0 Гласове:
-1



Ще процедирам, както и в миналият материал по темата. Аз ще извадя и преведа най-важните, според мен, части от доклада, но за да се предпазя от обвинения в манипулации пак ще дам линк към оригиналът, така че всеки желаещ да се убеди във верноста на написаното. Пак за удобство ще използвам пунктуацията от оригиналният материал, за да могат читателите по-лесно да се ориентират от къде е извадката. Но преди това, ето го и линка към оригинала:

 http://www.greenpeace.org/raw/content/france/presse/dossiers-documents/radioactive-secret-EU.pdf

 Кратка справка

 Ядрените отпадъци биват два типа: радиоактивен уран (RepU), получен от репродуциране (т.е. извлечен от вече отработило ядрено гориво) в заводите на Cogema/Areva, в Hague, Normandy; и обеднен уран, получен като остатъчен продукт при обогатяването в заводи във Франция (Eurodif/Areva de Pierrelatte), а също така и в заводите на Urenco в Германия (Gronau), в Холандия (Almelo) и обединеното кралство (Capenhurst). Това са мощности които ежедневно осигуряват експлоатацията на 135 европейски реактори.

Репродуциращите и обогатителните операции се извършват за нуждите на най-големите европейски електропроизводителни компании, намиращи се на териториите на Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Испания и Швейцария, а също така и някои не европейски клиенти от Азия и Африка.

Стотици хиляди тонове отпадъчен уран е бил генериран от тези мощности. Само във Франция над 16 000 тона RepU и над 220 000 тона обеднен уран са били произведени. Количествата на отпадъците продължават да растат ежегодно.

Разбираемо, ядрената индустрия не е прозрачна по отношение на складирането на отпадъците си. По-голямата част от информацията, по този въпрос, остава все още неразкрита.

 3. “Търговията”, която е изхвърляне на боклук

 Чувствайки се неуютно от постоянно растящите планини от уранови ядрени отпадъци, европейската ядрена индустрия, под лидерството на Eurodif/Cogema, Urenco и техните водещи клиенти са взели решение да изнесат част от проблема на територията на Русия. (Следват справки от договори, по години и количесттва, което е разбираемо и без превод.)

 Ето и карта на Русия, с посочени местата, където се складира радиоактивният внос от западна Европа.

image

 4. Нарушаване на руските стандарти за безопасност

 Фактите говорят повече от всякакъв превод.
image

 5. Закритият и сектерен град Томск-7

 На 6-ти април 1993 г. избухва резервоар, с обем 25 м3, съдържащ няколко хиляди килограма уран и стотици килограми плутоний. Инцидентът разпръсква радио нуклиди с дълъг период на полу-разпад по цялата северо-източна част на областа. Няколко населени места са били евакуирани и днес, 12 години по-късно (докладът е писан през 2005 г.), предупредителни знаци показват, че е опасно да се берат плодове.

 6. Митологичното оправдание

 Оправданието на ядрената индустрия за износа на голямо количество уранов отпадък в Русия е, че той ще се използва в бъдеще, включително и за повторно обогатяване. Тогава той или ще се върне обратно в Европа под формата на уранов окис или на произведено гориво.

В Русия, на теория вносният обеднен UF6 се използва за “захранка” на обогатителните каскади и новополученият обогатен продукт силно се приближава до природният уран плюс известно количество ниско обогатен уран, годен за използване в реактори.

Наред със всички аспекти на ядрената индустрия остават много нерешени проблеми. Докато EDF (Electricite de France) твърди, че репродуцираният уран който се изнася в Русия се използва повторно, през 1989 г. става ясно, че Eurodif е неспособна да ре-обогатява горивото в собствените си фабрики, декларирано официално от Френската Комисия по Атомна Енергия (СЕА): “решението беше незабавно да се започне износ на репродуциран уран, в замяна на обогатен природен уран”. На това се базират и договорите, между двете страни още от 80-те години на миналият век, което е по-скоро форма на размяна, отколкото на ре-експорт.

 7. Транспортни рискове

 (Акцентът е върху риска от замърсяване на множеството многонаселени европейски градове, покрай които минава маршрутът на извозваното за Русия репродуцирано гориво.)

image

 8. Глобалното третиране на ядрените отпадъци и многостранният подход на МААЕ

 Опитвайки се да помогнат на европейските ядрени оператори, Европейската комисия и МААЕ започват да търсят по-безболезненото решение за “Западната” ядрена индустрия като поощряват сторварването на използваният ядрен отпадък в специализирани региони, на първо място сред които е Сибир, Руската Федерация. Комисията е започнала преговори за разширяване на този вид търговия между ЕС и Русия, включително и високо активен ядрен отпадък.

 Коментар: Така излиза, че МААЕ е международна организация, под шапката на ООН, чиято основна цел е да осигури чистотата и богатството на “Запада” за сметка на “Изтока”. Нито повече - нито по-малко. На който му харесва.

 Следват приложенията в доклада на GREENPEACE. Тук, за съжаление, трябвада отбележа една голяма слабост на въпросният доклад. Тя се състои в случайната или нарочно допусната малка грешка, която, обаче, не е редно да подмина без коментар. Става въпрос за писмото на руският министър на атомната енергетика (Минатом России) г-н А. Ю. Румянцев.

В оригиналното писмо, на руски език, в горният ляв ъгъл, веднага след датите и номерата, следва едно малко изречение. Преводът му буквално означава следното: “Информация за преработката на чуждестранна уранова суровина”. В английският превод на същото това изречение то се трансформира в следното: “Re: Репродуциране на вносни уранови материали”. От личен опит знам, че с преводите не винаги е много лесно, но тук нещата са малко съмнителни, защото всичко останало си е преведено прилично, с изключение на само това изречение. Тогава погледнах пак приложените таблици, към писмото на руският министър. И по-специално последната, която е именувана “Сведения по договорите за обогатяване на чуждестранна уранова суровина”. А още по-специално, колонката в нея, която е именувана “Обогатяване %”. Съдейки по тази характеристика на вносният материал, по-скоро би следвало да се говори, за два вида уран – природен и обеднен, но в никакъв случай и репродуциран, т.е. извлечен от вече използвано ядрено гориво. Меко казано, нещата леко се разминават. Това е така, защото във въпросната колонка са посочени само две нива на обогатяване на вносният материал с U235, а именно 0,3% и 0,711%. Първата стойност говори за нива в материал, който е използван за обогатяване на друго гориво, т.е. обеднен уран. В масово използваните на Запад реактори от типа PWR горивото, даже и след 3 или 4 годишно експлоатиране не може да достигне до толкова ниски нива на обогатяване по U235. Втората стойност напълно съответства на съдържанието на U235 в природната смес на този метал. Репродуцираният уран, от същите типове западни реактори варира в интервала 0,7-1,0%, но при огромните количества внесен в Русия материал е силно съмнително всичкият да е с нива на обогатяване, максимално близки до природните.

Правя тази уговорка с ясното съзнание, че не бих желал да бъда обвиняван в съзнателно използване на неверни данни. Защо и как се е получило това разминаване в доклада на GREENPEACE е трудно да се каже, но това по никакъв начин не поставя под съмнение факта, че наистина Западът изнася в Русия репродуциран уран, а какво става после с него е известно само на единици хора.

За да поправя грешката в доклада на GREENPEACE се налага да предоставя на вниманието Ви един друг доклад-презентация, от повече от сигурен източник. И нека той да бъдеCo-operation between AREVA NP, TVEL and MSZ Elektrostal  in the field of manufacturing and supply of nuclear fuel for Western commercial reactors based on Enriched Reprocesses Uranium (ERU)” (“Сътрудничество между AREVA NP, ТВЕЛ и МЗ Електростал в областа на производството и снабдяването на Западните реактори основано на Обогатен Репродуциран Уран (ERU)”). Правя това позоваване, въпреки строгата забрана на авторите на презентацията това да не се прави, заемаща цялата й последна страница. Какво пък, истината иска жертви. Още повече е странна тази забрана, след като материалът е публикуван в интернет. Тази кратка презентация, на този етап, не се нуждае от допълнителен коментар, но в бъдеще може пак да се върна към него. А ето го и самият линк:

 http://www.rosatom.ru/common/img/uploaded/for_PDF-news/Atomexpo/Pres_IK_Atomexpo_09_ERU_f.pdf

Г. К.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gikotev
Категория: Други
Прочетен: 9840796
Постинги: 3166
Коментари: 2895
Гласове: 5354
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031